Приключилото с провал в края на август 2014 г. изпитание на новия боеприпас AHW (Advanced Hypersonic Weapon – „Перспектиевно хиперзвуково оръжие“) предизвика силен интерес към стратегията „Бърз глобален удар“ (Prompt Global Strike), за реализирането на която то е предназначено. Поради сериозен проблем на борда хиперзвуковата ракета беше взривена принудително четири секунди след старта. Целта на този проект е създаването на перспективно ударно средство, способно да унищожи дадена цел в която и да е точка на планетата в продължение на няколко десетки минути. Това е втори експеримент на прототипа.
Първият пуск на хиперзвуковия летателен апарат беше изпълнен през ноември 2011 година. Апаратът стартира от Хавайските острови и измина около 3,7 хиляди километра. Очаква се следващите изпитания да се състоят не по-рано от 2015-2016 година. Предвижда се тази ударна система да унищожава цели на разстояние няколко хиляди километра и да лети със скорост 5-10 пъти по-голяма от скоростта на звука. Концепцията „Бърз глобален удар“ е разработена в началото на 2003 г. по времето на Джордж Буш. След експериментиране на нейни елементи във войната срещу Ирак през лятото на 2007 г. е утвърдена за изпълнение от Конгреса на САЩ.
Днес, когато се извършва колосален скок в развитието на въоръженията и начините за воюване, Америка, която не допуска никаква вероятност на територията й да падне дори една атомна бомба, си е поставила задача да наложи войната с неядрени оръжия, без да се предизвикват съпътстващи загуби. Тя създава нов гигантски арсенал от обикновени оръжия, необходим за нанасяне по най-бързия начин, в продължение на 60 минути, на внезапен опустошаващ удар главно по ядрените средства на водещите държави, и развива идеята за „дистанционната война“. Разработват се маневриращи и планиращи неядрени управляеми бойни блокове, доставяни до целта с междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети, изстрелвани от подводници, или хиперзвукови крилати ракети, пускани от бомбардировач.
Тук възниква един много важен въпрос – може ли да се употребят междуконтинентални балистични ракети с неядрени бойни глави, без да се провокира началото на трета световна война, естествено с употребата на ядрено оръжие? Между САЩ и Русия съществува сигурна система за контрол и това изключва вероятността от внезапен ядрен конфликт, тъй като няма начин да се разбере коя ракета е ядрена и коя не е. А това крие опасността веднага след мигновения удар конфликтът да се прехвърли в ядрената плоскост.
Окончателната си съвременна архитектура концепцията „Бърз глобален удар“ придоби по времето на Барак Обама. И неслучайно американският президент предложи да се премине към ускорено съкращаване на ядрените оръжия. На тази идея Владимир Путин отговори по следния начин: „Ние виждаме, че в света активно се развиват неядрените системи високоточно оръжие. По своите ударни възможности те се приближават към стратегическите ядрени оръжия. Държавите, които разполагат с такива системи, сериозно повишават своя настъпателен потенциал“. Несъмнено Путин е имал предвид САЩ. В други изказвания руският президент показа ясно, че концепцията за бърз глобален удар в съчетание с глобалната противоракетна отбрана се превръщат в инструмент за придобиване на политическо и стратегическо доминиране в света.
Американската концепция за бърз глобален удар подразбира наличието на две съставни части – междуконтинентални балистични ракети с високоточни неядрени бойни глави и хиперзвукови летателни апарати. Има още един компонент – кинетично оръжие, но то засега е от областта на научната фантастика и звездните войни.
В какво се състои технологията на удара? Нискоорбитални спътници летят по двойки. В единия е монтирана система за управление и комуникация, а другият носи титанови или уранови отливки, дълги 6,1 м с диаметър 300 мм, с кощунственото наименование „Стрелите на Бога“. В един момент необикновените боеприпаси, които не съдържат никакво взривно вещество, се откачат и поемат към земята, водени от електронна апаратура, която е фиксирала целта – бункери, щабове, военни заводи, сгради, и само след по-малко от 15 минути полет чрез аеродинамични кормила, задвижвани в крайния участък на траекторията в атмосферата, осигурява точно попадение. Преди навлизане в нейните плътни слоеве скоростта на защитените с покритие от топлинното нагряване „стрели“ е 11 км в секунда, после малко намалява, но остава достатъчно висока, за да изпари целта при сблъсъка. Разрушителният ефект е съпоставим с този на малки ядрени бомби. Технологичен скок, свързан със създаването на хиперзвукови летателни апарати, може да се очаква в периода от 2030-2040 г.
Анализът на американските военни специалисти е показал, че за постигане на пълна капитулация на достатъчно голяма и високоразвита страна (например Русия или Китай) е необходимо срещу нея да се изстрелят от 3500 до 4000 високоточни носители на оръжия с мощни неядрени заряди, които за шест часа ще причинят невъзвратимо унищожаване на цялата й инфраструктура и окончателно ще парализират възможностите за съпротива на нейното ръководство.
Президентът на Русия Владимир Путин оцени американската инициатива като една от най-важните опасности, за която Русия трябва да е готова. Още повече, когато НАТО придвижва военната си инфраструктура към границите на Русия, Москва няма намерение да гледа безучастно на това, както през 1990 г. Той съобщи, че лично е оглавил Военно-промишлената комисия, а Кремъл окончателно утвърди новия принцип на руските въоръжени сили – не агресивен и не настъпателен, а на отбранителна достатъчност. По този повод вицепремиерът Дмитрий Рогозин обясни: „Отговорът на стратегията мълниеносен глобален удар е усъвършенствуване на стратегическите ядрени сили и развитието на средствата за въздушно-космическа отбрана“. В Русия отдавна активно се разработват хиперзвукови летателни апарати.
Сложността на борбата с хиперзвуковите ракети, които САЩ сега разработват, се състои в това, че руските зенитно-ракетни системи като най-новата С-400 могат да прехващат цели, летящи със скорост до 4500 метра в секунда. Да прехващат ракети със скорости до 7800 метра в секунда – характеристики, които американците се опитват да заложат в хиперзвуковите ракети, засега могат само навлезлите в стратегическата противоракетна отбрана системи А-135 и перспективните А-235 и С-500.
В настоящия момент в пълен ход е постъпването на въоръжение на ракетите „Ярс“ и „Булава“, ускорено е и разработването на тежка течногоривна ракета „Сармат“, едно уникално оръжие, което може да носи маневриращи бойни глави за преодоляване на противоракетната отбрана и да лети през Северния и през Южния полюс. А големият запас боен товар ще позволи ракетата да носи бойни глави и различни системи за преодоляване на ПРО. Очаква се три полка от комплексите РС-24 „Ярс“ с разделящи се бойни глави да застъпят на дежурство още през декември тази година.
Според зам.-министъра на отбраната на Русия Юрий Борисов, военно-промишленият комплекс на страната може да създаде аналог на системата за бърз глобален удар. Както и това, че тя вече притежава съвременно стратегическо неядрено оръжие и е способна да развърне подобна система чрез употребата на ракетите за подводници тип „Калибър“, с въздушно базиране Х-555 и най-новата Х-101 – ракети с непостижима засега далекобойност.
Може да се отбележи, че засега не съществува непосредствена заплаха от реализиране на американската концепция „Бърз глобален удар“. Но според експерти в перспектива може да се появи опасност от сериозно модифицирани балистични ракети, хиперзвукови крилати ракети, оръжие, работещо на нови физически принципи, например лазери и релсотрони.
Известно е, че системите на ПРО не осигуряват 100% прикритие. В случай на масиран обмен на ракетно-ядрени удари противоракетите могат да унищожат само част от балистичните ракети. Пресметнато е, че при най-лош сценарий от 700 ракети до целите ще достигнат минимум 150-200. И всичките те ще подарят „светлина и топлина“ на жителите на американските градове. ПРО може да бъде ефективна срещу Северна Корея, Иран и Китай, но не и против Русия.
В сравнение с авиобомбата GBU-57, известна като „проникващ боеприпас с голяма мощност“, проникващите бойни глави, предназначени за програмата за бърз глобален удар, имат едно сериозно предимство, но и един сериозен недостатък. Бомбата може да пробива бетон до 20 метра и е най-ефективното неядрено оръжие в американския арсенал. Боеприпасите за програмата за бърз глобален удар имат по-голяма скорост, но поради 10 пъти по-малкото количество взривно вещество са много по-слаби.
Анализатори сочат и предупреждението на Русия в досегашната „Военна доктрина“, където се казва: „Руската федерация оставя за себе си правото да употреби ядрено оръжие в отговор на употребата против нея и (или) нейните съюзници на ядрено и други видове оръжия за масово поразяване, а също така в случай на агресия срещу Руската федерация с употребата на обикновено оръжие, когато под опасност е поставено самото съществуване на държавата“. Президентът Путин заяви по този повод: „Естествено, ние винаги трябва да бъдем готови да отразим всяка агресия по отношение на Русия. Винаги нашите партньори трябва да помнят, че с нас е най-добре да нямат работа, що се отнася до възможен въоръжен конфликт. Аз искам да напомня, че Русия е една от най-мощните ядрени държави. Това не са думи, това е реалността“.
Анализатори сочат, че Русия може да напусне различните договори за нападателно оръжие, включително забраняващи разполагането на ядрено оръжие в космоса и на скрити подводни платформи, примерно край бреговете на САЩ. Подобни проекти не изискват големи средства и има разработени технологии, които ще се окажат кошмарни.
Концепцията „Бърз глобален удар“ бе разработена в началото на 2003 г. по времето на Джордж Буш. Окончателната си съвременна архитектура обаче тя придоби по времето на Барак Обама
Оръжията стават все по-фантастични и все по-страшни
Космически лазер
Антиракета SM-3
Автор: Тодор Андреев,
изд.Глобус