Икономическите фантазии на европейските политици станаха причина за кризата в Европа, сравнима с времето на Великата депресия в САЩ, пише известният американски икономист Пол Кругман в The New York Times.
Сегашната икономическа ситуация в Евросъюза е ужасна като никога: Гърция преживява страхотен спад, в Испания безработицата е 22%. Дъга на стагнация е обхванала северната част на континента – депресията във Финландия е сравнима със свирепстващата в южната част на Европа. В Дания и Холандия работите вървят зле.
Защо нищо не върви, както трябва, пита Кругман. Според него „отговорът е прост: ето какво става, когато политиците, прокарващи своите желания, игнорират аритметиката и уроците на историята”.
Според него, Политиците в Берлин, Париж и Брюксел загубиха четвърт век в опити да управляват Европа на основата на икономическите фантазии.
За хората, които зле се оправят в икономиката, възприемането на единна европейска валута изглеждаше като отлична идея, пише икономистът. „Кой можеше да предвиди огромните проблеми, към които в крайна сметка ще доведе еврото?”, пита Кругман. Дълъг е списъкът от икономисти, предупреждаващи за негативните последици и прогнозирали правилно.
Не е трудно досещането, че валутният съюз без политическо единение от самото начало си е бил съмнителен проект, отбелязва Кругман. Единственият голям пропуск на евроскептиците е, че те не са оценили цялата щета от въвеждане на единната валута.
Според анализатора, идеята за еврото звучеше така добре и така по европейски. „На такива хора не им се искаше скучни икономисти да им казват, че техните прекрасни видения по въпроса всъщност са лоша идея”, пише Кругман.
Сега, според икономиста, няма добри отговори на въпроса какво да прави Европа, тъй като еврото се превърна в капан, от който трудно се излиза.
„Европа плати ужасна цена за своето угаждане на желанията си”, обобщава Кругман.