Автор: Юлия Ал-Хаким, Поглед Инфо.
Ако някой ми беше казал преди месеци, че ще видя винаги решителната Ангела Меркел да се лута като муха без глава, нямаше да повярвам. Та нали Германия бе толкова категорична, когато подкрепи санкциите над Русия, когато премаза Гърция и СИРИЗА и когато забрани на българи и румънци да работят на немския пазар от встъпването на България и Румъния в ЕС чак до 2010г.
Но нито помен от тази твърдост, демонстрирана към Русия и Източна Европа, не се прояви в отношението на канцлера към десетките хиляди бежанци – нека ги наречем така за удобство, ежедневно прииждащи към Германия от страни в Близкия изток, Северна и Централна Африка. Меркел майчински разтвори обятията си и заяви, че Германия ще приеме всички, които търсят убежище в страната й. Седмица по-късно се отметна като фурнаджийска лопата и отсъди, че Германия не може да се справи с бежанската вълна и затваря границите си. След това размисли за пореден път и съобщи, че все пак ще пускат хората, бягащи от страни, в които се водят граждански войни. Едновременно с това недоволни възгласи започнаха да огласят улиците на Германия, чуха се скандирания от типа „Меркел в Сибир, Путин в Берлин“, което недвусмислено показа, че политическата кариера на танте Меркел е към своя край. Собственият й народ започна да я отхвърля, тъй като кризата с бежанците налага бързи, решителни и адекватни мерки, каквито тя не предприе, залагайки на карта бъдещето на държавата си, а доколкото Германия е гръбнакът на ЕС – и съдбата на цяла Европа.
Повече от всякога средните класи на Европа, които ще трябва да плащат от джоба си издръжката на многохилядните орди от бежанци, искат да получат ясна информация за случващото се и да се убедят, че лидерите им взимат правилни решения в името на техните интереси. Уви, европейските лидери сякаш са изпаднали в ступор и дори не могат да дадат задоволително обяснение на проблемите, които пораждат бежанската вълна. Например, не повече от 30 секунди бяха отделени от БНТ във вечерната емисия новини върху темата на деня – срещата на президента Путин с премиера на Израел, Нетаняху, във връзка с руските военни действия, провеждани на територията на Сирия. В условията на нарастващ страх, несигурност и информационно затъмнение, както и при отсъствието на адекватни решения от страна на европейските лидери, съществува реален риск населението на Европа да се фашизира и историята с концлагерите от Втората световна война да се повтори. Наскоро излезе новина, че поради липса на достатъчно легла, част от бежанците в Германия са настанявани в бараките на Бухенвалд, което беше приветствано с одобрителни коментари по форумите и социалните мрежи. Някои интернет потребители изказаха надежда пещите в Бухенвалд все още да работят… Излишно е да го казвам, но все пак ще напомня за хората, които са спрели да разсъждават разумно по темата и вече се водят само от афектите и фобиите си, че фашизацията на Европа ще доведе до унищожението на всички страни, намесени в конфликта, както на бежанците, така и на западните общества, които са изградени на основите на демокрацията и взаимната търпимост.
Мнозина от бежанците идват от страни, към които доскоро българите се стремяха заради по-високия стандарт на живот. Такава беше Сирия преди войната, такава беше и Либия.Te разполагат със средства, но парите не им осигуряват смислен живот, тъй като държавите, в които са родени, се разпадат. Особено в случаите, когато процесите на дестабилизация се ръководят отвън и решенията за страната им се взимат на хиляди километри от тях, от едни безгрижни юпита във Вашингтон, Париж и Лондон. Ирак, Либия и Сирия вече не съществуват като държави и никой не бива да бъде упрекван, че не свързва бъдещето си с тях. Част от сирийците не подкрепят управлението на Асад и не могат да изберат страна в конфликта, на която да застанат, затова предпочитат да избягат. Повечето обаче са разтревожени от факта, че джихадистите разполагат с модерно военно оборудване и дори с химически оръжия. Преди месеци на полигона в село Анево избухна взрив, при който загина един американец, а българин беше ранен. След този случай лъсна нелицеприятната истина, че българската държава е допуснала САЩ да тестват оръжия у нас, продавани на „умерената опозиция“ на Асад, която се влива в бойните редици на ИДИЛ. Както сполучливо отбеляза един приятел, изразът „умерена опозиция“ звучи като „малко бременна“. Полигонът се използва и за обучението на тази опозиция, което повдига въпроси за сигурността на българските граждани.
Когато живееш в Сирия и виждаш, че с години международната общност си затваря очите за отвличанията на Ислямска държава, за убийствата и изнасилванията на местното население, за унищожаването на исторически артефакти на хиляди години, каквито имаше в превзетата Палмира, и не само, че въоръжава тези главорези, но и изкупува откраднатия от тях петрол…Да бъдем честни, вие бихте ли останали да се биете срещу една армия, имаща нечестното предимство да бъде въоръжавана и подкрепяна от западния свят? ИДИЛ не са нищо друго освен обикновени наемни убийци и крадци на петрол, маскирани зад претенциите за нов религиозен ред. И докато светът е втренчен в маската им, той продължава да не забелязва кои са държавите, които извличат дивиденти от техните престъпления.
В нощта на 19-ти срещу 20-ти септември руски войници пленяват група джихадисти на територията на Сирия и откриват у тях спътникови снимки с точното местоположение на руската база там. И тук възниква резонният въпрос – откога шайка брадати пещерняци разполагат със собствени спътници? Нещо повече, ИДИЛ разполагат и със сателит, който им позволява да поддържат мобилни комуникации помежду си. Как са успели да се сдобият с него, след като в света само три държави разполагат с установки за изстрелване на ракети – САЩ, Русия и Китай? И не на последно място, от тринайсетте нефтени кладенеца, контролирани от ИДИЛ, Турция изкупува по-голямото количество петрол, част от което препродава на САЩ, Великобритания и други страни. Вследствие на което Америка може да си позволи да намали цените на горивата за вътрешна консумация и да провокира процеси, които водят до обезценяване на рублата. Няма нужда да се питаме защо най-мощната армия на света, тази на САЩ, с години не успява да се справи с двайсетхилядна шайка брадати главорези. Всеки, който получава петрол на безценица, би се правил на умряла лисица…
В битката за бъдещето на Сирия, която е и битка за бъдещето на Близкия изток, се очертават два изконни противникови лагера – САЩ и Русия. От една страна, амбицията на Путин е да построи нова военна база в Сирия, която да разшири сферата му на влияние. Чуват се някои смели прогнози, според които Русия, с военна база, позиционирана на средиземноморското крайбрежие на Сирия, в град Латакия, от една страна, и Иран, от друга, биха имали властта заедно да прекроят границите на Ирак, Саудитска Арабия и Кувейт. И точно тук интересите на Русия влизат в остър конфликт с интересите на САЩ, които от края на Студената война свикнаха да живеят със самочувствието на световен хегемон. В този вид конфликти има само битка за влияние, няма добри и лоши страни. В интерес на истината обаче, Путин не е агент на хаоса, за разлика от САЩ, които от атентатите на 11 септември нямат правилна стъпка в Близкия изток. Преди дни в интернет беше разпространен клип как сирийци от град Хомс приветстват прелитащи руски военни самолети с възгласи: „Бог е велик. Той изпрати Русия. Руснаците идват!“ Да сте чули подобни радостни възгласи сред населението на Ирак, когато войските на Буш отидоха да ги „освобождават“ през 2003г?
Това сложно преплетено кълбо от геополитически интереси също е причина хора от Близкия изток да търсят спасение на Стария континент. Историята е показала, че когато Великите сили прекрояват границите на света, никой не мисли за държавната политика на въпросните страни, което предизвиква вътрешни финансови кризи и бедност сред населението. Затова и мнозина от бежанците в действителност са икономически емигранти. Те държат да живеят в точно определени държави, като безспорният им фаворит е Германия, заради функциониращата социална държава, безплатното образование и щедрите социални помощи. Скандинавските страни също са примамлива дестинация – Дания, Финландия, Швеция. Често емигрантите се отнасят с презрение към всяка форма на помощ, която не се припокрива с очакванията им. Не искам да бъда разбирана погрешно, не мога да оправдая хора, които разпиляват храна, вода и дрехи. Не оправдавам бащите, които размахват пред полицаите бебетата си, за да ги накарат да ги пуснат през границите. Целта не оправдава средствата.
Отделен е въпросът, че бежанците не са желани в братските им и близки по вероизповедание и манталитет държави като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт. И докато последните две са почти миниатюрни парчета земя, то на територията на Саудитска Арабия стоят неизползваеми 100 000 климатизирани шатри, предназначени за поклонниците, които ежегодно посещават Мека. Кралството е известно като един от най-щедрите спонсори със събраните почти един милиард долара дарения за бежанците, но в същото време границите му остават затворени за тях. Причините за това са няколко. На територията на 29 милионното кралство живеят и работят близо шест милиона емигранти, наричани още гастарбайтери. Наложи се в последните години страната да вземе мерки и да експулсира близо 800 000 души, за да освободи работни места за собственото си население. Другата причина е страхът от терористични клетки, които се намират в редиците на бежанците. Населението на Саудитска Арабия е преимуществено сунитско, а това създава благодатна почва за разпространението на ИДИЛ , които изповядват именно крайната, уахабитска версия на сунитския ислям. Третата, и не на последно място по важност причина е, че по-голямата част от емигрантите идват от светски държави и представляват заплаха за теократични режими като този в кралството. Независимо дали вярваме в това или не, но светските мюсюлмани от Ирак, Либия и Сирия са по-близки до християнските общности като начин на живот и държавно управление, отколкото до народи, които прилагат форми на закостенял, мракобесен ислям, известен още като Халифат. Бежанците нито искат да живеят в теократични ислямски държави, нито са желани там.
Междувременно стана ясно, че Източна и Западна Европа реагират по различен начин на проблема с бежанската вълна. Орбан твърдо затвори границите на Унгария, а с него и Румъния, Чехия и Словакия се противопоставиха на решението на Меркел да си разпределят бежанците по квоти. В известен смисъл стратегията на Орбан е по-ефективна, той открито и честно заяви, че страната му не може да предложи социални условия на бежанците. Квотите могат само да спечелят време на западните държави, но при условие, че на лидерите им е ясно какво да правят с това време. За съжаление, такъв момент не видяхме досега. Лекуваме симптомите на болестта, но не и причините й. Докрая на годината бежанците на територията на Стария континент може да наброяват един милион. Федерика Могерини предупреди, че миграционната криза обхваща общо около 12 млн. души, а това вече изправя Европа пред икономическа катастрофа, която нито квотите на Меркел, нито стените на Орбан могат да предотвратят.
Наложително е на първо време Великите сили да се обединят в коалиция, която да се справи успешно в максимално кратък срок с терористичните групировки ИДИЛ, Ахрар аш-Шам, Джаиш Ал-Ислам и Ал-Нусра, към последните от които се присъединяват бойци на Ал-Кайда. Така наречената умерена опозиция на Башар Ал-Асад, за която САЩ създадоха специална програма, финансирана с 500 милиона долара, се свежда до пет души, по информация на американското министерство на отбраната. Приемлив или не, към настоящия момент режимът на Асад се явява единствената алтернатива на терористичните групировки, които действат на територията на Сирия. Великите сили трябва да предложат военна подкрепа на Асад до пълен разгром на Ислямска държава, след което можем да очакваме драстично намаляване на бежанския поток. За съжаление гражданските войни, водени в редица страни от Близкия изток, няма да стихнат така бързо, но отстраняването на ИДИЛ би било едно добро начало на успешни и ефективни действия в този размирен район.