Автор: Христо Христов.
Нов сценичен прочит на култовата повест „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев направи старозагорската актриса Светла Тодорова. На камерната сцена на местния драматичен театър „Гео Милев“ тя разказа притчата за доброто и злото; за войната и любовта, между чиито пламъци изгарят представителите на два воюващи славянски народа.
„Постановката е насочена основно към младите хора. Ужасих се, след като установих, че децата ни излизат от училище, без да знаят кое е добро и зло. Без никой да е направил и опит да ги възпита в патриотизъм. Съзнавам, че предизвикателството е огромно – всеки от зрителите ще сравнява видяното на сцената с екранните образи Невена Коканова и Раде Маркович“, признава дебютиращата режисьорка.
В адаптираното за сцена повествование тя въвежда няколко нови момента – включително разтърсващо автентично писмо, писано от ранен на фронта през Първата световна война български войник до цар Фердинанд Сакскобургготски. Писмото пише Ординарецът (Стефан Борисов), който изповядва на абдикиралия вече владетел трагедията на семейството си – починала съпруга, осакатен от шрапнел син, гладуващи съселяни… Пликът остава неизпратен, но затова пък проехтява фатален изстрел и, скрито от публиката, пада мъртъв сръбският военнопленник Иво Обретенович (Илчо Димитров). Миг по-късно разбираме и за самоубийството на Елисавета (Миленка Сотирова).
Вариантът на Светла Тодорова не дава готови отговори на множеството въпроси, но пък отваря врати към търсещите познание. „Всеки актьор на определен етап от развитието си изпитва нужда да мине от другата страна на рампата…“, коментира лаконично директорът на старозагорската трупа Ивелин Керанов. Който очаква през декември да излезе премиерата на „Заарска афера 1872“ по текст на телевизионната журналистка Елена Димитрова под режисурата на актьора Ивалин Димитров.
Източник: „Дума“.