Кръгла маса за мястото на Русия в българските медии организира сайтът „Руски дневник“. В дискусията се включиха социолози, политически наблюдатели и журналисти .
Иво Христов: Ако Москва желае да преодолее стереотипите,
достатъчно е да заложи чисто и просто на истината“
„Мястото на Русия в българските медии е огромно. Ако бях руски журналист, щях да започвам деня си с българските медии, които ми създават усещане за всемогъщество. Почти всеки факт в българските медии се интерпретира през Русия, включително лошото време, слабото парно през зимата, вариациите в туристическия сезон. Абсолютно всичко. Но това не е от полза за разбирането на Русия, нито пък за самата Русия“, посочи журналистът Иво Христов.
Според него стереотипите за Русия се насаждат от основните медии. И причините за това са три. Първата е финансовата немощ на българските средства за масова информация, които зависят почти изцяло от външно финансиране – от рекламните бюджети на различни европрограми, от фондация „Америка за България“ и от компрометирани олигарси.
„В контекста на санкционната война тази зависимост от външно финансиране не е в интерес на обективната информация. Медиите имат естествения рефлекс да оправдаят средствата, от които зависи съществуването им, дори когато не изпълняват пряка поръчка, а те често изпълняват“, каза журналистът.
Снимка: Велислава Хубавий
Втората причина за преднамерения прочит на Русия в българските медии е новият конформизъм. „Новият конформизъм е този на безкритичния евроатлантизъм. Днес да се говори критично за евроатлантизма е не по-лесно и не по-добре видяно, отколкото да се критикува комунизма преди 25-26 години“, посочи Иво Христов.
Третият проблем е самата Русия, смята той. „В последните години най-русофилската партия в България е крайнодясната партия „Атака“, която дори провежда митингите си не под националния, а под руския флаг. Ръководството ѝ често е замесено в гръмки изстъпления, лидерът ѝ е подсъдим по много дела. И самата Русия трябва да се замисли дали държи името ѝ да се асоциира с популизъм и изстъпления, камо ли с крайна десница“, подчерта журналистът.
Проблем, според него, са и десетките сайтове с неясно финансиране и собственици в българския интернет, които бълват недостоверна информация и са видимо предразположени към Русия. „Аз не знам кой ги финансира, но със сигурност ако Русия разчита да бъде разбрана нейната позиция, това е много контрапродуктивно“, смята журналистът.
„Ако Москва желае да преодолее стереотипите, достатъчно е да заложи чисто и просто на истината. Това е въпрос, който пронизва цялата руска култура и литература. Истината. Защо Русия загърбва един от стожерите на собствената си култура, на най-доброто, което е разбираемо и привлекателно дори за опонентите ѝ, за да се отдава на онези рефлекси, натрупани през годините на комунизма, които се нуждаят от ревизия – рефлексите на бързата дезинформация, на заблудата, на блъфа. Това е напълно излишно. Руските медии не бива да подценяват публиката, която е способна да различи истината от пропагандата – да речем, преврата в Киев от пропагандната приказка за европейското бъдеще на Украйна, което така и не се състоя“, посочи журналистът.
Той подчерта, че неслучайно на руски има две думи за истина – истина и правда. „Истината, според класическия речник на Дал, съответства на действителността. А правдата, в руското разбиране на истината, е щастливото съвпадение на истината и справедливостта. Тоест това е съчетание на нравствена оценка и обективно състояние. Почти всички основни европейски езици, включително и българският, имат само една дума за истина. Това е важно наблюдение, особено за медиите, тъй като те претендират да продават истина. Истината всъщност е златното покритие на медийната стока – според това тя се харчи или не“, каза Иво Христов.
От ляво надясно: Вячеслав Чарски, Дея Йорданова, Даниела Малинова, Иво Христов, Живко Георгиев, д-р Николай Михайлов. Снимка: Велислава Хубавий
Журналистът цитира социологическо изследване отпреди няколко години, според което 70% от българите се отнасят със симпатия към Русия. Според него обаче публичното пространство в България се владее от русофобски митове, което е абсолютна аномалия.
Д-р Николай Михайлов: „Русофобът е човек, който мрази руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо“
„Инфантилизмът на българския русофобско-русофилски дискурс е чудовищен“, посочи д-р Николай Михайлов. Според него въпросът за начина, по който българите възприемат Русия, е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед, „и във всички случаи по-дълбок, отколкото си представят както русофилите, така и русофобите“.
Той направи разрез на българските русофили и русофоби, като не спести тежки думи и за двете страни. Според него класическите -фили идентифицират Русия със съветското време и с руския и българския комунизъм, което е голям идеологически комплекс. Характерен за тях е „съветският неоромантизъм“.
„Русофобът пък е човек, който мрази руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо“, отбеляза той. „За него Путин е просто демон, а не човешко същество“, иронизира психиатърът. А идеята на българските русофоби за преименуване на най-големия катедрален храм в България, само защото носи името на руски светец, нарече кощунствена и нелепа.
Снимка: Велислава Хубавий
Според доктора опитите на Русия да защити националните си граници от експанзията на НАТО у нас се представят задължително като „агресия“. „Русия не е страна, която може да бъде понесена от англосаксонския свят. В този смисъл поръчката, която Путин изпълнява и която му е възложена от руския народ, е да спаси Русия и да защити националния интерес“, каза той. Според него това за Русия е сблъсък на живот и смърт.
Според д-р Михайлов най-голямата съпротива срещу Русия е свързана с православното вероизповедание. „Евроатлантически ориентираните люде не обичат факта, че сме покръстени от Византия и че имаме неразривна духовна и свещено езикова връзка с руската страна, не могат да го понесат”.
Живко Георгиев: „За кратко време „Руски дневник“ успя да привлече доста разнородна аудитория“
Социологът Живко Георгиев представи резултатите от изследване за аудиторията на сайта „Руски дневник“. За кратката си биография „Руски дневник“ е успял да привлече доста разнородна аудитория. Освен възрастното поколение, което е свързано биографично със СССР и Русия, интерес към медията все по-често проявяват и по-младите – между 25 и 45 години, сочат данните от изследването. Особено популярни сред тази възрастова група са информациите, свързани с технологии, туризъм и руска култура.
Вячеслав Чарски, главен продуцент на проекта „Russia Beyond The Headlines“, част от който е „Руски дневник“, представи възможностите за сътрудничество с други български медии и за безплатно предоставяне на ексклузивни интервюта, филми и материали чрез българския сайт.
За първия си рожден ден сайтът „Руски дневник“ награди с пътуване до Санкт-Петербург един от редовните си читатели – Петър Вацев, победител в конкурса „Русия от моето детство“.
Източник: „Руски дневник“