Акад. Михаил Давидов: Време е да научим имунната система да разпознава туморите!

По принцип всяка хронична болест може да прерасне в рак, дори затлъстяването

Това заяви наскоро в интервю за Московски комсомолец главният онколог на Русия акад. Михаил Давидов. „Мит е, че сърдечносъдовите болести са на първо място по смъртност, а ракът на второ, – казва специалистът. – Истината е, че алкохолизмът предизвиква коронарни изменения у хора, които нямат сърдечносъдова патология. А на първо място по смъртност в целия свят са раковите заболявания. Половината умиращи са тези, при които ракът не е бил своевременно разпознат…”. Днес ви предлагаме част от интервюто на този световноизвестен медик.



– Акад. Давидов, най-често ракът се развива, а човекът не усеща сериозни проблеми, възприема го като обичайно неразположение. Трябва ли всички непременно да се изследваме, за да не пропуснем рака? И колко често?

– Действително симптомите на рака са вече симптоми на усложненията: или кръвоизлив, или чревна непроходимост. Дотогава всички органи на този човек са функционирали нормално, а ракът се е развивал. Но не можем да кажем, че непрекъснато и постоянно трябва да се изследваме. На първо място е редно да се изследват рисковите групи, в това число и работещите във вредни условия. Проблемът е и в друго: когато болният стигне до специалист с вече напреднал рак, лечението е трудно при него. Разбира се, сега вече има много точни методи за терапия, но и те не биха могли да спасят болния в такъв случай.

– Има ли научни изследвания в Русия, пък и в целия свят, които да дават надежда, че човечеството рано или късно ще стигне до излекуване на рака? Самият вие много години се занимавате с научни изследвания…
– На въпроса дали ще се появи близка перспектива за победа над рака, ще кажа следното: да, ще се появи, но само тогава, когато научим имунната система да разпознава тумора. В днешно време нашата имунна система не разпознава който и да е тумор. За нея той е собствена тъкан. И този тумор се развива в човешкия организъм сякаш му е нужен. Той се появява, когато си поиска. И колкото по-дълго живее човек, толкова по-голяма е вероятността да заболее от рак. В страните, където продължителността на живота стига до 90 години, онкологията расте прогресивно. Например в Япония. И в САЩ заболеваемостта е по-висока два пъти от тази в Русия. Въпреки че общата смъртност на населението в нашата страна е по-висока.

– Вие лично как си обяснявате това от гледна точка на науката и практиката?

– През целия живот в организма се натрупват редица функционални нарушения и болести, които предизвикват регулиране на всички процеси, в т.ч. и на имунните. Известно е също така, че постоянните стресове много силно въздействат на човека, особено ако тези периоди са неблагополучни и в социален план. Великият руски физиолог Иван Павлов е провеждал специални опити с кучета, за да разбере

може ли стресът да предизвика язва

на стомаха. Хранели кучетата със солена храна, но не им позволявали достъп до вода, за да утолят жаждата си. Когато кучето се приближавало до съда с вода, получавал удар от ток по носа. В резултат на това при половината от тези животни се развила язва, а при другата половина – онкологично заболяване.

– Съгласете се обаче, че не е реално да се затворим в стъклени помещения и да се скрием от целия свят, за да не реагира организмът ни на негативните фактори.
– Искате или не, все едно в организма ще се натрупва негативен потенциал. А това е фактор за възникване на онкология. Но не е единствен. Едно време регулировчиците на кръстовищата, дишащи цял ден изгорели газове, често боледуваха от рак на белия дроб. Сега по пътищата често се виждат подрастващи, които търчат след потоците автомобили да заработят някой лев. Аз съм виждал рак на белия дроб при 10-годишно момче и рак на стомаха при 7-годишно момиче. И си обяснявам това с неблагоприятните фактори от околната среда и заложените нарушения в процеса на износване на бременността от майката, както и по-нататъшното възпитание на децата.

– Искате да кажете, че и родителите са „виновни” за възникване на рак при децата?
– Разбира се. В днешно време широко се използва екстракорпоралното оплождане. И то по поръчка: искате момче – ще имате момче! Или пък момче и момиче, или три момчета. Но никой не си дава сметка за тези деца. Процесът е много комерсиализиран. И държавата активно помага за нарастване броя на децата в страната. Но никой не говори за тяхното „качество”. А „качеството” – здравето на децата, вече до голяма степен е очевидно. То е доста ниско, тъй като

70 на сто от тези деца са болни:

слабо виждащи, слабо чуващи, с лошо развита имунна система. Много от тях не са способни да се учат добре в училище. Същото може да се каже и за 500-грамовите човечета, които „изпаряват” в кувьозите. Те израстват, но пак така никой не оценява „качеството” на недоносените деца. А след 10-15 години на плещите на това поколение ще легне проблемът репродукция на населението. Но, както е известно, болните хора не раждат здрави деца. Още повече, тези хора с недобро здраве ще легнат като товар на плещите на обществото, тъй като няма да могат да работят пълноценно. И настъпва човешки вакуум от гледна точка на потребност от пълноценни хора в държавата. Това е много голям проблем на нашето съвремие.

– Вие се усмихвате, когато читател пита може ли да се излекува рак на мозъка. Вашата усмивка може би трябва да се тълкува като невъзможност да се помогне на болен с такова заболяване?
– Спецификата на повечето глиобластоми на мозъка (тумор на мозъка 4-та степен) е такава, че е невъзможно той да бъде отстранен радикално. В съдовете винаги остава инфилтрат, особено в лимфните, затова и трябва да се проведе допълнително лечение, за да се потисне повторно развитие на тумора. Мозъкът, колкото и кощунствено да звучи, няма как да се отстрани. Разбира се, има безмозъчни хора, но тук става въпрос за друго.

– Химиотерапията, както е известно, е много агресивна процедура и повечето болни трудно я понасят. Освен това унищожава и здравите клетки. С какво още можем да се спасим от рака?
– Разбира се, ние продължаваме да прилагаме химиотерапия против туморите. Но се появиха немалко препарати, които са насочени именно към

поражение на туморната тъкан

Това са т.нар. таргентни препарати, които действат върху конкретната мишена. Използват се и моноклонални антитела, ваксини. Има редица препарати, използвани в онкологията, които са идентични с тези, прилагани в ревматологията при лечение на автоимунни заболявания.

– Сега всички се страхуват от последния стадий на рака. В 4-ти стадий той въобще лечим ли е?
– Лечим е, но не при всички локализации. Сега в четвърти стадий може да се излекува например рак на тестисите при мъжете и рак на яйчниците при жените. По принцип този рак при жените се открива в последния стадий и само правилната методология на лечение позволява на болната жена да се избави от него.

– Какво бихте препоръчали като профилактика на рака?
– Известни са много фактори за възникване на туморите и ако те бъдат ликвидирани, това е профилактиката. Едва ли има хора, които да не знаят, че пушенето предизвиква рак на белите дробове – при пушачите той възниква 20 пъти по-често. Т.е. профилактиката на този вид рак е спиране на цигарите. И тук веднага възниква въпросът: непушачите не боледуват ли от този рак? Да, боледуват, но много по-рядко. Защо, бихте попитали! Защото има и други неблагоприятни фактори в екологията. Освен екологията, ги има и хроничните заболявания. Например хроничната пневмония много често води до рак. По принцип всяка една хронична болест може да прерасне в рак. Дори и затлъстяването.

– Как се отнасяте към понятието „безперспективни болни”? Вие имате ли такива болни?
– Всички ние всъщност сме безперспективни болни: един път родили се, сме обречени да умрем. За живот лекарства няма. Но има такива болни от рак, които вече не могат да бъдат излекувани. Основно това са напредналите стадии на рака на белия дроб, на хранопровода, на стомаха. Невъзможно е те да бъдат излекувани. Такива пациенти умират в периода година – година и половина, дори и да бъдат лекувани, тъй като тези заболявания дават всевъзможни усложнения. Това е този вид онкология, който може да реагира на лечението само за известно време, да подобри състоянието на болния, да приглуши болестта и едва-едва да удължи живота.

Преведе от руски Яна Бояджиева