Храмът Възкресение Христово в Санкт Петербург е получил името Спас на Крови сред народа, е издигнат в памет на трагичната смърт на император Александър II (изразът „на крови“ означава кръвта на краля). Съборът стои на мястото на смъртното раняване на Императора от революционерите-народоволци на 13 март (1 март стар стил) 1881 г., на брега на Екатерининския канал (сега Канал Грибоедов). Русия била шокирана от това трагично събитие. Надеждите на “Народна Воля” не се осъществили – участието на масите не се случило. Мястото на трагедията се превърнало в място за поклонение, където започнали да се молят за душата на убития Император.
Дървен параклис на мястото на покушението срещу царя, 1881 г
Вярващите усещали цареубийството като лична трагедия, виждайки в нея паралел със събитията от Евангелието. Така както Небесният Цар Исус Христос приел мъченическта смърт за греховете на всички хора, земният Цар – Императорът бил убит за греховете на руския народ. Желанието да се увековечи паметта на загиналия Цар Освободител обхваща всички слоеве на населението, включително най-бедните. Храмът е построен като паметник на Царя със средства, събрани от цяла Русия.
Мястото на смъртното ранение на Цар Освободител е трябвало да се възприема като “Голгота за Русия”. Този образ се разкрива най-добре в поемата на А.А Фет:
«1 марта 1881 года»
………………………………………………..
Перед безмолвной жертвой злобы,
Завидя праведную кровь,
Померкло солнце, вскрылись гробы,
Но разгорелася любовь.
…………………………………………………….
Бессильны козни фарисейства:
Что было кровь, то стало храм,
И место страшного злодейства
Святыней вековечной нам.
Храмът е издигнат с указ на император Александър III през 1883-1907 г. по съвместен проект на архитекта Алфред Парланд и архимандрит Игнатий (Малишев). Височината на деветкуполния храм е 81 м, капацитетът е до 1600 души. Строителството е продължило 24 години. На 6 (19) август 1907 г. Храмът е осветен в чест на Възкресение Христово.
Николай II и Императрицата вървят с процесия покрай Храма в деня на освещаването му
Архитектурата на храма е образец на късния етап от еволюцията на руския стил. Сградата представлява събирателен образ на руския православен храм, ориентиран на образците на Московската и Ярославската архитектура от XVI—XVII век.
Изглед от юг
Изглед от запад
По периметъра на фасадата на Храма Спас на крови, от южната, източната и западната страни са закрепени 20 плочи от тъмно червен норвежки гранит. На тях са написани основните факти от биографията на Императора, изброени са реформите и военните победи по времето на неговото царуване.
Текстовете на две плочи гласят:
Плоча №18
Война за освобождение балканских христиан.
12 апреля 1877 – 19 февраля 1878 г.
«Я знаю, что вся Россия вместе со мною принимает живейшее участие в страданиях наших братьев по вере и по происхождению… Вся Россия отзовется на мой призыв, когда я сочту это нужным, и честь России того потребует… Да поможет нам Бог исполнить наше святое призвание».
(От речта, произнесена от Император Александър II в Двореца в Кремъл на 30 октомври 1876 г.).
Плоча № 19
19 февраля 1878 года.
Заключение мира в С.-Стефано.
Воссоединение с Россией отторженного участка Бессарабии.
Присоединение Карса и Батума.
Независимость Румынии, Сербии и Черногории.
Освобождение Болгарии.
Вътре Храмът представлява истински музей на мозайките, чиято площ е 7065 квадратни метра. Мозайката е създадена в работилницата на Владимир Фролов по скици на повече от 30 художници, сред които Виктор Васнецов, Фирс Журавльов, Михаил Нестеров, Андрей Рябушкин, Василий Беляев, Николай Харламов. Мозаечната експозиция на Храма „Спас на Крови“ е една от най-големите колекции в Европа.
Източници:
https://sergej-manit.livejournal.com/1154225.html
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8