Великият руски актьор е починал от COVID-19 на 87 години
„За мен най-добрата поезия и проза са военните„
Василий Лановой — за значението на „Безсмъртния полк“, паметта на поколенията и патриотизма
„Безсмъртният полк“ се роди от чувството на благодарност на съвременниците към поколението, защитило страната ни, отстояло руската култура, литература, музика, нашата природа и нашата душа. Всичко, което прави Русия различна и горда. Мисля, че „Безсмъртният полк“ е нещо прекрасно и затова се съгласих да бъда един от трите съпредседатели на движението…“
„А какви потресаващи стихове са написали тогава! Сергей Орлов по време на войната е написал стихотворението „На Войника“ („Солдату“):
Его зарыли в шар земной,
А был он лишь солдат,
Всего, друзья, солдат простой,
Без званий и наград.
Ему как мавзолей земля —
На миллион веков,
И Млечные Пути пылят
Вокруг него с боков.
На рыжих скатах тучи спят,
Метелицы метут,
Грома тяжелые гремят,
Ветра разбег берут.
Давным-давно окончен бой…
Руками всех друзей
Положен парень в шар земной,
Как будто в мавзолей.“
От 1957 г. до последния си ден Василий Лановой играе в театър „Вахтангов“ – в това постоянство, също по свой начин, се проявява неговото почти военно чувство за лоялност към дълга. Дълг и към себе си. През 1968 г. той постъпва в КПСС – по убеждение, а не по практически съображения, както са направили много от колегите му. И за разлика от другите звезди на театъра и киното, Лановой не е скъсал партийния си билет, в очакване на пристигането на репортери. Той остава верен на своя избор и идеалите си до края.
Владимир Иванов, режисьор на театър „Вахтангов“:
“Василий Семьонович е един от последните мохикани на театър „Вахтангов“. Такива хора почти не са останали. Лановой е символ на епохата. Той беше верен на театъра, страната, своята публика. Това е един от най-великите хора в театъра. Василий Семьонович е човек с напълно определена позиция, винаги неизменна. И, независимо от обстоятелствата, той открито и твърдо, понякога яростно я отстояваше.
Когато го обявяваха на концерти или в театъра, той настоявше, че е носител на Ленинската награда. Останалите звания можеха да не бъдат изброявани. Това за него беше най-високата награда. Такъв човек беше той, такъв беше и животът му…
Той ще бъде запомнен като яростен, ентусиазиран, страстен и с голяма любов към хората. Василий Лановой е явление. Името му се свързва и с Безсмъртния полк. Благодарение на него този проект се превърна в толкова важен феномен. Той беше неговото олицетворение. И страната се гордееше с това. И той също.”
Лановой никога не забрави своята отговорност към онези, които вярваха в него – няколко поколения зрители. Той е не просто филмова звезда, обект на поклонение, а нравствен ориентир. Самият той неизменно е излизал на 9 май начело на колоната, до президента, до колегите актьори, до обикновените руснаци.
Най-хубавите роли на Василий Лановой
«Аттестат зрелости» (1954) — Валентин Листовский.
«Павел Корчагин» (1956) — Павел Корчагин.
«Алые паруса» (1961) — Артур Грей.
«Коллеги» (1962) — Алексей Максимов.
«Война и мир» (1965-1966) — Анатоль Курагин.
«Анна Каренина» (1967) — Алексей Вронский.
«Шестое июля» (1968) — Феликс Эдмундович Дзержинский.
«Любовь Яровая» (1970) — Михаил Яровой.
«Офицеры» (1971) — Иван Варавва.
«Семнадцать мгновений весны» (1973) — Карл Вольф, обергруппенфюрер СС.
Източници:
https://iz.ru/739007/daniil-poliakov/dlia-menia-luchshie-stikhi-i-proza-voennye
https://iz.ru/1117541/vladislav-krylov/dobrovoletc-chesti-umer-vasilii-lanovoi
https://aif.ru/culture/person/oficer_sovetskogo_soyuza_znakovye_roli_vasiliya_lanovogo