Книгата представя руски свидетелства за България от края на XIX и началото на ХХ век
Сред събитията около честването на 145-гозишнината от Освобождението на България намери място за своята премиера и една, бих казала, уникална и необикновена книга – „Тук се създава народът на бъдещето. Руски спомени за българите и България – края на ХІХ – началото на ХХ век“, чиито съставители са респектиращи български и руски историци с ръководител на екипа проф. Румяна Михнева.
Премиерата на книгата се състоя в Мраморната зала на Руския дом в София и събра уважавани хора от науката, журналисти, политици и общественици. Гост бе и посланикът на РФ у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова
Сборникът е посветен на 145-годишнина от Освобождението. „В книгата са събрани откъси от дневници, пътеписи и журналистически публикации от началото на войната 1877 до 1903 г., а повечето от авторите са участвали в нея – пише в анотацията на корицата на изданието. – Видели са пожарищата, руините, жертвите на гражданското население – българско и турско, и могат ясно да оценят постиженията на нова България.“ Съставители на сборника са проф. Руслан Гагкуев, д-р Надежда Воробьова, доц. д-р Никита Гусев и проф. Румяна Михнева, която е ръководител на екипа. Книгата излиза с подкрепата на Руското историческо дружество.
Водещият на вечерта, журналистът и издател Христо Георгиев, представи гостенката Н. Пр. Елеонора Митрофанова, която приветства дошлите на премиерата на книгата.
Дълго чакахме излизането на тази книга“ – каза посланик Митрофанова. Тя подчерта, че книгата излиза с помощта на посолството. „Необичайното е това, че в тази книга няма събития, а разкази на хора, които непосредствено са участвали в събитията – подчерта тя. – И е много интересно да прочетеш и да узнаеш описаното от първа ръка. Тази война е уникална с това, че е била благородна и справедлива, дори народна, тъй като в нея са участвали всички прослойки на обществото.“
В своето слово Нейно Превъзходителство не пропусна да хвърли мост и към днешната ни действителност. Тя подчерта, че днес предизвиква голямо разочарование, дори тъга, това, как днешните политици всячески се стремят да заобиколят истината, като причисляват към армията на Цар Освободител и европейски народности. „България е член на ЕС и НАТО и не подкрепя военната операция в Украйна, но според мен – каза Елеонора Митрофанова, – това не изключва другото – че е имало такава победа (в Руско-турската война). Все пак руската армия тогава е била многонационална. Както и днес Русия също е многонационална. Така че в днешната неподкрепа за случващото се в Украйна и Освобождението на България не виждам да има някакво силно противоречие. Това, че преди 145 години сме ви освободили, не означава, че трябва във всичко и винаги да се подкрепяме. Но днес това, което звучи на политическата сцена, разочарова много.“
Тя каза, че новоизлязлата книга е принос в общата история на двата народа и изрази мнение, че трябва да стигне и до студентите, че трябва младите хора да я прочетат, защото би била много интересна за тях. Дипломатът изказа и препоръка да бъда издадена и на руски език.
„Колкото и да пазиш паметта за едно събитие, ако не четеш документа, нещата лека полека се забравят – сподели с присъстващите в залата проф. Румяна Михнева, главният двигател за съставянето на книгата. – Наш ангажимент е да работим в тази посока – да не се забравят фактите.“
Проф. Михнева разказа, че предисторията на появата на днешната книга са няколко други сериозни издания и албуми. Сред които и книги, посветени на 140-годишнина от възстановяването на руско-българските дипломатически отношения. Тя подчерта, че прави този преход към новата книга, защото иска да акцентира, че дори и в най-сложните моменти, каквито преживяваме сега, съществуват истинските професионални и колегиални отношения, които исторически безспорно могат много да допринесат.
„Особеното на тази книга е, че не искахме да се види само войната – споделя Румяна Михнева. – Онова, което дадохме като картини на войната, е, че на моменти то е чудовищно. Невероятните гаври с жертвите, с убитите на мен самата ми беше тежко да чета. Ние искахме да видим какво прави тази война, какво се случва с тази България в следващите 20-25 години след нея. И при това, погледът върху тази България, която е създадена от войната, дават хора, които са били през 1877-1878 г. тук, и които се връщат след това. При това те са видни представители на руския и френския елит. Това е Редигер, който вече е министър, това са Паренсов, Епанчин… Това са хора, които знаят как е изглеждал българинът от българското село и град и какво виждат през 1899, 1901-1902 година.“ Проф. Михнева завърши с това, че екипът, който е направил книгата, отдавна съществува и е намерил възможност да реализира идеите си.
Румяна Михнева разбуни аудиторията като защити българските учебници по история, казвайки, че в повечето от тях Руско-турската война има своето място и обяснение, както и ангажиментите на историците и на обществото са да запазят това събитие, защото то маркира развитието на държавността ни
Във видеовръзка от Русия в срещата участваха руските историци от екипа работил по книгата. Проф. Руслан Гагкуев, д-р Надежда Воробьова, доц. д-р Никита Гусев споделиха несамо за своята работа по книгата, но и че се чувстват удовлетворени от това, което са успели да проучат и споделят с читателите на книгата.
И както си му е редът на премиера на нова книга, и при това разкриваща уникалните спомени за Руско-турската война и живота в освободена България, се събудиха страстите в присъстващите да споделят своите виждания и преживявания около оформилата се нова действителност през последната години на демокрация у нас и за новия прочит на руско-българските отношения, намерили място дори и в отбелязването на скъпи годишнини свързани с определени дати, каквото е Освобождението. Мнозина споделиха, че на 3 март ясно се е откроил нов прочит на тази свята дата за българите, който сякаш пренебрегва истината за освобождението на страната ни от турско робство.
Тема на изказванията бяха и учебниците по история, войните. Всичко, което пряко или косвено се докосва и до темата на представената нова книга.
В своите спомени, дневници, пътеписи и журналистически публикации от началото на войната 1877 до 1903 г. повечето от авторите са изказали силната си надежда, че „Тук се създава народът на бъдещето“. И са били прави, но с днешна дата част от този народ се опитва да забрави за онези, които са оставили костите си, за да бъде свободна майка Българи. Дано това да е смо временно явление, защото няма нищо по-опасно от това да се отричаш от историята на страната, в която си се родил и да си мислиш, че от теб започва тя и ти си този, който ще напишеш истинската история.
Според мен наистина не бива с лека ръка да зачертаваме важните периоди от българската история, сякаш те никога на са се състояли, защото ако зачертаем ролята на Русия и на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. за България, то едва ли щеше да го бъде Съединението или обявяването на Независимостта в нашето многострадално Отечество.
Автор: Розалина Евдокимова
Източник: