Георг-Михаел Александър фон Меренберг със сестра си. Около 1900 г.
Георг-Михаел фон Меренберг е роден на 16 октомври 1897 г. Георг-Михаил знае добре руски, за разлика от баща си, който знае само няколко думи [4]. Като дете Георг-Михаел мечтае да стане лекар, но е възпитан от родителите си в аристократичен дух, разчитайки на бъдещ успешен брак и рента от баща си за отказ от престола на Люксембург.
Първата световна война
Когато започва Първата световна война, Георг-Николай издействал разрешение за себе си и сина си да участват в боевете на Западния фронт, за да не се бият срещу руснаците. Георг-Михаел воювал във Франция и попаднал в плен. Така завършва за него Първата световна война.
1917 г.
След края на войната фон Меренберг се връща в родния си град Висбаден. След войната Георг-Михаил се завръща у дома като офицер. Парите, които са били в банковите сметки на семейството са обезценени от инфлацията. Георг-Михаел бил принуден да даде под наем част от апартамента си, за да свързва двата края.
Скоро възходът на нацисткия режим и избухването на още една световна война карат проблемите от близкото минало да изглеждат тривиални.
Във Вермахта
През май 1941 г. Георг-Михаел е мобилизиран в армията и изпратен на Източния фронт. Фон Меренберг служи в сухопътните части на Луфтвафе. В Беларус фон Меренберг е ранен в битки с партизаните.
1944 г.
Той бил противник на нацизма – въпреки произхода и опита от Първата световна война, практически не напредва в службата, два пъти е съден от военен трибунал: първия път – за отказ да отдаде чест с партийния поздрав, втория път – за поругаване на партийната емблема.
През лятото на 1944 г. той е принуден да приеме назначение като комендант на гръцкия остров Парос, където германците изграждат стратегически важно летище – предшественикът на фон Меренберг е ранен от британски диверсанти и местни партизани, а Меренберг е единственият старши офицер на острова.
На 16 май 1944 г. британска подводница разтоварва отряд командоси, под командването на капитан Андерс Ласен близо до село Трипити. Обединявайки се с местните партизани в Марпес, те раняват тежко командира на немското летище и убиват двама немски радисти в Продромос.
Отразявайки атака на летището, германците заловили 23-годишния партизанин Николас Стелас. Той издържа разпитите, като отказва да разкрие имената на другарите си. Той е обесен публично, а за атаката на летището били взети за заложници 125 местни жители, които са заплашени с разстрел.
Първото нещо, което фон Меренберг прави, след като е назначен за комендант, е на негова собствена отговорност да отмени планираната екзекуция на 125 заложници. Ключова роля за спасяването на живота на заложниците изиграва архимандритът на местния манастир Лонгвард Филофей (Зервакос), който оказва голямо влияние върху решението на фон Меренберг да поеме отговорност и да отмени екзекуцията.
С гръцки монаси
След края на войната фон Меренберг е тежко болен и депресиран. След кървавите бомбардировки на британската авиация, апартаментът на Георг-Михаел и имението на баща му са напълно унищожени, семейството се премества в жилище под наем. Георг-Михаел умира на 11 януари 1965 г.
Смята се, че не разкрива историята на никого и тя излиза наяве едва през 2010 г., благодарение на статия от журналиста Катерин Кларк, публикувана през същата година.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/history/339012-aleksander-von-merenberg-pushkin-potomak-vtora-svetovna