В Прага беше демонтиран паметникът на маршал Конев, в Полша масово се разрушават паметниците на съветските воини. На фона на всеобщата истерия от последните години в Източна Европа се изгуби едно съобщение – в малко унгарско село с парите на местните жители е издигнат паметник на неизвестен съветски офицер.
До село Нагибарачка от Будапеща се пътува два часа и половина. Малко селце близо до границата със Сърбия, с население 2300 души. Вървиш по главната улица – нищо забележително: виждаш стари и нови къщи. В центъра се намира стара църква, реставрирана както трябва: за това не се пестят средства. Именно тук на 13 ноември 1944 г. се случва събитие, което тогавашните жители на Нагибарачка ще помнят цял живот. В селото влезли югославски партизани, но техният отряд скоро бил обстрелян от внезапно появили се в небето германски самолети. Разгневените бунтовници обвинили местните унгарци, че те са подали радиосигнал на Луфтвафе. Унгария тогава официално е съюзник на нацистка Германия. Всички жители (2000 души), включително старците и децата, югославяните вкарали в църквата, поставили картечници наоколо, а командирът на партизанския отряд (жена във военна униформа) заявила: сега „предателите” ще бъдат екзекутирани за „колаборационизъм”. Хората вече се сбогували с живота си, когато внезапно в центъра на Нагибарачка спряла кола със съветски военен патрул.
Денят на второто раждане
– Много от нас все още вярват, че това е бил ангел Господен… Но, под формата на офицер от Червената армия, – усмихва се кметът Ищван Андраш Беги. – Някои жители впоследствие се заклели, че около главата на руснака блестяло сияние, като на светец. И представете си само състоянието на селяните – те затварят очите на децата, коленичат пред автоматите и тогава настъпва чудотворното спасение. Офицерът настоял разгневените партизани да спрат саморазправата и да освободят невинните хора. Той заявил: „Да, Унгария воюва на страната на Хитлер. Но какви доказателства имате за тяхната вина, за да избивате мирни жители и още повече деца?! Освободете всичките незабавно!” Авторитетът на Съветската Армия по това време е толкова висок, че партизаните дори не помислили да възразят на патрула на Червената Армия, въпреки че отрядът наброявал 4000 души. Руснакът категорично заявил, че непременно ще дойде отново и ще провери ситуацията. Но югославяните не посмели да нарушат заповедта му. Този ден се счита за ден на второто ни раждане.
Идеята за издигане на паметник на спасителя витаела отдавна в Нагибарачка, но за 65-годишнината от събитието селяните се захванали с делото сериозно. Обявили събиране на пари – кой колкото може. Голяма сума дарил даже един сръбски бизнесмен. На 13 ноември 2009 г. в присъствието на много хора в селото бил тържествено открит обелиск. Надписът върху него гласи: „Кровавую бойню божьим чудом остановил командир советского военного патруля. Мы выражаем благодарность ему и Всевышнему за чудесное спасение”.
По това време в почти цяла Източна Европа – Чехия, Полша, Прибалтика и в самата Унгария – се премахват паметниците на съветските воини. Някъде страхливо, под прикритието на нощта, а някъде помпозно, с участието на пресата и телевизионните камери. А тук хората взимат и поставят паметник на представителя на „окупационната армия“ със спестяванията си, като гръмко заявяват: той е техният спасител, ангел, пратеник на небето, Светец… „Знаехме, че няма да ни разберат – нашето действие се смята за непопулярно, – признава кметът на Нагибарачка Ищван Андраш Беги. – Представителите на властите не участваха във финансирането на събитието. Но ние искахме да благодарим на нашия спасител.” Един от най-възрастните жители на селото, 94-годишният Ищван Матац, който станал свидетел на драмата в църквата, тогава момче на 18 години разказва:
„Защити жителите със себе си“
– … Помня ли офицера от Червената армия? Разбира се. Висок, с руса коса. С неговата възраст ми става трудно… На осемнадесет години четиридесетгодишните ти изглеждат стари. Тогава ми се стори, че руснакът изглежда на около 60 години … Но в действителност мисля, че той беше малко над 40 години. Той действаше решително и властно, застана пред църквата, прикривайки със себе си жителите… това наистина беше пратеник на Господа. просто тогава е трябвало да облече униформа с пагони…
Източник:
https://aif.ru/society/75_victory/spas_nas_vseh_kak_v_vengerskoy_derevne_chtyat_pamyat_sovetskogo_oficera