Призивите за премахване на Паметника на Съветската армия са поредна русофобска и антидемократична провокация, възраждат на езика на омразата и са във вреда на българския национален интерес
Всеизвестни за българите са проблемите на държавата ни –първа в Европа по бедност, корупция, ниски доходи, заболеваемост и лошо здравеопазване. Знаем за тежката социално-икономическа криза и опоскания от управлението на ГЕРБ бюджет. За мафиотско-мутренския модел на властта, за рекета над бизнеса и за системното сплашване на обикновените граждани. За това, че духовността и просветата са в безпрецедентна криза, а демографската ситуация е катастрофална. За това, че държавата ни е превърната в срутище и сметище, че алчността и корупцията убиват по трасетата на некачествените пътища и магистрали, даже и в уличните шахти…, както и в болниците, превърнати в търговски дружества.
Всеизвестни на столичани са и проблемите на София – корупцията, нагласените обществени поръчки, „Ремонта на прескъпите ремонти”, презастрояването, наглостта на монополите „Топлофикация” и „Софийска вода”, мръсния въздух, лошото общинско здравеопазване, липсващите места в детски градини и училища и т.н. и т.н.
Да не коментираме битовата престъпност, бездомните кучета, задръстванията, „ножицата” между богатия център и бедните крайни квартали.
Но вместо обществен дебат по тези реални проблеми на страната и София една група щатни и професионални соросоиди и русофоби се опитват да изместват общественото внимание върху темата за Паметника на Съветската армия. Инспирирани от агонизиращия режим на Бойко Борисов и ГЕРБ тази група отново поиска демонтажа на паметника, претопляйки старите и прибавяйки нови „аргументи”: Противоречал на евроатлантическата ни ориентация, бил неестетичен, Съветската армия била окупатор, паметникът не бил нито паметник на културата, нито войнишки паметник…
И вместо да говорим за важните теми на България, медийните мисирки надигат нов истеричен вой…
Нека го кажем ясно:
• Поредните опити за премахване на Паметника на Съветската армия са фактическа реабилитация на фашизма. Именно Съветската армия даде най-решаващия принос за освобождаването на Европа от кафявата чума. На цената на над 25 милиона жертви, с усилията на един велик народ, на нацизма бе победен след четири жестоки години война. Жертвите, дадени от руския народ и народите на СССР не само за освобождението на Отечеството, но и за крайния разгром на Хитлер, са в пъти повече от жертвите, дадени от другите нации-съюзнички, чакали с години да открият Втори фронт срещу нацизма.
• Паметникът на Съветската армия не противоречи на евроатлантическото членство на България. Нима Франция не е член на НАТО и ЕС, щом в Париж има булевард „Сталинград”, а президентът Макрон лично поднесе цветя и отбеляза 9 май. Нима Германия и Австрия не са европейски държави, щом в центъра на Виена и Берлин също има паметници на Съветската армия. И нека напомним, че в цяла Европа има паметници на съветските войни, на местната антифашистка съпротива, чиито представители са почитани като герои. И само в шепа европейски държави, управлявани от десни популисти се говори и действа с методите на ястребите на Студената война. Но подменяйки историята се създава реален риск от реабилитация на фашизма, която е равнозначна на неговото постепенно възраждани и от повторение на трагедията, сполетяла Европа през 30-те и 40-те години на ХХ век. България не може да бъде в оредяващата редичка на тези държави, защото с Русия ние имаме исторически специални отношения – общата православна вяра и азбуката, двойното Освобождение – от османското иго и от фашизма, както и помощта на СССР за съграждането на социална държава между 1944 и 1989 г. Години, в които България бе достигнала до престижното 27-о място в Индекса на ООН по човешко развитие, бе станала държава на Духа и икономическия прогрес, на социалната политика, на безплатното образование и здравеопазване, държава, овладяла мирния атом, космическа държава.
• Това, че не е Паметник на културата, е повече от абсурдно. Не само, защото българската държава в последните години стана пословична с абдикацията си от защитата на паметниците на културата, с умишлените палежи, уж от „клошари” на исторически сгради и унищожаването с комерсиална цел на обекти, свързани с историята и с наши големи творци. По-важното, е че Паметникът на съветската армия е дело на колектив от водещите за времето български архитекти и художници. Ръководител на колектива е скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев. Някой може ли да отрече художествената му стойност!?
• Абсурд е „аргументът”, че това не е войнишки паметник. Не само, защото това е кощунство спрямо паметта на милионите жертви, дадени от Съветската армия по бойните полета на Европа, но и защото България има не само достойна антифашистка съпротива, но и се включва в Отечествената война, редом до Съветската армия, и доказва за пореден път българския боен героизъм и мощ. Доказоателство за това е фактът, че ген. Владимир Стойчев, командвал Първа българска армия като част от Трети украински фронт на Съветската армия, е единственият чуждестранен офицер, марширувал на Парада на победата в Москва. А България благодарение на антифашисткото си движение и участието в Отечествената война е избегнала участта да бъде лишена от територии, раздробена и унизена в поредна Национална катастрофа. Тоест, това е и паметник на българските победители над фашизма!
• Абсурд е и съставът на вандалите-разрушители – щедро платени от чужбина комплексирани ретро антикомунисти, които не са извървели и една мисловна стъпка от 1990 година насам, деца на активни комунисти и представители на висшата идеологическа номенклатура, някои от тях сътрудничили на спецслужбите преди 10 ноември 1989 г., но намерили своето ново амплоа в пещерната русофобия, че даже и един внук на Герой на Съветския съюз, чиито дядо със сигурност се обръща в гроба заради действията му. Става дума за българския демократ и патриот ген. Владимир Заимов.
С призивите за премахване на паметника се връщаме в епохата на пещерния реваншизъм, езика на омразата и демогогията.
За съжаление русофобският реваншизъм се налага не само в София, но и в Брюксел, където евродепутатите фалшифицират историческата истина, обвинявайки Съветския съюз за началото на Втората световна война!?
Жалки са опитите да се изтрие от паметта на човечеството ролята на Съветския съюз и съюзническите войски за победата над фашизма. СССР даде свидни жертви, преживя години на война, лишения, насилие, а после без чужда помощ извървя епопеята на трудно, но героично следвоенно възстановяване. Тези истини трябва да се знаят и помнят!
Със сигурност, пригласяйки на чужди сили, изработвайки поредния задокеански грант, „гражданите” американофили и русофоби, търсят всевъзможни истерични провокации и фалшификации. Но те не бива да успеят в техните вандалски цели, защото не е възможно да се манипулира колективната памет на цели народи, и на целия свят.
Опитите на конюнктурни русофоби да реабилитират фашизма и създадат информационна среда, която може да подведе Европа отново да преживее неговите ужаси. Ще поемат ли платените руософоби този риск, ще понесат ли подобна историческа отговорност!?
А колкото до паметника на Съветската армия в София! Той не само е държавна собственост, но е и важна част от междудържавните отношения между България и Русия. Едно поредно влошаване на отношенията ни с Руската федерация, наред с инспирираните отвън и недоказани „шпионски скандали” и с ястребската реторика на част от овластения ни елит, са риск не само за вековните добри отношения, но и за редица инвестиции, стратегически енергийни и икономически проекти, за туризма, който без руските летовници у нас ще бъде доубит след пандемията от коронавирус.
Подобна провокация срещу българо-руските отношения в момент, в който Русия се утвърждава като един от основните фактори в новия многополюсен свят, ще е пагубна за България.
А на тези, които продължават истерично да провокират опити за премахване на паметника можем да напомним думите на бившия български цар и премиер Симеон Саскобургготски, който отговорил на русофобите, че ако не харесват паметника могат просто да не минават покрай него, защото ако всеки нов обществен строй започне да събаря поставените преди него паметници няма да я има и Триумфалната арка в Париж…
Проф. Светлана Шаренкова
Източник: