1. Истинското му име не е Сергий и той не е от Радонеж
Бъдещият светец Сергий Радонежки е роден близо до Ростов Велики – на 150 км от Радонеж. Точната дата на рождението му е неизвестна, прието е да се смята, че това е 1314 г. Сега Ростов е малък провинциален град в Ярославска област, но в началото на XIV век е процъфтяващо княжество и един от културните центрове на средновековна Рус. Именно тук Сергий успява да научи гръцки език.
Ростов нееднократно е попадал под набезите на татаро-монголите и фактически е разорен. Лишен от всичко, бащата на Сергий приема решението да замине със семейството си в Радонеж, град по-близо до по-безопасната Москва, която набира все по-голяма политическа мощ. Сергий тогава е на 12 години.
В първата му биография от началото на XV век – „Житие, написано от неговия ученик Епифаний Премъдри“, са описани чудесата и пророчествата, които върши Сергий още приживе. Между другото, всички жития на светците се пишат по строго установен канон, така че подобни описания на сходни чудеса могат да се срещнат и при други светци.
Малцина от незапознатите могат веднага да разберат, че известната картина на Михаил Нестеров „Видение на младия Вартоломей“ (1890) е свързана конкретно със Сергий Радонежки. Именно Вартоломей е истинското име на светеца. Той става Сергий, след като се подстригва в монах.
На седемгодишна възраст има проблеми с ученето – трудно му е да се научи да чете и пише. Според легендата Вартоломей среща непознат старец, на когото се оплаква за несгодата си. Старецът горещо се моли за момчето и му дава частица от светата просфора, след което Вартоломей лесно се научава да чете и пише. И веднага започва да се интересува от Светото писание. Както пише в житието му, още като юноша извършва духовни подвизи – нощем усърдно се моли и доброволно спазва най-строгия пост.
Точно затова Сергий сега се смята за покровител на всички ученици и студенти… и на тези, които имат проблеми с учението. Именно на него се молят в църквата преди началото на учебната година или преди важни изпити.
2. Основава главния руски манастир – Троицко-Сергиевата лавра
Една от основните „материални“ заслуги на Сергий е основаването на Троицкия манастир, сега известен като Троицко-Сергиевата лавра. Младежът Сергий избира пътя на отшелник, който изглежда възможен само за възрастни монаси с голям житейски опит и отправени множество молитви.
Заедно с брат си той се заселва в гъста гора, построява малка килия и параклис, който освещават в чест на Света Троица. (По-късно именно за манастира на Сергий известният иконописец Андрей Рубльов ще нарисува своята „Троица“ и ще формулира на художествен език най-важния постулат в православието за божественото триединство. Прочетете повече тук.
Брат му не издържа тежестта на аскетизма и живота „в пустинята“ и скоро напуска Сергий. Но други монаси започват да се заселват до него, така за дата на основаването на най-големия руски манастир се счита 1342 година.
3. Създава нов тип монашество
Сергий не основава просто манастир – той създава нова система на монашеска общност. На монасите е забранено да напускат манастира, за да искат храна от миряните (в миналото много монаси стават просяци и живеят сред хората). Когато провизиите напълно се изчерпят, братята със Сергий само пламенно се молят с послание за „хляба наш насъщен“ и всеки път нещо се случва и спасява монасите от глад. „Чрез продължително уединение, изпълнено с труд и лишения, насред гъстата гора, се подготвя да бъде водач на другите пустинножители“, пише историкът Василий Ключевски.
Сергий взима под крилото си монасите, които идват в неговия манастир, учи ги на добри нрави, внимателно наблюдава всеки, така че те да се молят горещо и да не се поддават на изкушенията на светския живот. Всеки има строго разпределен дневен ред, всички, включително и самият Сергий, работят неуморно – сами строят църкви, готвят храна, цепят дърва и шият дрехи, напълно се обезпечават.
В същото време Сергий възпитава истинско братство, което показва на миряните пример за християнска общност. Монасите живеят много бедно и понякога седят с дни без хляб, но са другари помежду си и най-важното – добри към всеки, който ги посети.
За развитието на монашеството Сергий още от XV век се почита в Рус като светец в образа на преподобен – тоест като монах, който чрез молитва, пост и труд се стреми да бъде подобен на Иисус Христос. Сега Сергий е почитан като светец както от староверците, така и от католиците.
4. Формира руския духовен манталитет
След татаро-монголското нашествие от XII век цели руски градове са разграбени, опожарени и лежат в руини. Рус е разорена, сериозно върната назад в развитието си и скована от ужас. Майките плашат децата в люлката със „злия татарин“, чужденците продължават да нападат, а руските князе им плащат данъци.
Много манастири и храмове са разрушени, църквата престава да бъде важен морален ориентир, а монасите се преселват по-близо до големите градове и митрополитските резиденции.
Няколко поколения руснаци израстват с мисълта, че татаро-монголите не могат да бъдат победени на бойното поле. Те свързват врага с мистична тъмна сила, която не може да бъде преодоляна. Народът е психически разбит и обезкуражен. Този момент може да е краят на историята на Русия.
За да отхвърлят татаро-монголското иго, руснаците преди всичко трябва да преодолеят страха си и да повярват в силата си, смята Ключевски. А Сергий изиграва важна роля в моралното и духовно укрепване на руския народ.
Той започва със себе си. В житието му се разказва за това как демони се приближават до него и яростно го плашат, докато той живее сам в малка колиба насред гъсталака. Но Сергий всеки път преодолява страха с молитва, така че накрая му е дадена „власт над демоните“, той вече не се страхува от тях. Чули за чудния монах, който побеждава нечистата сила, не само монаси, но и обикновени хора започват да се стичат в манастира. Те получават утеха и ободряване от Сергий, което по-късно споделят с другите. Ключевски смята, че това е началото на моралното и политическо възраждане на руския народ.
5. Обединява Рус
Постепенно Московското княжество се превръща в „остров“ на безопасността, където се стичат князе, видни боляри и църковни йерарси. Така Москва става негласна столица на руската земя и неин духовен център. Именно тук израства князът, който се осмелява да отблъсне непобедимия враг. Това е Дмитрий Донской (също признат за светец).
Известно е, че князът идва за подкрепа в манастира при Сергий. Той одобрява намерението му да събере силите на всички руски княжества и да се бие с татаро-монголите. Преди ужасната битка на Куликовското поле Сергий благославя Дмитрий и изпраща с него двама от своите воини монаси Пересвет и Ослябя.
„Иди при безбожниците смело, без колебание, и ще победиш“, казва монахът на княза.
Академик Дмитрий Лихачов смята, че Дмитрий Донской, който разчита на подкрепата на църквата, с това печели в противостоянието с другите руски княжества. „Москва не е икономически по-силна от Твер или Новгород, тя се оказа духовно по-силна“, пише Лихачов.
Победата на руската армия в Куликовската битка бележи началото на освобождението на Русия от чуждо господство и обединението на руските земи под ръководството на Москва.
Известният богослов Павел Флоренски нарича Сергий Радонежки „ангел хранител“ и „духовен спасител“ на Русия.
„В негово лице руският народ разпознава себе си; своето културно-историческо място, своята културна задача и едва тогава, осъзнавайки себе си, получава историческото право на самостоятелност“, пише Флоренски.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/history/338902-5-fakta-za-sergii-radonejki