Българските бандеровци закономерно посегнаха на св. Александър Невски след 3 март, но русофобията е външната, геополитическата причина. Същинската причина е икуменическият проект срещу Православието – св. Александър Невски не се подчинява на католиците, не предава вярата, побеждава тевтонците. Св. Александър Невски е двоен символ – на руската победа за българската свобода, и на православната победа над папистите, на които се кланят българските безродни бандеровци.
Защо св. Александър Невски? Защото е небесен покровител на царя Освободител Александър Втори, и защото “спасението на Православната вяра е крайъгълен камък в политическата система на Александър […] която е нравствено-религиозна система” по Георгий Вернадски [2]. Смисълът на Руско-турската Освободителна война 1877–1878 г. също е религиозно-нравствен – служение на брата по вяра “ду́шу свою́ положи́тъ за дру́ги своя́” [Иоан, 15:13]. Не е случайно, че болшевиките ревностно унищожават паметниците именно за тази война [3].
За съвременното руско общество св. Александър Невски е част от темата Изток–Запад, погледът е европоцентричен, независимо дали е положителен (спасяването на Рус от латиняните) или отрицателен (подчиняването на Рус на Златната Орда).
В съвременна Русия има понятие “дискредитатори” на историческата памет на св. Александър Невски, докато в България, когато целта е дискредитация на Русия, нашенци подчертават, че Александър Невски е руски, а не български светец. Гледната точка е светска и либерална, за православния човек няма значение дали св. Димитър Солунски е грък, или св. Йоан Богослов е евреин.
Русофобията на Фердинанд към светеца на катедралния ни храм може да бъде обяснена с тевтонската травма и латинянската историческа памет. Формално премиерът Радославов предлага и после парламентът гласува за преименуването на храма на името на Светите братя Кирил и Методий (от 4 март 1916 г. – 4 март 1920) против мнението на Българския Синод, използвайки като повод руския обстрел на Варна. Храмът “Св. Александър Невски” е осветен след връщането на името му през 1924 г.
Русофобията на съвременните борци с паметници и артефакти – било руски или съветски, благовидно патриотична, има псевдопацифистки нотки. Не само името на катедралния храм, но и 3 март да се замени с 24 май, културата над държавата. Само че 24 май е празник на Православна България от момента на Покръстването и не зависи от историческата съдба на държавата, докато 3 март е началото на третата България след победата на руските войни срещу османлиите. 24 май е общославянски, културообразуващ център, докато 3 март е руски и български държавообразуващ център. Без 3 март като национален празник и без св. Александър Невски изчезва историческата причина за построяването на катедралата, размива се българската памет. Руската победа и българската държавност дават историческия смисъл/правда на храма. “Бог не е в силата, а в правдата!” [св. Александър Невски]
Вместо инициативи за преименуване на събора „Св. Александър Невски“, възпалени от политически кратковременни цели, защо да не се обединим за издигането на катедрала на Св. Климент Охридски – първият епископ на български език? Къде, ако не у нас, в България? Да, св. Климент Охридски е бил подложен на гонения от немското духовенство, латиняните няма да са във възторг, не е еврокоректен, пък и на братята скопски и северомакедонски ще им е трън в историческата амнезия. “Нали свети Климент беше от български произход, както и свети Наум?” [Теофилакт Охридски].