Мит номер 5. През 1941 Съветският съюз е готвел нападение срещу Германия. Хитлер е изпреварил Сталин с десетина дни.
Счита се, че автор на този мит е дребният писарушка в съветската дипломатическа мисия в Женева Владимир Резун, дезертьор, завербуван от британското разузнаване, пишещ под псевдонима Виктор Суворов, но всъщност за пръв път това твърдение изрича значително по-известна от Резун фигура – самият Адолф Хитлер. В своя реч, броени дни след началото на нахлуването в СССР, фюрерът заявява, че то е контра-мярка срещу готвено от СССР нападение. За разлика от ефрейтор Шикългрубер, бившият офицер от Съветската армия Резун все пак се опитва да аргументира тезата си, макар и с изключително несъстоятелни доводи.
Самата теза, че през лятото на 1941 СССР е готвел нападение срещу Германия, е толкова нелепа в абсурдността си, че аз, първоначално, изобщо не смятах да я включвам в серията митове, подлежащи на разбиване. Единствено популярността ѝ (човешката психика е удивителна, понякога хората са склонни да повярват на подобни, очевидно лишени от смисъл твърдения, шокирани от тяхната парадоксалност) ме накара да се занимавам с нея.
Защо твърдя, че тази теза е нелепа и абсурдна? От политико-идеологическа гледна точка СССР още от края на 20-те години е отхвърлил идеята за перманентна световна революция (а от там и износ на такава) и следва издигнатия от Сталин принцип за „изграждане на социализма в една, отделна страна“. С други думи, тази война не просто не е нужна на Съветския съюз, а тя е в диаметрално противоречие с идеологията и политиката, провеждана от ръководството му.
През 1941-ва СССР, след като успешно е преизпълнил плановете на първата и втората петилетки, успешно изпълнява този на третата, продължавайки индустриализацията си, изграждайки инфраструктура, укрепвайки колективизираното си селско стопанство и развивайки културата. Задължително и незаобиколимо условие за това е мирът и сигурността на страната. Именно по тази причина, СССР е инициатор на много инициативи за мир и колективна сигурност в Европа, уви не намерили развитие, поради отпора на някои европейски страни и най-вече заради стремежа на Запада да сблъска набиращата сили нацистка Германия и Съветския съюз. Именно заради това СССР сключва договора за ненападение с Германия, добил известност с името „Пакт Молотов – Рибентроп“, стремейки се, ако не да избегне, поне да отложи въвличането си във войната. С други думи, война с Германия напълно противоречи и на икономическите интереси на СССР.
От стратегическа гледна точка, през лятото на 1941-ва съветската стран е в неприятелско обкръжение. От изток, Япония, макар потърпяла военни поражения от Червената армия при езерото Хасан и на Халхин Гол, не крие враждебните си намерения и все още не е прехвърлила акцента на експанзията си на юг и запад. Турция, макар и неутрална, представлява военна опасност в района на Закавказието, особено предвид натиска на Германия за присъединяване към Остта. На север, макар и разгромената в зимната война Финландия, не би пропуснала своя шанс за реванш. Отношенията с Великобритания след провала на преговорите през август 1939 и последвалото подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“ са в точката на замръзване, макар привърженикът на договарянето с Хитлер Чембърлейн вече от година да е заменен с непримиримия по отношение на Германия сър Уинстън Чърчил. В тези условия нападение срещу Германия, зад която през лятото на 1941-ва вече стои потенциалът на практически цяла завладяна или съюзна Европа, би било не просто авантюра, а стратегическо безумие. Сталин, както е известно, макар и да допуска определени стратегически грешки, е трезв и прагматично мислещ политик, а не авантюрист или още по-малко безумец.
От военно-стратегическа гледна точка, тезата за намерение на СССР да нападне Германия през лятото на 1941-ва е още по-абсурдна. На първо място, през това време, Червената армия се намира в процес на превъоръжаване. Съгласно плана за него, например, окомплектоването по щат с автоматични карабини СВТ (Самозарядная Винтовка Токарева) е трябвало да е изпълнено на 100%, а с ППШ (Пистолет-Пулемет Шпагина) на 70% едва към 1.1.1942. Самото производство на известният „Шпагин“ се развръща едва през есента на 1941-ва, т.е. след началото на войната с Германия. По аналогичен начин стои въпросът с превъоръжаването на танковите части и авиацията. Първите батареи на революционните тогава реактивни системи за залпов огън, наричани по това време „гвардейски миномети“ и известни най-вече с името „Катюша“, също са сформирани едва след началото на войната. През лятото на 1941-ва една значителна част от военните летища в западната част на страната са в процес на реконструкция, което означава, че възможностите за използване на бойната авиация е затруднено. Започването на война срещу очевидно много силен противник, с армия, намираща се в процес на превъоръжаване, също е очевидно безумие, така че никой нито в ръководстовто на страната, нито в Генералния щаб не си би го и помислил. Начинът на разгръщане на частите на Червената армия в западната част на СССР също категорично показва намерение за отбрана, а не за нападение. И накрая, дори и чисто количественото сравнение в жива сила между съветските въоръжени сили и Вермахта през юни 1941-ва показва немско преимущество. Не мисля, че съветското военно командване по онова време не е било запознато с класическите трудове на Карл фон Клаузевиц, в частност, с необходимото, за успешно настъпление съотношение на силите.
В напъните си да аргументира абсурдната си теза, че Съветският съюз се е готвил да нападне нацистка Германия и просто е бил изпреварен с няколко дни, Резун изтъква значителното количествено предимство в танкове и самолети на СССР пред Германия. Тук той използва един от любимите похвати на западната пропаганда, да се използват малки полуистини за формиране на голяма лъжа. Полуистините са, че номинално погледнато, съветските танкови войски и авиация са имали числено превъзходство над разгърнатите пред западните граници на страната немски сили, Но забележете, сравняват се общото количество съветски танкове и самолети с това на съсретоточените в района на нахлуването германски. Разбира се, Резун срамежливо премълчава, че цитираните от него числа за съветските танкове и самолети се отнасят за бройките по щат, които се различават значително с реално намиращи се в състояние на бойна готовност. Нищо не казва той и за качествения състав, на техниката, а това е съществено. Както беше споменато по-горе, Червената армия през лятото на 1941-ва е в състояние на превъоръжаване. Основа на танковите ѝ сили все още са остарелите леки танкове Т-26 и БТ-5 със слаба противокуршумна броня, която с лекота се пробива от всички артилерийски системи на Вермахта. В същото време 45-милиметровото оръдие на тези танкове не пробива челната броня на повечето, налични по това време във Вермахта, дори и от пределно близка дистанция. Новите танкове тепърва навлизат, не са усвоени от екипажите. Не е разработена и тактика за ефективното им използване. Така към началото на войната с Германия, общото количество на произведени тежки съветски танкове КВ-1, които по отношение на брониране и артилерийско въоръжение превъзхождат всеки един от наличните във Вермахта танкове, е едва 808. От тях 100% боеспособните (технически обслужени, с остатъчен ресурс поне 50%, осигурени с поне 3 комплекта боеприпаси и гориво-смазочни материали) по западните граници са много малко. Подобна е картината и с другия нов съветски танк – Т-34. Общо произведените такива машини към средата на 1941-ва, са под 1 000. Освен че и двете машини са нови, а следователно страдащи от т.нар. „детски болести“ (с други думи, недоработени), което е характерно за всяка нова техника, за тях все още няма добре подготвени екипажи, а тактиката на използването им не е отработена. Не са усвоени ремонтът и поддръжката им. Последното се подтвърждава от факта, че огромното болшинство от Т-34 и КВ в началото на войната са загубени не в резултат на бойни действия, а заради технически проблеми. В танковите части има остър дефицит на боеприпаси за 76.2 мм-вите им оръдия. Една значителна част от остарелите танкове Т-26 и БТ са или с напълно изчерпан, или намиращ се на границата на изчерпването ресурс на агрегатите, т.е. небоеспособни или условно-боеспособни. Голяма част от танковете на СССР към началото на войната с Германия са в състава на създадените през лятото на 1940 механизирани корпуси, чиято структура към 22 юни 1941-ва все още е в процес на изграждане. Тези административни неуредици неминуемо водят до проблеми с тиловото осигуряване и управлението.
Приблизително същото е положението и в авиацията. Независимо от номиналното числено превъзходство, съветските ВВС значително отстъпват по качество на Луфтвафе. Така към 22 юни общото количество произведени изтребители от нови типове Як-1, Миг-3 и ЛАГГ-3, които по технически характеристики могат да съперничат с германските, е под 1 000. Както и новите танкове, тези самолети все още страдат от „детски болести“, нямат подготвени екипажи и отработени тактики на използване, техническото им обслужване и снабдяването с резервни части и консумативи все още е в процес на организация. Основа на съветската изтребителна авиация са остарелите модели И-16, И-15, И-153, като последните два са биплани с максимална скорост около 300 км./ч., т.е. два пъти по-бавни от немските истребители от семейството на Ме-109. И-16 също, макар и не в толкова голяма степен, значително отстъпва по характеристики, а значи и ефективност, на масовите немски изтребители. Очевидно, че при подобно съотношение на силите при изтребителната авиация, за никакво завоюване на господство във въздуха – необходимо условия за успешно настъпление на сухопътните сили, не може да става и дума. Наситеността на съветската авиация с щурмови самолети – основна ударна сила на ВВС към 22 юни 1941-ва е чисто символична – 57 машини Ил-2. В същото време Луфтвафе разполага с немалко количество доказали се в Полша, западна и южна Европа пикиращи бомбардировачи „Юнкерс“, които са мощна ударна сила.
Господин Резун предполага, че съветското висше военно командване и държавно ръководство, което според него е подготвяло планове за нападение срещу Германия през лятото на 1941-ва, не е било запознато с тези факти? Или, че то е било съставено от безумци? Едва ли. Господин Резун просто лъже, разчитайки да шокира публиката с големи числа, полуистини и абсурдни твърдения.
Едно от тези твърдения на Владимир Резун, с които той аргументира тезата си, че СССР се е готвел да нападне Германия, е свързано със съветските танкове БТ-5 и БТ-7. Особеност на тези машини е способността им да се движат и на колесен ход след демонтиране на веригите, при които танкът може да развива скорост над 70 км/ч по шосе. Резун твърди, че Сталин, през лятото на 1941-ва е възнамерявал да използва тези бързоходни танкове за мълниеносно завладяване на Европа, използвайки добре развитата мрежа от пътни артерии с качествено покритие на територията ѝ.
Ако не ме лъже паметта, господин Резун е завършил Киевското военно училище и е получил офицерско звание. Постигайки аз-овете на военното дело, той би трябвало да научи, че самостоятелен дълбок рейд на чисто танкови части без поддръжка на пехота, атрилерия, сапьорни части и въздушно прикритие, е гарантирано обречен на провал. Танковете просто безславно ще бъдат унищожени от противника чрез въздушни удари на щурмова авиация, артилерийски огън и дори от пехота, въоръжена с елементарни противотанкови средства. Още повече, че слабото брониране на БТ ги прави лесно-уязвими цели. Би трябвало да му бъде известно, че съветската артилерия през 1941-ва не е разполагала с възможности за особено бързо придвижване – тракторите, използвани за артилерийски влекачи са развивали максисмум 10-15 км/ч. Конната тяга, също не може да осигури голяма скорост. Изобилстващата с водни прегради (реки и канали) територия на Централна и Западна Европа също ще е сериозен проблем. Всеки един заминиран участък или взривен мост ще е трудно, или непреодолимо препятствие за настъпващите танкове, при липсата на сапьорно-инженерни части. Бронетранспортьори, способни да транспортират пехотата, заедно с бързо-движещи се по пътищата на Европа и най-вече във фантазиите на Резун, танкове в Червената армия по онова време изобщо няма. Камионите, които да превозват пехота, сапьори, боеприпаси, гориво-смазочни материали и резервни части са твърде малк и с ограничена товароподемност – масовият модел ЗиС-АА е „полуторка“, т.е. може да носи до 1.5 тона, а ЗиС-5 – „трехтонка“ – 3 т. По-горе споменах за съществуващото в средата на 1941-ва съотношение на силите в авиацията. Очевидно, на никакво сериозно въздушно прикритие подобен танков рейд не би могъл да разчита. С други думи, той е предварително обречен на провал. Формулирайки безумните си тези за бързо завладяващите Европа съветски бързоходни танкове, Резун или не си е направил труда да научи, или съзнателно премълчава неудобния факт, че ресурсът на ходовата част на БТ-5 и БТ-7 при колесен ход е максимум 100 км, след което гумените бандажи на ролките (в случая играещи роля и на задвижващи колела) се разрушават и танкът се нуждае от ремонт – замяна на тези ролки – по 8 на всяка машина. Подобен ремонт съвсем не е аналог на замяна на спукана гума на автомобил нито по време, нито по сложност, а освен всичко друго, някой трябва да превози въпросните ролки от тиловите складове до всеки един от танковете. С други думи, и тук Резун откровено лъже и за никакво скоростно настъпление на съветските бързоходни танкове по пътищата на Европа и дума не може да става.
Съвсем наскоро сред просторите на Интернет ми попадна карта, която, според разпространяващите я, е автентична част от съветски план за нападение срещу Германия и е доказателство за съществуването му и намеренията на Сталин да нападне Хитлер. Направи ми впечатление, че освен другите подозрителни моменти, тя е подписана от генерал Василевски, който по това време е заместник началник на оперативното управление към Генералния щаб на РККА (Рабоче-Крестьянская Красная Армия), а подобни карти се подписват от самия началник на Генералния щаб. Нямаше и отбелязано утвърждаване от страна на изпълняващия длъжността главнокомандващ, в случая Народния комисар на отбраната маршал Семьон Тимошенко. С други думи, става дума за фалшификат. Разучавайки историята на тази карта, стигнах до любопитна информация. В свое интервю за военния историк Виктор Александрович Анфилов през 1965 г. маршалът на Победата Георгий Константинович Жуков споменава, че заедно с Тимошенко, обезпокоени от струпването на немски сили по западната граница на СССР, са разсъждавали върху идеята за превантивен локален удар срещу германските сили (забележете, става дума за превантивен локален удар, а не за глобална война с нахлуване на Запад, за каквато пише Резун) и са възложили разработката на съответна директива (става дума за директива, а не план за операция и карта на бойните действия) на Василевски. Когато първоначалният план на документа е готов, те не го утвърждават, а докладват на Сталин. Отговорът на Йосиф Висарионович е гневен: „Полудели ли сте, какво искате, да провокирате германците?“ С това въпросът е приключен. Случайно съвпадение или съставителите на фалшификата са знаели за това интервю на Георгий Константинович? Въпросът е на съвестта на фалшификаторите.
Друга подобна карта, открита от мен, с липсващи, вероятно съзнателно изрязани полета на съставител и утвърждаващ, пуликувана в Интернет, е още по-долнопробен и груб фалшификат, линк към който давам: https://ic.pics.livejournal.com/oleg_leusenko/26655385/2462091/2462091_original.jpg
Самият аз, в битието си на школник в НШЗО „Христо Ботев“, нееднократно съм слепвал картни листи на учебни карти и ако си бях позволил да бъда толкова небрежен в отношение на напасването и слепването им, то като минимум бих получил оценка „слаб“ по предмета. Представям си реакцията на педантичния випусник на Генерал-щабната академия на Руската империя, щабс-капитана на Руската Императорска армия, маршалът на Съветския съюз Борис Михайлович Шапошников – началник на Генералния щаб на Червената армия по онова време, ако му бъде поднесен подобен, небрежно съставен документ. За реакциите на строгите и избухливи Тимошенко и Жуков и особено на суровия Йосиф Висарионович, дори не ми се и мисли.
Обобщавайки, може категорично да се заяви: Съветският съюз нито е бил заинтересован, нито е бил в състояние да нападне със шансове за успех Германия през лятото на 1941. Твърденията на Хитлер, Резун и техните подгласници са долнопробни фалшификации.
Александър Томов