Удивително е да се види как руските военни кореспонденти сега играят роля, подобна на бившите политкомисари в СССР.
Срещата на президента Путин с група руски военни кореспонденти и блогъри на Telegram – включително Филатов, Поддубни, Пегов от War Gonzo, Подоляка, Газдиев от RT – беше изключителна проява на свободата на печата.
Сред тях имаше сериозни независими журналисти, които могат да бъдат много критични към начина, по който Кремъл и Министерството на отбраната (МО) провеждат това, което алтернативно може да се определи като Специална военна операция (СВО); антитерористична операция (АTO); или „почти война” (според някои влиятелни бизнес кръгове в Москва).
Удивително е да се види как тези патриотично настроени/независими журналисти сега играят роля, аналогочна на бившите политкомисари в СССР, всички те, по свой собствен начин, дълбоко ангажирани да насочват руското общество към пресушаване на блатото, бавно, но сигурно.
Ясно е, че Путин не само разбира тяхната роля, но понякога, „шокиращо по системен начин“, ръководената от него система реално изпълнява предложенията на журналистите. Като чуждестранен кореспондент, работещ по света от почти 40 години, бях доста впечатлен, че руските журналисти могат да се радват на степен на свобода, невъобразима в повечето географски ширини на колективния Запад.
Дешифрирането на срещата в Кремъл показва, че Путин определено не е склонен да заобикаля същността на въпроса.
Той призна, че в армията има „генерали от оперетата“; че сега се решава недостигът на дронове, прецизни боеприпаси и комуникационно оборудване.
Той обсъди законността на наемните отряди; необходимостта рано или късно да се създаде „буферна зона“ за защита на руските граждани от систематични обстрели от режима на Киев; и подчерта, че Русия няма да отговори с тероризъм на тероризма на Бандера.
След разглеждане на обмена на мнения, заключението е императивно: руските военни медии не организират офанзива, въпреки че колективният Запад атакува Русия 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата със своя масивен медиен апарат на НПО/мека сила. Москва не е – все още? – изцяло навлязла в окопите на информационната война; в сегашния си вид руските медии играят само защита.
По целия път до Киев?
Възможно, цитирането на парите за целия конфликт, е кратката смразяваща оценка на Путин за това къде се намираме сега на шахматната дъска:
„Бяхме принудени да се опитаме да сложим край на войната, която Западът започна през 2014 г. със силата на оръжието. И Русия ще сложи край на тази война със силата на оръжието, освобождавайки цялата територия на бивша Украйна от САЩ и украинските нацисти. Други варианти няма. Украинската армия на САЩ и НАТО ще бъде победена, каквито и нови видове оръжия да получи от Запада. Колкото повече оръжия има, толкова по-малко ще останат украинци и това, което някога е било Украйна. Пряката намеса на европейските армии на НАТО няма да промени изхода. Но в този случай огънят на войната ще погълне цяла Европа. Изглежда, че САЩ също са готови за това.”
Накратко: това ще приключи само при условията на Русия и само когато Москва прецени, че всички нейни цели са постигнати. Всичко останало е само пожелателно мислене.
Връщайки се обратно на фронтовата линия, както посочи незаменимият Андрей Мартянов, първокласният военен кореспондент Марат Калинин убедително очерта как сегашната контраофанзива на украински метални ковчези не може дори да достигне първата руска отбранителна линия (тя е дълга – магистрала към ада – 10 км). Всичко, което висшата прокси армия на НАТО, събрана някога, успя да постигне досега, е безмилостно унищожение в индустриален мащаб.
Запознайте се с генерал Армагедон в действие.
Суровикин имаше осем месеца, за да остави своя отпечатък в Украйна и знаеше точно как да го превърне в изцяло нова игра от самото начало. Може би стратегията е да се унищожат напълно украинските сили между първата линия на отбраната – при условие, че някога я пробият – и втората линия, което е доста важно. Третата линия ще остане затворена.
Колективният западен МСМ очаквано полудява, като най-накрая показва ужасяващите украински загуби и демонстрира тоталната натрупана некомпетентност на киевските главорези и техните военни ръководители от НАТО.
И само в случай, че нещата тръгнат на зле (малко вероятно засега), самият Путин е подготвил пътна карта. Нежно, нежно. Като: „Имаме ли нужда от поход към Киев? Ако да, значи ни трябва нова мобилизация, ако не, значи не ни трябва. Сега няма нужда от мобилизация.”
Решаващите оперативни думи са „точно сега“.
Краят на всички ваши внимателно обмислени планове
Междувременно, далеч от бойното поле, руснаците са много добре запознати с неистовата геоикономическа активност.
Москва и Пекин все повече търгуват в юани и рубли. АСЕАН 10 правят всичко възможно за регионалните валути, заобикаляйки щатския долар. Индонезия и Южна Корея активно търгуват в рупии и печелят. Пакистан плаща за руски петрол в юани. ОАЕ и Индия увеличават непетролната търговия в рупии.
Всеки и неговият съсед са нетърпеливи да се присъединят към BRICS+, принуждавайки отчаяния хегемон да разгърне различни методи за хибридна война.
Измина дълъг път, откакто Путин разгледа шахматната дъска в началото на 2000-те и след това стартира мащабна ракетна програма за отбранителни и нападателни ракети.
През следващите 23 години Русия разработи хиперзвукови ракети, усъвършенствани междуконтинентални балистични ракети и най-модерните отбранителни ракети на планетата. Русия спечели ракетната надпревара. Точка. Хегемонът – обсебен от собствено създадената от него война срещу исляма – беше напълно заслепен и не направи никакви съществени ракетни постижения в продължение на почти две десетилетия и половина.
Сега „стратегията“ е да се измисли Тайвански въпрос от нищото, който конфигурира шахматната дъска като преддверие на безпощадна хибридна война срещу Русия и Китай.
Прокси атака – чрез киевските хиени – срещу рускоезичния Донбас, подстрекавана от страусовите неоконсервативни психопати, отговарящи за външната политика на САЩ, уби най-малко 14 000 мъже, жени и деца между 2014 г. и 2022 г. Това също беше атака срещу Китай. Крайната цел на този гамбит „Разделяй и владей“ беше да се победи съюзникът на Китай в Хартленд, за да се изолира Пекин.
Според мокрия сън на неоконсерваторите, всичко изброено по-горе би позволило на Хегемона, след като си върне Русия, както направи с Елцин, да блокира Китай от руските природни ресурси, използвайки единадесет оперативни сили на американски самолетоносачи плюс множество подводници.
Очевидно, че неоконсерваторите с ограничени възможности в областта на военната наука не забелязват факта, че Русия сега е най-силната военна сила на планетата.
В Украйна неоконсерваторите се надяваха, че една провокация ще накара Москва да разположи други секретни оръжия освен хиперзвукови ракети, така че Вашингтон да може по-добре да се подготви за тотална война.
Всички тези сложни планове може да са се провалили нещастно. Но следствието остава: Щраусовите неоконсерватори твърдо вярват, че могат да инструментализират няколко милиона европейци – кой е следващият? поляци? естонци? латвийци? литовци? А защо не и германци? – като пушечно месо, както направиха САЩ през Първата и Втората световна война, воюваха върху телата на европейците (включително руснаци), принесени в жертва на същото старо макиндеровско англосаксонско заграбване на властта.
Орди от европейски 5-ти колонисти значително опростяват „доверието“ на САЩ в тяхната защита, докато само малцина с коефициент на интелигентност над стайна температура са осъзнали кой наистина е бомбардирал Северен поток 1 и 2, със съучастие на германския канцлер „обидена наденица“.
Основното е, че Хегемонът просто не може да приеме суверенна, самодостатъчна Европа; само зависим васал, заложник на моретата, които САЩ контролират.
Путин ясно вижда как е подредена шахматната дъска. И също така вижда как „Украйна“ дори вече не съществува.
Докато никой не обръщаше внимание, миналия месец киевската банда продаде Украйна на BlackRock на стойност 8,5 трилиона долара. Просто така. Сделката беше сключена между правителството на Украйна и вицепрезидента на BlackRock Филип Хилдебранд.
Те създават Украински фонд за развитие (UDF) за „реконструкция“, фокусиран върху енергетиката, инфраструктурата, селското стопанство, промишлеността и ИТ. Всички останали ценни активи в това, което ще бъде голяма Украйна, ще бъдат погълнати от BlackRock: от Metinvest, DTEK (енергетика) и MJP (земеделие) до Нафтогаз, Украински железници, Укравтодор и Укренерго.
Какъв е смисълът да отидете в Киев тогава? Токсичният неолиберализъм от висок клас вече купонясва на място.
Автор:
Пепе Ескобар
Независим, геополитически анализатор, писател и журналист
Международно движение на русофилите
https://strategic-culture.org/news/2023/06/15/putin-and-what-really-matters-in-the-chessboard/