За жителите на най-европейския град на Русия Изтокът винаги е бил обкръжен от атмосфера на романтика и тайни: възможността да пътешестват там се удава на малцина. Образите на далечни, чужди култури блуждаят във въображението на ценителите на екзотиката и онези, на които им позволяват средствата, въплъщават увлеченията си в архитектурния облик на зданията си и в изискани интериори. А с времето, благодарение на усилията на националните общини и развитието на приятелски връзки, в града започват да се появяват и други острови на Далечния и Близкия изток.
Китайският дворец в Ораниенбаум
Ораниенбаум е една от извънградските резиденции на династията Романови. През 1762-1768 г. италианският архитект Антонио Риналди, по поръчка на Екатерина II, строи тук Китайски дворец. Външно сградата е издържана в стила на западноевропейското рококо, но някои интериори са оформени в модния по онова време китайски стил.
Ориенталските мотиви са лесно разпознаваеми в декорацията на стъкления кабинет: стените му са декорирани от 12 пана, обшити със стръкленици и коприна в стил шинуазри. А Малкият и Големият китайски кабинети сякаш изцяло те пренасят сред далечната страна. Дървените пана представят сцени от живота на Поднебесната, а первазите на прозорците са охранявани от дракони.
Голямата хорова синагога
В средата на 1850-те години император Александър II смекчава закона за забрана на евреите да живеят в столицата. Общината започва бързо да расте, а с нея и броят на храмовете. През 1869 г. царят дарява на петербургските евреи правото да си построят синагога в замяна на параклисите. Общината събира пари и търси място за строителство още десет години. След това започват да обсъждат самата сграда, която е издигана още 10 години – от 1883 до 1893-та.
Появата ѝ се дължи на архитектурния критик Василий Стасов, който се вдъхновява от синагогата в арабско-мавритански стил в Берлин, проектирана от еврейския архитект Кноблаух. Смята се, че еврейските общности в Европа са построили синагоги по подобие на мавританските, за да отбележат разцвета на еврейската култура в мюсюлманска Испания.
Дацан Гунзечойней
Най-известният в света будистки храм се появява в Петербург благодарение на представителя на XIII-я Далай лама в Русия – бурятския лама Агван Доржиев. През 1908 г. след установяване на дипломатически отношения между Русия и Тибет той успява да издейства от властта в империята разрешение за издигане на култово будистко съоръжение в столицата.
За образец е взет тибетски катедрален храм дукан, но архитектите претворяват външния му вид под влиянието на модния по онова време северен модерн. Средствата за строежа са дарени от Доржиев, XIII-я Далай Лама и будистите от Бурятия и Калмикия. Храмът е осветен през 1915 година. По време на Гражданската война в Русия (1918-1923 г.) храмът е разрушен от погроми, през 20-30-те години на ХХ век е предаден на Тибетско-монголската мисия в СССР, но през 1938 г. тя е ликвидирана, ламите са арестувани, а сградата е предадена на държавата. Култовата си значимост възвръща едва в началото на 1990-те.
Сфинксове на крайбрежните улици
В Санкт Петербург има почти тридесет сфинкса. Най-старите и известни „живеят“ на Университетската крайбрежна, срещу Академията на изкуствата. Това са истински египетски скулптури от розов гранит, създадени през XIV в. пр.н.е., за да украсят погребалния храм на Аменхотеп III. Пренесени са в руската столица през 1832 г. и са монтирани през 1834 година.
Съществува градска легенда, според която, ако дълго време гледате в очите на сфинксовете, можете да полудеете. Славата им се засилва още повече от факта, че хората разказват, че на насипа със сфинксовете изплуват удавници от цялото течение на река Нева.
Сред другите петербургски сфинксове се открояват две мрачни скулптури на Михаил Шемякин, представляващи паметник на жертвите на политическите репресии в СССР. Те се намират точно срещу печално известния затвор „Крести“, където са държани политически затворници. Фигурите са разделени на две половини. Към жилищните сгради са обърнати чувствени профили на девойки с голи гърди, а към затвора – черепи. Тази техника символизира трагедията на един разделен народ: едни са живели в невежество, други са загинали под диктатура.
Китайска градина на дружбата
Тя се появява на Литейния проспект през 2003 г. като подарък от побратимения град Шанхай за 300-годишнината на Санкт Петербург. Площадът е умалено копие на „Градината на радостта“ в Шанхай. Централните му декорации са Пагодата на дружбата и Стената на деветте дракона, която „гони злите духове“.
Според китайската традиция, ако застанете под стената и си повторите девет пъти думата „успех“, ще ви потръгне.
Градината е украсена и със скулптури и камъни от езерото Тайху в Южен Китай: те олицетворяват планинските вериги. През пролетта, когато цъфтят вишните, градината се превръща в едно голямо място за снимки за жителите и посетителите.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/history/338233-orientalski-peterburg