Дванадесетте дни след празника на Рождество Христово преди Богоявление се наричат Святки (Коледа), т.е. свети дни, тъй като тези дванадесет дни са осветени от големите събития на Рождество Христово. На Коледа е обичайно да се ходи на гости, да се посещават болни, възрастни хора и да се правят подаръци. Всички пости се отменят на Коледа, лакомствата са изобилни и разнообразни …
Домакиня черпи коледари със сладки
Езически корени на Kоледa
В историята на коледните дни традициите на езичеството и християнството се смесват. Кога точно Коледа се е появилa в Русия, никой от учените не може да каже със сигурност: тази традиция се корени в толкова дълбока езическа древност, че по времето на Рюрик тя се е празнували повече от един век. Първоначално селяните празнували Коледа в чест на прехода към нова земеделска година, когато се опитвали с песнопения и празнични ритуали да умилостивят боговете и да молят за щедра реколта .
С течение на времето Коледа започнала да се изпълва с нов, християнски смисъл и да се празнува в периода между най-важните дати за вярващите – от Рождество Христово до Богоявление.
Коледа с нейното буйно веселие не винаги се вписвала в изискванията на църквата: имало време когато носенето на маски, танци и ритуали били строго осъждани. С течение на времето, обаче, Коледа се превърнала в национален празник, когато независимо от класовите граници, всички заедно възхвалявали Исус Христос и се радвали в края на Коледния пост.
Подготовката за празника започвала в последния ден на строгия пост – на Бъдни вечер, 6 януари. На този ден домакините започвали да готвят коледната кутя – ечемичена каша с мед и стафиди, както и сушени ябълки, сварени в мед. За децата се приготвяли овесени бисквитки под формата на крави, овце и човечета, които символизират овчари и влъхви. Всички сядали на празничната маса само след появяването на първата звезда на небето.
След вечеря на масата оставяли остатъци от храна, тъй като според поверията е било необходимо да се хранят душите на умрелите. Във всяко село по Коледа се палел огън, който подобно на Витлеемската звезда, трябвало да гори до Богоявление.
Коледното време е било наситено с ритуали и обряди. До 20-ти век изключително популярен е бил куклен театър на тема божественото раждане на младенеца Исус Христос. Рождественска сцена на пещерата, в която се родил Исус, както и театрално представяне на самото това събитие.
След представянето на жестокия цар Ирод, убиващ младеците и спасяването на малкия Исус, участниците в представлението запалвали свещи и пеели коледни песни.
Може би най-обичаният коледен ритуал бил коледуването. Младежи, облечени в маски на мечки, коне с прорези за очите, облечени в овча кожа, вървели из дворовете, пеейки песни за Коледа. Коледарите обещавали богата реколта и щастлив живот на тези, които им дават храна, и бедствия на скъперниците.
По време на Коледа момичета и момчета яздели коне, замеряли се със снежни топки. Младежите често организирали юмручни битки. По време на тези коледни игри младите хора намирали своята половинка. След Богоявление настъпвало времето на сватби.
Най-любимото забавление по Коледа било гадаенето – за урожай, а неомъжените момичета – за младоженец
Най-често момичетата се събирали в къща, запалвали свещи и изсипвали зърна в голям съд . От десет неомъжени момичета се вземали малки предмети (пръстени, обеци, монети и др.), заравяли ги в зърното и го покривали с чиста кърпа. След това момичетата запявали песни. След всеки куплет изваждали едно от нещата на случаен принцип и собственичката му получавала предсказание.
Гадателките, също така, изливали в съд с вода разтопен восък, който след втвърдяване приемал различни форми. Момичетата се опитвали да отгатнат бъдещето по контура на получените фигури. Например подкова – за щастие, сърце – за любов и сватба, кръгове като монети – за богатство, зеленчуци и плодове – за здраве.
Завързвали с кърпичка очите на момиче, което трябвало да пропълзи под кобилица, която нейни приятелки държат. Ако успее – ще се омъжи.
Източник:
https://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Osobennosti-russkih-Svyatok-39247