Руско-българските дипломатически отношения водят началото си от 7 юли 1879 г. Русия първа установява дипломатически отношения с България.
През изминалите 142 години в България са се сменили 30 руски посланици, а самите отношения се развиват достатъчно бурно. Има и епохални моменти: откриването на монумента на Цар Освободител Александър II в центъра на София (1907), освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София (1924), строителството на първата на Балканите атомна електростанция „Козлодуй“ от съветски специалисти (1974), полетът в космоса на първия български космонавт по съветската програма „Интеркосмос“ (1978) и много други.
Има и болезнени спадове, довели до разрив в дипломатическите отношения.
В сегашните условия руско-българският диалог се развива нелесно. Очевидният етап на възход е през 2018–2019 г. Тогава Русия посещават президентът Р. Радев (два пъти), министър-председателят, председателят на Народното събрание, министърът на външните работи, а в България са приети с визита председателят на правителството Д. А. Медведев и патриархът на Москва и цяла Русия Кирил.
Благоприятният период обаче не продължава дълго.
От октомври 2019 г. София започва лишената от логика „борба с дипломати“ от Посолството на Русия. В резултат на това до настоящия момент са изгонени общо 9 наши служители. При това някои от случаите предизвикват истинско учудване. Да вземем например обявяването за „персона нон грата“ на един от дипломатите, което в българските медии се обяснява с интереса му към „избирателната система на Република България”. И досега никой не успя да ми разясни какви държавни тайни се крият в този въпрос.
Естествено, последваха ответни действия от руската страна. От това за някого стана ли по-добре? Ако отговорът е да, то това със сигурност не са Русия и България.
Основополагащата цел на дипломацията се състои в подпомагане на диалога и създаване на позитивен дневен ред.
Тъкмо с такава задача аз пристигнах в София. Има много какво да се направи в тази посока.
Необходимо е, разбира се, да признаем, че диалогът между Москва и София не протича във вакуум – върху него влияят общата международна обстановка и реалиите на членството на България в ЕС и НАТО.
Струва ми се обаче, че е неправилно да превръщаме нашите отношения в придатък на ситуацията на световната арена и на някакви съюзнически задължения. Това е неуважение към руския и българския народ.
Участието в каквито и да било структури и съюзи не бива да е пречка за изграждането на прагматични и взаимноизгодни контакти със страните, които не влизат в тези обединения. Ако за България, да речем, е изгодно сътрудничеството с Русия в търговско-икономическата, инвестиционната, енергийната, технологичната и други сфери, следва ли да се отказваме от това заради изкуствено натрапени блокови интереси?
Ще приведа скорошен пример.
На 24–25 юни т. г. на заседанието на Европейския съвет е одобрена общата стратегия на ЕС за взаимодействието с нашата страна. Като допълнение към прословутите „пет принципа на Ф. Могерини“ в него прозвуча и „триадата“ на Ж. Борел: „отпор – сдържане – изборно въвличане“ (там, където това е изгодно за самия ЕС), а на Евросъюза е предложено да се готви за влошаване на отношенията с Москва като най-реалистичен сценарий. С оглед на така наречената трансатлантическа солидарност това обстоятелство е особено учудващо на фона на състоялата се на 16 юни 2021 г. в Женева руско-американска среща на високо равнище, по време на която В. В. Путин и Дж. Байдън постигнаха редица конкретни договорености за взаимодействие, в това число и по въпросите на стратегическата стабилност. Ние винаги се изказваме за прагматизъм, поставяне на националните интереси над блоковото мислене.
В заявленията на официални лица на Република България често чуваме, че българската страна подкрепя необходимостта от установяването на добросъседски отношения в региона. Ние също се смятаме за съседи на България – Черно море ни дава обективно право за това – и сме заинтересовани от такива отношения.
Обаче плановете за създаване на военноморски координационен център на НАТО във Варна, съвместните мащабни учения с участници извън региона и използването в тях на образа на Русия като „враг“ трудно се вписват в концепцията за добросъседство.
Русия предлага друг подход – съсредоточаване не върху борбата с мними заплахи, а върху развитието на съществуващия в Причерноморието търговско-икономически, инвестиционен, инфраструктурен, туристически потенциал. Това далеч в по-голяма степен отговаря на интересите на Русия и България. Има и подходяща платформа – Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
Като цяло в руско-българските отношения са натрупани достатъчно много нерешени задачи. Сред основните са възобновяване на дейността на Междуправителствената комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество, организиране на консултации между външните министерства и консулските служби, подписване на програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, и редица други.
Това е само малка част, която можем да осъществим със съвместни усилия. Русия е готова за това.
Източник: