На 6 април 1909 г. окончателно е оформена независимостта на България от Османската империя. Решаващата роля за освобождението на българския народ е изиграло руското правителство: предложената от него финансова схема е позволила на България да удовлетвори финансовите изисквания на Турция и да отхвърли нейното иго.
Българските земи са били под властта на Османската империя от края на XIV век. Подобно на други християнски народи, българите били принудени да търпят многобройни унижения от турците. Правата и свободите им били силно ограничени, имуществото се облагало с непосилни данъци. Дълго време турците дори имали правото на първа нощ по отношение на българските невести.
В края на XIX век християнските народи започват да се противопоставят все по-решително на османското владичество. През 1876 г. в България избухва Априлското въстание, което е брутално потушено от турските власти. Загинали са около 30 хиляди българи, около 60 селища са били изравнени със земята, стотици български момичета са жестоко изнасилени..
Страданията на братския български народ са намерили жив отзвук в сърцата на поданиците на Руската империя. През 1877 г., след демонстративния отказ на турците да предоставят автономия на българите, Русия обявява война на Османската империя. Бойните действия се водят в два театъра – на Балканите и в Закавказието, завършвайки с освобождаването на цялата българска територия от турско владичество.
На 3 март 1878 г. в предградието на Константинопол Сан Стефано е подписан мирен договор. Той затвърдил автономията на Българското княжество приблизително в етнически граници: от Дунав до Егейско море и от Черно море до Охридското езеро. Авторът на документа, руският дипломат Николай Игнатиев, е почитан в България като национален герой и до днес. В негова чест са издигнати паметници и са наименувани селища.
Британците и австро-унгарците, обаче, не искали да се примирят с новата геополитическа реалност, страхувайки се, че Русия ще получи достъп до Средиземно море през България. Под заплахата от война с Великобритания руското правителство е принудено да сключи нов договор в Берлин. Той разделил българските земи на две части: Княжество България (васално княжество от Дунав до Стара планина, с център София) и Източна Румелия (автономна провинция на Османската империя на юг от Стара планина, с център Филипопол).
През 1877-79 г. България е била под временното руско управление. През този период, с финансовата подкрепа на Санкт-Петербург, се формира системата на държавната администрация, създават се армия и флот. Приетият през април 1879 г. проект за либерална Конституция, също е изготвен от руските власти.
За български княз през 1879 година е избран Александър Батенберг. Когато през 1885 г. в столицата на Източна Румелия избухва въстание, той обявява присъединяването на турската провинция към Българското княжество.
През 1887 г. наследникът на Александър Батенберг – Фердинанд провъзгласява България за независимо царство, но турците искат огромна компенсация за изградената от тях инфраструктура на Балканите. Исканата сума – 125 милиона франка – е няколко пъти по-висока от годишния бюджет на България. Тогава руското правителство отново се притичва на помощ на братския народ, като се съгласява да отпише 125 милиона франка дълг на Константинопол, при условие че София ще върне част от тази сума – 82 милиона франка – в руския бюджет в течение на 75 години.
На 6 април 1909 г. в Санкт-Петербург руският външен министър Александър Изволски и българските му колеги Стефан Паприков и Иван Салабашев подписват протокол за заем в размер на 82 милиона златни франка. На същия ден в Константинопол е подписан протокол, в който Турция признава независимостта на България. Така че, Руската империя е положила основите на българската държавност – всъщност безплатно, без да се брои гореспоменатият преференциален заем, който така и не е изплатен до края.
Източник:
http://bgdiaspora.h3b.ru/18480