/Поглед.инфо/ Европейските университети все по-стремително се превръщат от пространства за свободната мисъл в институции, в които цари единствената истинна идеология на политическата коректност и борбата срещу расизма, оплаква се наблюдателят на Le Figaro Матьо Бок-Коте. Както подчертава авторът, онези западни учени, които не са съгласни с генералната линия, днес, са изправени пред съдбата на съветския дисидент – обществено порицание и невъзможността да направят кариера. Вероятно у интелектуалците, стремящи се към свободомислие, скоро ще се появи свой нелегален ъндърграунд и самиздат, прогнозира журналистът.
Враждата около университетските кръгове от двете страни на Атлантическия океан е толкова ожесточена, защото именно тя решава бъдещето на интелектуалната свобода на Запад, пише колумнистът на Le Figaro Матьо Бок-Коте.
Независимо дали говорим за „ислямско левите“ идеи във Франция или за политическа коректност в Северна Америка, те представляват израз на единната западна тенденция към „идеологизиране и фалшифициране“ на знанието, сигурен е авторът. Западният университет – институция, която на теория трябва да бъде възможно най-отворена за интелектуален плурализъм, днес проявява враждебност тъкмо към този пберализъм, казва журналистът.
Както отбелязва авторът, „ортодоксията на културното многообразие“ доминира не само в социалните науки, но се простира и в най-неочаквани области – като математиката и физиката. Предлага се също така тези науки да бъдат „деколонизирани„, за да се освободят от идеите за „бялото“ превъзходство. “
Според наблюдателя, в съвременните университети са се появили теми и гледни точки, които са почти задължителни. Тези, които не са готови да ги приемат, са обречени на маргинална позиция и е малко вероятно да направят кариера в академичните среди. Бок-Коте сравнява тази ситуация с положението, в което са били поставени учените в СССР,- когато интересът към тема, която не отговаря на държавната пропаганда, се приравнява на идеологическо престъпление.
„По същия начин днес млад учен, който не се занимава с изследвания по джендърната тематика или не приема постколониалната теория, има много малко шанс да заеме мястото си в социалните науки“, обяснява наблюдателят.
Според него с годините, когато последните преподаватели – „наследници на великата университетска традиция“, изчезнат, ще изчезнат и последните пространства на свободата в университетите.
„В университетите вече не размишляваме, а показваме, демонстрираме, че мислим като всички останали“, оплаква се Бок-Коте. Според него за това са използвани определени кодови думи, възприемани „като знаци за сплотяване около режима“. Дори тези, които незабележимо и дискретно се отклоняват от тази ортодоксалност, трябва да „коленичат пред нейните тотеми“ и често ритуално да изобличават враговете на режима, преди да си позволят „кратък момент на лична интелектуална свобода“.
Според Бок-Коте, утрешният духовен живот в Западна Европа може да се наложи да изучи уроците от вчерашния интелектуален живот в източната част на континента. Както припомня авторът, в страните от Източна Европа част от интелектуалния живот в ерата на дисидентството е под формата на тайни семинари – те дори говорят за тайни университети.
Основната им заслуга беше, че там те съхраняваха свободата за мислене без постоянен контрол от идеологията. Напълно възможно е работата на мисълта да се съживи в такива пространства и именно те ще доведат до възраждането на вече изгубения идеал на университета, предполага журналистът.
В същото време идеологизирането на мисълта на Запад далеч надхвърля рамките на университета, предупреждава авторът. В Северна Америка разпространението на „антирасистките“ обезинения се случва във всички сфери на живота, било то бизнеса, синдикатите или училищата, превръщайки обществото в „лагер за постоянно превъзпитание„.
С нарастващия брой закони, предназначени да потискат „ненавистническите изказвания и речта на омразата“, определението на които непрекъснато се разширява, цената, която се налага да се плаща за несъгласието с режима, все повече става изхвърлянето от обществения и професионалния живот.
И затова някой, който вярва, че вчера е произнесъл обикновена фраза, на следващата сутрин се събужда като виновник за скандално изказване. „Като противовес на това движение – доколкото това още е възможно – вероятно на Запад скоро самиздатът ще бъде възроден“, заключава Бок-Коте.
Източник: