Многополюсният свят се основава на признаването на равенството на цивилизациите и културите, всяка от които формира свой собствен космос. Това означава, че всяка цивилизация има своя система от ценности, свои кодове, свой Логос, своя идентичност. И ако е така, то всяка цивилизация сама формира свои представи за Бог, човека, света, времето, пространството, материята, обществото, доброто и злото, правилното и грешното. И именно тези идеи са в основата на социалната, политическата, икономическата система, която всяка цивилизация създава самостоятелно. Няма универсални и всеобщи правила за всички цивилизации. И никой няма право да си ги натрапва един на друг. Човечеството се състои от тези независими и суверенни единици – цивилизации.
В хода на равноправен и уважителен диалог, отчитащ мнението и позицията на всяка от цивилизациите, се изгражда система на международни отношения. Това е същността на теорията за многополюсния свят. На многополюсния световен ред се противопоставя еднополюсният, който налага на всички народи, цивилизации и култури само един единствен цивилизационен модел, представян като нещо „универсално“, „прогресивно“ и „безалтернативно“. В този свят е позволена само една идеология – либерална, един тип икономическа структура – капитализъм, една форма на политическа организация – представителна демокрация в западен стил, една система от ценности – краен индивидуализъм и постмодерно разлагане на всички същности – етични, социални, етнически, религиозни, включително призива за преодоляване на човека в полза на машината и изкуствения интелект (модерен трансхуманизъм).
Именно така изграждат външната си политика в световен мащаб западните глобалисти, стремейки се на всяка цена да запазят хегемонията на Запада и принуждавайки всички останали да признаят присвоеното от тях право да установяват универсални правила, критерии, закони, заплашвайки всички, които не са съгласни с репресии, остракизъм, изолация, санкции и дори война. Но еднополюсният свят в сегашното си състояние е насочен не само срещу други незападни цивилизации, но и срещу самия Запад, срещу неговите традиции и културно наследство, което също подлежи на чистки и изкореняване в полза на абстрактни глобалистки норми – уокизъм , отмяна на културата и т.н. Следователно еднополярността взема за модел не просто Запада като една от цивилизациите, а именно либералния глобализъм в една постмодерна форма, който не само дава свобода на всички извращения на човешката природа, но им придава правен статут и дори задължава цялото общество да се движи в тази посока (ЛГБТ+, дълбока екология, легализация на наркотици, трансхуманизъм). Следователно многополярността, като алтернатива на либералния глобализъм, напълно съответства на интересите на самите западни общества, които все още ценят своето културно наследство, своята идентичност и своите традиции. Разбира се, във вярност към либералния глобализъм и свързания с него еднополюсен модел се кълнат само управляващите олигархични елити на Запада и свързаните с тях сегменти от регионални елити, които напълно признават правилата на играта на глобалистите. Извън пределите на Запада много политически елити открито отхвърлят тази ориентация, а някои държави – и то такива влиятелни и силни като Китай, Русия, Иран и т.н. открито признават многополярността като основен приоритет на международната политика. И сред западните елити има такива, но там те са малцинство.
Ситуацията с многополярността е съвсем различна между народите. Незападните общества почти единодушно отхвърлят глобализма, либерализма и хегемонията на съвременния Запад, остават верни на своите ценности и продължават да следват своите традиции. Нещо повече, неотклонно расте желанието за дълбока деколонизация, за дезападнизация, за освобождаване на съзнанието, мисълта и културата от клишетата, наложени от Запада. Също така отхвърлят либералния глобализъм и истинската диктатура на олигархичните антинационални елити и народите на самия Запад – Европа, САЩ и т.н. Поне половината и дори много повече от населението на западните страни, както и на незападните общества, не смятат глобалистките елити за легитимни и водят пряка политическа или косвена, социокултурна борба с тях.
Нашата цел е да обединим усилията на всички поддръжници на многополярността на световно ниво в единна мрежа на солидарност. Всички сме различни и имаме напълно различни религии, политически системи, традиции, културни ценности, идентичности. Разбира се, между нашите народи и цивилизации съществуват и исторически противоречия, и спорове, и конфликти. Но днес това, което всички ни обединява, е много по-важно и по-значително от това, което ни разделя. Еднополярността заплашва цялото човечество и нашата мисия е да й дадем решителен отпор. И едва тогава ще можем да преминем към регионалните проблеми – едва след решаването на глобалния проблем. А той се състои в прехода от еднополюсен световен ред към многополюсен. За да осъществим това, ние създаваме многополюсни платформи за всеки регион на света. Целта на нашите групи е да изучават и изследват многополярността, да съдействат за нейното утвърждаване, да способстват освобождаването на съзнанието от глобалистките клишета и догми, да възпитават интелектуалния елит в истински суверенни цивилизации, да насърчават дружбата и взаимното разбирателство между народите и културите. Нашата цел е да направим света справедлив, дружелюбен, уважаващ всяка цивилизация и съхраняващ всяка традиция. Нашата дейност ще се развива в тази посока.
Първият Глобален конгрес за многополярността, който се проведе на 29 април 2023 г. и премина с изключителен успех, с участието на водещи световни интелектуалци и политически фигури от световен мащаб, постави основите на системния процес на осъзнато изграждане на многополюсен световен ред. Това е преди всичко интелектуална инициатива и е насочена към мислители, философи, експерти по международни отношения, социология, културология и дипломация. Но около тази идейна ос постепенно ще се оформят и други институции – дипломатически, политически, икономически, информационни и културни. Само заедно всички народи по света могат да защитят своя суверенитет пред все по-сериозната заплаха от тотална дехуманизация, извращения и катастрофи, до които неизбежно води политиката на еднополярност.
Източник: