Американските „лидери на света“, чиято държавност е само на 250 години, превзеха литовската държавност, която вече е на почти 800 години. Съгласявайки се да влязат в орбитата на влияние на Запада, Литва и другите балтийски републики са подписали собствената си смъртна присъда, каза известният литовски публицист и писател Андрюс Мартинкус, който участва в Първия глобален конгрес (конференция) за многополярността .
Царград: – Г-н Мартинкус, не е тайна, че говорите от патриотични позиции по отношение на родината си, а също така критикувате Запада. Кой според вас е най-големият проблем в отношенията на Литва със Запада?
Андриус Мартинкус: – Живея в страна, която е една от най-големите жертви на неолибералната глобализация и еднополюсния световен ред. За 32 години, изминали от разпадането на двуполюсния свят през 1991 г., населението на Литва е намаляло с 1/3. Понастоящем според ООН литовският народ е един от най-бързо умиращите народи в света. Говоря за тези народи, които имат „свои“ държави. Да, наред с литовците, сред най-бързо измиращите народи са латвийците, украинците, българите и сърбите. И някои други народи от Източна Европа. И не само от Източна Европа. И не само от Европа.
Но за мен, като литовец, това е малка утеха. Боли ме. Болно ми е, че говорещите един от най-старите индоевропейски езици намаляват. Болно ми е, че литовската държавност, която е на почти 800 години, се жертва безмилостно за държавността, която е само на 250 години.
Царград:– Ако опустошителните последици от либералната глобализация признава дори ООН , тогава защо властите в Литва не виждат това?
Андриус Мартинкус:– Защото не от това ги боли глава. Те имат главоболие, защото някои държави се противопоставиха на еднополюсния световен ред. Онзи световен ред, в който литовците са един от най-бързо умиращите народи. Нещо повече, неолибералният компрадорски режим на Литва е един от най-русофобските режими в света.
Този режим в Литва нарича Русия свой главен враг. Вторият враг е друг съсед на Литва, Беларус, с който литовците са живели в една държава (Великото литовско княжество) около 500 години. И накрая, третият основен враг е съществуващият от няколко хиляди години Китай, който днес, заедно с Русия, се противопоставя на еднополюсния световен ред и хегемонията на САЩ.
И разбира се, има вътрешни врагове на неолибералния компрадорски режим в Литва. Това са неговите критици, които режимът нарича „ватени якета“, „кремълци“, „путинисти“ и други подобни думи
Царград: – Без съмнение Литва има свой собствен път на развитие – извън мейнстрийма на Запада. На какво се основава той?
Андриус Мартинкус: – Предлагам да си припомним един текст, писан преди сто години. Неговият автор е литовският философ, възпитаник на Московския и Фрайбургския университети (в последния той защитава дисертация за философията на Владимир Соловьов), преподавател, а след това ректор на Университета „Витаутас Велики“ в Каунас Стасис Шалкаускис ( 1886-1941). През 1919 г. е издадена книгата му „На ръба на два свята“, чиято основна идея звучи така:
Желаейки да живее и просперира, литовският народ в своята политика и цивилизация трябва да се придържа към баланса между Изтока и Запада и историята показва, че той е бил в състояние да преодолява трудностите на своето положение доколкото това условие е било изпълнено.
Защо литовският народ е толкова пасивен по отношение на антинационалния глобалистки режим? Моят отговор: руският народ не е ли пасивен от много години? В крайна сметка дори сега в руското общество се говори толкова много за предателите.
Царград: – В същото време руският и литовският народи действително ги свързват много неща, просто достатъчно е да се погледнат общите за нас страници от историята. Какво мислите за това?
Андриус Мартинкус: – Определено. Когато Съединените щати обявяват своята независимост през 1776 г., литовската държава вече е на повече от 500 години. Когато през 1620 г. първите британски заселници на кораба Mayflower достигат бреговете на Северна Америка, Литва е живяла под Третия литовски статут повече от 30 години и са изминали около 90 години от приемането на Първия литовски статут.
Когато през 1493 г. Христофор Колумб открива Новия свят, в Стария свят Великото литовско княжество и Великото московско княжество уреждат отношенията си в горното течение на Ока. Когато в средата на 13-ти век се формира държавата Литва, едва ли има много хора в Стария свят, които подозират за съществуването на Новия свят.
Разказвайки за смъртта на Свети Бруно, германските Кведлинбургски анали от 1009 г. съобщават, че той е убит на границата на Рус и Литва.
Съединените щати са активен фактор в почти хилядолетната история на Литва само през последните три десетилетия. Русия – в различни исторически форми на своята държавност, както и Германия и Полша винаги е била такъв фактор. И тя ще остане такъв и след като степента на активност на САЩ в този регион на Европа значително намалее. И това неизбежно ще се случи, рано или късно.
Царград: – Какво бихте могли да кажете днес на руските хора, които виждат как глобалният Запад се опитва да разруши нашите общи исторически връзки, да посее вражда между нас?
Андриус Мартинкус: – На страната на Русия има много литовци: те разбират, че ако бъде така, както през последните 32 години, от Литва няма да остане нищо. История не закончилась, как в 1989 году провозгласил известный мыслитель Запада Фрэнсис Фукуяма. История продолжается. И мы должны быть её участниками. Участниками диалога между людьми, народами и Богом.
Историята не е приключила, както известният мислител на Запада Франсис Фукуяма, обяви през 1989 г. Историята продължава. И ние трябва да сме нейни участници. Участници в диалога между хората, народите и Бог.
Източник: