Наистина, защо? Откъде идва това име, например, вместо традиционното „Рус“? Тук е необходимо да се прави разлика между произхода на самото име и мотивите, поради които то е взето за официално.
Гръцки източници
Никой не се съмнява, че източникът на заимстване на думата „Россия“ в Древна Рус е гръцката книжнина. Любопитно е, че тази дума е възникнала без никаква връзка с историческа Рус. За първи път свирепият северен народ Рош се споменава в библейската Книга на Езекиил и заедно с народите Гог и Магог се свързва с пророчеството за края на света. На гръцки еврейското Рош се изписвало като Ρως или Ηρως. През 6 век от н.е. сирийският летописец Захари Ритор споменава народа Ηρως някъде на север и някои историци смятат, че това име вече отразява неясна информация за конкретен народ на русите.
Когато през 9 век истинските руси започнали да извършват морски набези по бреговете на Византия и да опустошават градовете ѝ, мнозина сметнали това за изпълнение на библейското пророчество. Книжовното Ρως лесно било отъждествено с този народ. Още през 10 век византийците започнали да наричат държавата, в която живеели русите, с името Ρωςια.
В славянския (български) източник името Русия е засвидетелствано за първи път в края на 14 век. Няма информация в руските източници да се е появило преди края на 15 век. Но от тогава то се среща все по-често, през 16 век става популярно, а през 17 век окончателно се утвърждава. Гръцката буква Ω славяните я четели като У.
„Всея Русии“
Последната третина на 15 век е времето, когато Москва завършва изграждането на държава около себе си от бившите независими руски княжества и републики. Но обозначението „Всея Руси“ като претенция към всички руски земи се появява в титлите на московските князе и митрополити още по-рано. И, при това, не само на московските.
За първи път „всея Русии“ е било прибавено към титлата на Киевския митрополит Константин II, който е заемал катедрата през 1167-69. Руските митрополити обикновено били гърци, затова използвали думата „Русиа, Росиа“ по свой си начин. От тук и руснаците започнали да го усвояват.
В титлите на князете това обозначение се появява в началото на 14 век и първоначално самите гърци наричали така руските владетели. Първият, който използва титлата владетел на цяла Русия (всея Русии), е константинополският патриарх Нифонт (1310-1314) в писмо до великия княз на Твер и Владимир Михаил Ярославич. По-късно, след като завладяват Владимирския престол, тази титла използват великите князе на Москва – Иван I Калита (1325-40), Симеон Горди (1340-53), Василий I (1389-1425).
По време на игото на ордата, разделянето на руските земи и влизането на повечето от тях в състава на Великото Литовско княжество, бившата политическа и национална общност не е забравена. В Воскресенската и Никоновската хроники под 1395/96 г. се дава „списък на всички руски градове“ (список всех градов Руських) , в който са изброени градовете не само в рамките на бившата Киевска Рус, но и новите, основани извън нея.
Това разбиране за единството на руската земя подготвя иредентисткото – за целите на националното обединение – използване на термина „всея Руси“ от московските велики князе от края на 15 век. В същото време това подготвя почвата за преименуване на държавата.
Страна на име Росиа
Московското княжество е само едно от руските княжества. През 14-15 век все още се бори за надмощие в североизточния край на Рус с Твер, Рязан, Нижни Новгород, Велики Новгород. Въпреки че, както видяхме, още от началото на 14 век московските князе са си присъждали титлата князе на „цяла Русия“ („всея Руси“), тази титла означавала само претенции, но нямала реално съдържание. Освен това повечето древноруски земи били част от Литва. Неслучайно литовските панове и полската шляхта упорито продължавали да наричат североизточната част на Рус Московия, специално подчертавайки, че тази държава няма нищо общо с Рус.
Разбира се, московските руснаци никога не са наричали държавата си Московия и дори на Запад тази дума се приспособява зле. И така, когато от името на московския велик княз Иван III през 1472 г. отиват представители в Рим, за да поискат ръката на папската възпитаница, византийската принцеса Зоя София, те официално са наречени във ватиканските документи „посолство на владетеля на Бяла Рутения“. На Запад отдавна наричали Рус на латински Рутения.
За да се издигнат над другите руски държави в очите както на руснаците, така и на чужденците, трябвало да се разделят с предишния провинциализъм – с името на града. Трудно било да се направи това въз основа на познатия термин „Рус“, към който човек би могъл да прикрепи някакво прилагателно и да заяви, че да, има Московска Рус, но това не е цялата Рус. Московска Рус претендирала да стане единствената руска държава, а московският велик княз – владетел на всички руски земи. И тук се оказал на място древният гръцки термин. Утвърждаването му било улеснено от брака на московския велик княз Иван III с византийската принцеса София.
Това било повратна точка в историята на името на страната. От края на 15 век гръцката дума „Росиа/Русиа“ се използва все по-често в официалните документи, особено в дипломатическата кореспонденция на московските велики князе и царе. Това обозначавало влизането в международната общност не на една от руските държави, които по-рано били няколко, а на единствената легитимна руска държава.
Двойно С
Отдавна Рус в Западна Европа се наричала не само Ruthenia, но и Rusia. Така галицкият княз Юрий Лвович (1301-16), който получил титлата крал от папата през 1305 г., се наричал, съдейки по печата, Regis Rusicus. Тъй като Rusia повечето европейци я четели като „Рузиа“, от по някое време започнали за по-голяма точност да добавят второ „c“. Оттук двойното „c“ преминало в официалната титла на руските царе.
Може обаче да има и друг източник. Още през 16 век в някои руски съчинения, под влияние на гръцкия прочит, се среща етнонимът „росс“. През 17 век прилагателното „русский“ често заменя старинното „руський“.
Но решаващият мотив за приемането на името „Россия“ било желанието да се сближи официалният руски език с диалекта на наскоро присъединената Украйна. За първи път думата „Россия“ е използвана в театрална програма на киевския театър през 1674 г. по отношение на царската титла. Краят на 17 и началото на 18 век е времето, когато всички предишни имена били окончателно изместени в полза на „Россия“, дори за вътрешна употреба. Новото значение на държавата и увеличилата ѝ се международна тежест били подчертани при приемането на официалното наименование „Руска империя“ („Российская империя“) с указ на Петър I през 1721 г., след победата в Северната война.
Източник: «Россия»: когда впервые так назвали Русь
© Русская Семерка russian7.ru