Търсенето на отговори на важни въпроси в медицината често води до неочаквани открития, които не са пряко свързани с предмета на търсенето.
Така започнал редовните си образователни постове в социалната мрежа Анатолий Шалагин, лекар от Магнитогорск, главен лекар в туберкулозна болница. Той пише, че „подобни“ случайности “са създавали напълно нови идеи за сложните процеси, протичащи в човешкото тяло“. И така, след откриването на патогена на туберкулозата от Робърт Кох през 1882 г., бактериолозите в много страни се опитвали да намерят начини за борба с него. „Работило се по разработването на противотуберкулозна ваксина“, пише Шалагин. Френските учени Албер Калмет и Камил Герен се считат за нейни автори. Тяхната БЦЖ ваксина се използва и до днес.
Французите направили своето изобретение през 1921 г. „Но малко хора знаят, – казва авторът на лекциите, – че две години по-рано българският лекар Стамен Григоров създава друга ваксина, която според него има противотуберкулозен ефект.“
„Днес е трудно да се каже защо изобретението на Григоров не се е утвърдило. Най-вероятно това се дължи на факта, че ваксината му нямала нищо общо със самия туберкулозен бацил “, пише Шалагин. И всичко започнало с факта, припомня той, че любознателният лекар се заинтересувал от въпроса защо най-много столетници живеели в България през тези години?
Той започнал да изучава хранителните характеристики на българите и открил, че киселото мляко присъства в ежедневната им диета.
През 1905 г. Григоров изолирал млечнокиселата бактерия от този продукт, която е наречена българска. В лабораторни условия тази бактерия имала наистина поразителен ефект – до нея не могли да живеят други микроорганизми, включително патогенни.
„Работите на Григоров били високо оценени от основателя на имунологията И.И. Мечников, който се интересувал от проблемите на дълголетието. И след публикациите на Григоров ученият станал привърженик на българското кисело мляко“, – казва Анатолий Шалагин. А Григоров продължил експериментите си и въвел метода за лечение на туберкулозата, който влязъл в историята на медицината като „cura bulgara“ (българско лечение). „Основата му е съставена от серуми и продукти, съдържащи една и съща ферментирала млечна бактерия“, – напомня Анатолий Шалагин.
„Ефект е имало, но откритата от българина бактерия не е убивала бацила на Кох, тя просто не му позволявала да се развива по-нататък. Така било и с ваксината. Нейното въвеждане не довело до развитието на антитела срещу туберкулозата. Много по-късно, когато микробиологията направила значителна крачка напред, ще бъде създадено учението за пребиотиците и пробиотиците. Ще бъде доказан техният превантивен и лечебен ефект, включително и при туберкулозата”, – казва Анатолий Шалагин.
Стамен Григоров е бил военен лекар по време на Първата световна война. Той забелязал, че войниците, които ядат плесенясал хляб, по-рядко боледували от холера и други инфекции, отколкото онези, които не ядат такъв хляб. „Всъщност българският лекар първи забелязва ефекта на антибиотика – пеницилин. Но той не развива наблюденията си“, – казва Шалагин.
„Официално пеницилинът е открит през 1928 година. Патентован е от англичанина Александър Флеминг, който е запомнен, за разлика от Григоров“, завършва записките си уралският лекар.
Източник: