Последното географско откритие от световно значение е откритието от руските полярни изследователи през януари 2012 г. на подледниковото езеро Восток в Антарктида. Както се очаква, водите на реликтовото езеро разкриха на света някои тайни за миналото на нашата планета.
Реликтовото езеро
В началото на 60-те години на миналия век руски учени правят уникално откритие. Съветският физик И.А. Зотиков изложил теория, според която ледената покривка под съветските станции „Мирни“ и „Восток“ в централните райони на Антарктида играе ролята на термос, благодарение на който ледът, в контакт с топлата земя под огромен натиск, се топи. Ученият смятал, че между повърхността на планетата и ледената шапка на континента трябва да има вода под формата на езеро, в което може да съществува живот. Скоро теорията била потвърдена на практика. През 1964 г. А.П. Капица, провеждайки сеизмични изследвания, неочаквано открил, че приборите под съветската станция Восток показват два пика на отражение на сигнала. На дълбочина 3730 метра и 4130 метра. Това можело да означава само едно – между двете точки има гигантско подледниково езеро. Последвалите изследвания дали доста невероятни резултати. Оказало се, че езерото е дълго 250 км, широко 50 км, а максималната му дълбочина е 750 метра. Но най-важното било, че температурата на водата в това езеро е от +2 до +5 ° C. Това е, докато на повърхността на континента термометърът пада под -80 градуса по Целзий.
Откриването на необичайно езеро моментално породило много невероятните версии и предположения: от предположението, че неизвестни на науката животни могат да живеят в езерото, до хипотезата, че на дъното му има вход в някакъв подземен свят, описан от авторите от Древността. Когато учените обявили, че над езерото има купол, достигащ няколкостотин метра височина и изпълнен с топъл въздух, научният свят замръзнал в очакване на чудо.
Тайната на ледената прахосмукачка
Първият кладенец с дълбочина 40 метра е пробит с термобуреща сонда през 1959 г. от В.С. Игнатов, началник на станция Восток. Изучавайки ледените пластове, ученият искал да установи как е протичал процесът на еволюция на климата на нашата планета през последните 400 хиляди години. Година по-късно, използвайки специално проектирана термобуреща сонда И.А. Зотиков стигнал до 50 метра дълбочина. Но поради изключително ниските температури на повърхността на континента, той не могъл сериозно да подобри резултатите от сондажите. Едва след производството на специална буреща сонда в Ленинградския минно-геоложки институт нещата потръгнали. Принципът на работа на термобурещата сонда бил подобен на този на прахосмукачката. Нагревателен елемент под формата на пръстен се спускал в кладенеца и разтопявал леда, в същото време разтопената вода се изтегляла на повърхността през тръба, прикрепена към нагревателния пръстен с помощта на вакуумна помпа. По този начин през 1972 година успели до достигнат до 952 метра дълбочина. Методите за сондиране постепенно се усъвършенствали и се появили нови рекорди: през 1985 г. – 2220 метра, 1989 г. – 2546 метра, 1993 г. – 2755 метра, 1998 г. – 3623 метра. Този резултат се превърнал в абсолютен рекорд за потапяне в ледената покривка на планетата. Учените от никоя страна по света не са прониквали толкова дълбоко. Русия станала първата. Водите на най-загадъчното езеро на нашата планета били на не повече от 120-130 метра.
85 метра до тайната
През сезон 2006-2007 52-ра Руска антарктическа експедиция продължила сондажа на ледовете, разделящи съвременния свят и древната фауна на реликтовото езеро. Но на дълбочина 3665 метра, на 85 метра от водите на езерото, сондата неочаквано се счупила. Едва следващата година работата била възобновена. Но и през 2008-2009 г. злата съдба продължавала да преследва учените – лебедката със свредлото се откъснала. Проникването в езерото не се осъществило. Едва през януари 2012 г. успели до извадят проби от водите на езерото. Повторното проникване в езерото Восток се състояло през 2015 година.
Паралелният свят
Какво са открили учените в пробите вода, взети от езерото, отделено от екосистемата на планетата за повече от 400 хиляди години от многокилометрова покривка от лед и сняг. За щастие нито тайнствени чудовища, нито смъртоносни бактерии не се издигнали в нашия свят през пробитата дупка. Но наличието на живот в езерото Восток все пак било доказано. Неговите обитатели се оказали термофилни бактерии, съдържащи се в ледената проба от дълбочина 3,551 – 3,607 метра. Най-интересното е, че тези бактерии се развиват и живеят само в среда с температура от + 40-60 градуса по Целзий. Следователно, ако в езерото има места с толкова топла вода, неговите води могат да крият най-невероятни организми, дори праисторическите същества. Второто изненадващо откритие, направено от учените, се отнася до магнитна аномалия близо до един от бреговете на езерото: магнитната стрелка тук не показва посоката Север-Юг, а постоянно се върти. Подобни явления се случват или в района на големи находища на желязо, или на мощна електромагнитна инсталация. В тази връзка си струва да си припомним легендите от войната за тайния германски град Нов Берлин, създаден в кухините на континента. Днес учените с нетърпение очакват третото проникване в езерото Восток. И този път се предполага, че ще достигнат дъното на езерото. Получените данни могат да се превърнат в истинска сензация: в случай, че бъдат открити живи същества, оцелели във водите на подземното езеро, изолирано от повърхността на планетата в продължение на няколкостотин хиляди години. И е възможно обитателите на езерото да се окажат разумни, но да имат напълно фантастичен външен вид.
Източник: Чем подлёдное озеро Восток в Антарктиде удивило российских учёных
© Русская Семерка russian7.ru