Детекторът на лъжата (полиграфът) е един от най-съвършените анализатори на биологичните процеси, протичащи в човека. Дишането, сърдечната честота, кръвното налягане, промените в дебелината на кръвоносните съдове, изпотяването и други показатели, които се записват и изучават от квалифициран оператор на полиграф, могат да разкажат много за психическото и емоционалното състояние на човек и за неговите промени по време на тестването. Известно е, че лъжата винаги върви „ръка за ръка” със страха от разобличаване, а страхът винаги предизвиква реакция, макар и понякога външно незабележима, но видима за устройствата (така се е получило в хода на еволюцията, рефлекторната реакция на страха е неизбежна, тъй като може да спаси живота). Днес е почти невъзможно да се заблуди полиграфът: анализират се едновременно около 10 параметъра, които човек не може да контролира дори при голямо желание и при научен подход към задачата. Но по-рано, когато полиграфите не били толкова съвършени и отчитали само дишането и сърдечния ритъм, те не винаги давали сто процента резултат. Ако субектът е в състояние ефективно да потисне стреса при лъжа, да повярва в собствената си лъжа и не изпитва страх от разобличаване, устройството може да не отрази измамата.
Използването на полиграф в средата на 20-ти век от ФБР и ЦРУ било трудна задача за съветското външно разузнаване: детекторът на лъжата можел да разкрие агентите. Така бил разкрит арестуваният през 1957 г. Рудолф Абел. Американците, след като го задържали, не могли да разберат, на коя държава служи хванатият шпионин. Той мълчал и не давал никакви показания. След като включили детектора на лъжата, започнали да показват на Абел снимки на различни страни. Като видял снимки на Кремъл, Червения площад и руски брези, разузнавачът реагирал и полиграфът го разобличил. Абел не могъл да се съпротивлява, макар че бил много добре подготвен. Съветските разузнавачи, работещи под прикритие, били обучаване да запазват хладнокръвие в такива ситуации. За агенти взимали не само хората с подходящ психотип, те били още и допълнително обучавани за стресови ситуации и получавали поне минимални познания за полиграфите. Освен това шпионите ги обучавали и ги обучават да действат като актьори: да влизат в роля и просто да забравят къде е истината и къде лъжата. Тогава полиграфът най-вероятно ще бъде безсилен. Но да можеш да се вживееш до такава степен в ролята е толкова рядко срещано, колкото и стоманените нерви.
Според полиграфолога Олег Насонов в интервю за Tengrinews, разузнавачите и агентите били обучавани и ги обучават по така наречения метод на десенсибилизация – загуба на раздразнителност. На човек се задава един и същ въпрос десетки пъти, той спира да реагира на него и след това може да отговори каквото се иска. И това няма да бъде отразено от детектора на лъжата, тъй като въпросът „става скучен“, съдържанието му престава да вълнува човека. Разбирайки какъв въпрос може да му бъде зададен, разузнавачът се подготвя и губи чувствителността си към подобни въпроси. Например на въпроса „Шпионин ли сте?“ той вече може спокойно да отговори не. Вярно, един опитен полиграфолог, задавайки много различни въпроси, все пак има голям шанс да изобличи дори добре обучен агент.
Но има и известни успешни примери, в които разузнавачи, обучени по системата „за да заблудиш полиграфа, трябва да заблудиш себе си“, са постигали желаните резултати. Чешкият комунист Карел Франтишек Кехер, който е работил в САЩ за разузнаванията на Чехословакия и СССР и успял да проникне в ЦРУ в отдела за работа по линия на Източна Европа, разказа как е бил подготвен за разузнавателната работа. Разбира се, без успешното преминаване на полиграфа той дори не можел да си помисли за работа в ЦРУ. Как го е направил? През 2000 г. в интервю с Владимир Малевани, публикувано в „НВО“ (Независим военен обзор), Кехер казал, че по време на тестването просто си мислил за кнедли – за малките пресни чешки кифлички с мак, които той обича. Това сваляло стреса. Когато го обучавали, експерти по полиграфи обяснили, че въображението може да помогне да се заблуди полиграфа. Необходимо е само енергично да си представя приятни, успокояващи ситуации. Така и направил Кехер. Когато по-късно той казал на ФБР, че подготовката за измама на полиграфа „по съветски“ през 60-те години включвала само два часа лекции и една демонстрационна сесия, те отказали да повярват, че всичко е толкова просто.
Автор: Константин Дмитриев
Източник: Как обмануть детектор лжи: методы советских разведчиков
© Русская Семерка russian7.ru