Онези, които са гледали „Слийпи Холоу“ на Тим Бъртън, помнят най-колоритния персонаж от този култов филм – зловещия „конник без глава“, в чиято роля се превъплъщава Кристофър Уокън. Според сюжета той е един от хесенските наемници, които Великобритания привлича през 1776 г. за потушаването на въстанието на северноамериканските колонии. Хесенското княжество по онова време с охота предоставя своята войска на различни владетели и държави срещу определено заплащане.
Любопитен факт е, че на мястото на този наемник-немец е могъл да бъде руски гренадир. Преди да се обърне към хесенския княз, английският крал Джордж III моли за военна помощ императрица Екатерина II.
Защо руснаците?
През лятото на 1775 г. англичаните вече осъзнават, че за да се въвлекат в голяма война в Северна Америка, ще са им нужни големи човешки ресурси. „Червените мундири“, обаче, страдат от катастрофален недостиг на този ресурс – „Владетелката на моретата“ винаги е залагала на флота си и разполага със сравнително малобройна сухопътна армия, и то разпиляна по гарнизони от Ирландия до Африка и островите в Карибския басейн.
Да търси допълнителна войска именно от Русия Лондон решава по редица причини. От победоносната за руснаците война срещу турците през 1768-1774 г. е минало по-малко от година, а руската армия, изявила се брилянтно в нея, все още е многобройна и с висок боен дух.
Началото на великото англо-руско геостратегическо противопоставяне, известно като „Голямата игра“, все още е далеч и държавите поддържат добри отношения. Англичаните дори подкрепят руснаците във войната им срещу Османската империя и сега се надяват на благодарност.
И накрая, Джордж III знае колко остро реагира Екатерина II на посегателствата срещу монархичната власт. Императрицата току-що е потушила мащабното въстание на казаците и селяните, водено от Емилян Пугачов, и не би оставила своя „брат“ в подобна беда.
Големи надежди
През юни 1775 г. британският посланик Робърт Ханинг започва акуратно да опипва почвата, за да разбере дали англичаните могат да получат подкрепа от Русия за потушаването на метежа и е изключително радостен от отговора на главата на руската външна политика Никита Панин. Той уверява посланика в пълната готовност на императрицата „да окаже на Негово величество всякаква помощ, която той би пожелал, във вида и по начина, по който той сметне за нужен“.
През есента Ханинг получава от Лондон по-подробни инструкции. В свое писмо до посланика от 1 септември държавният секретар на Северния департамент Хенри Хауърд, 12-и граф на Съфолк, го моли да предаде на руската Императрица, че „желанието е поисканата помощ да се състои от 20 000 дисциплинирани пехотинци. Напълно оборудвани (с изключение на полевите оръдия) и готови да тръгнат веднага щом мореплаването по Балтийско море бъде отворено през лятото на кораби, които ще бъдат пратени там, а после ще отплават с по-голямата част от войските за Канада, където ще бъдат на подчинение на британския главнокомандващ“).
Освен това Ханинг получава писмо от краля, адресирано то Екатерина II. В него Джордж III, изразявайки своята благодарност към Императрицата, ѝ казва, че именно тя е проявила инициатива да изпрати руски войници на друг континент. „Приемам предложената от Вас помощ с известна част от Вашите войски, от която може да има необходимост вследствие на непокорността на моите поданици от моите американски колонии“.
Естествено, участието на руските войски трябва да бъде заплатено, като идеята е цената да се уговори на следващия етап от преговорите. Но, както става ясно съвсем скоро, обещанието на руската владетелка да окаже „всякаква помощ“ е разбрано малко неправилно от англичаните.
Неочакван отказ
Екатерина II внимателно следи как се развиват събитията в Северна Америка. Тя действително не търпи посегателства срещу монархията, но вижда голяма разлика между Пугачов и въстаналите колониални метежници. Докато първият открито претендира за престола, като се представя за чудотворно спасения император Петър III (свален от Екатерина с преврат през 1762 г. и мистериозно починал скоро след това), то вторите по никакъв начин не застрашават нито самия крал Джордж, нито управляващата династия.
Императрицата е убедена, че в бъдеще Великобритания ще стане сериозен геополитически съперник на Русия и че колкото по-дълбоко се обвърже със северноамериканските вътрешни работи сега, толкова повече ще отслаби позициите си и толкова по-добре ще е това за британците. Тя изобщо не иска Лондон да решава колониалните си проблеми с цената на кръвта на руските войници. Дори и за тази кръв да бъдат платени големи суми.
Друг голям въпрос е как водещите европейски държави биха се отнесли към евентуалното изпращане на експедиционен корпус. По онова време те вече са добре осведомени за молбата на англичаните. И накрая, след тежката война срещу турците и разрушителния бунт на Пугачов Русия се нуждае от почивка.
„Тъкмо започвам да се наслаждавам на мира и на Ваше величество е известно, че моята империя се нуждае от спокойствие“, отвръща императрицата на Джордж III. „Известно Ви е също в какво състояние излиза армията, макар и победоносна, от тази дълга и упоритва война, водена в убийствен климат. Преди всичко Ви признавам, че срокът от настоящия момент до пролетта е прекалено кратък, за да мога да дам на войската си време да си почине от претърпения труд и да я приведа в надлежен ред. Освен това, без да споменаваме неудобствата, които биха възникнали от използването на толкова значителен корпус в другото полукълбо, където би бил под власт, която му е почти неизвестна, и би бил почти лишен от всякакви контакти със своя монарх, моята лична увереност в мира, който ми костваше толкова усилия, положително ми пречи да се лиша от значителна част от своите войски в рамките на толкова кратък период от време…“
Като алтернативно решение на англичаните е предложен вариант руски войски да бъдат пратени да защитават Хановер (родово владение на Джордж на континента), което би позволило хановерци да бъдат пратени в Америка. Но този план не устройва Лондон. След провала на мисията в Санкт Петербург разстроеният Ханинг подава оставка, а британските дипломати тръгват да търсят войници в Хесен.
Въоръжен неутралитет
Дори след случилото се англичаните не зачеркват руската войска от плановете си. През 1777 г. главнокомандващият на британските войски в Северна Америка лорд Уилям Хау, подразнен от недостатъчното подкрепление от Европа, пише, че един корпус от 10 000 боеспособни руски войници би могъл да гарантира на Великобритания военен успех във войната.
Лондон се обръща към Екатерина II с молба за предоставяне на военна помощ още няколко пъти, но винаги получава отказ под различни предлози. „Ние сме особено доволни да разберем от достоверен източник, че молбите и предложенията на Великобритания към руската Императрица са отхвърлени с презрение“, пише първият президент на САЩ Джордж Вашингтон на своя френски съратник Жилбер Лафайет през 1779 година.
През 1780 г. Русия издава декларация за въоръжен неутралитет, която позволява на държави, неучастващи в конфликта, да търгуват свободно с всяка от воюващите страни. Скоро към нея се присеъдиняват Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия, Прусия и Португалия. Великобритания възприема това като неприятелски акт.
Макар че симпатиите на Екатерина II в конфликта са на страната на колонистите, тя е предпазлив и прагматичен политик и не бърза да признава независимостта на САЩ. Дипломатическите отношения между двете страни са установени чак през 1809 г., когато на власт е любимият внук на Императрицата – Александър I.
Източник: