Подземните части на Московския Кремъл привличат вниманието на историци и археолози в продължение на много години. Тук многократно са провеждани изследвания и разкопки, но подземният Кремъл все още пази много загадки.
Разкопките на клисаря
От незапомнени времена Московският Кремъл е бил не само символ на властта на суверена, но и място, за което се раждат легенди. Не всички от тях са възникнали от нищото. Много от тях се основават на реални документи, доклади и бележки на военнослужещи. И стотици години археологията не е имала надежда да проникне в тайните на подземията.
Три пъти са се опитвали да ги изследват и всеки път разкопките били спирани отгоре.
Първият опит през есента на 1718 г. е направен от клисаря на църквата „Йоан Кръстител“ в Пресня Конон Осипов. Позовавайки се на думите на чиновника от Голямата съкровищница Василий Макариев, който през 1682 г. по заповед на княгиня София се спуснал в таен проход, водещ от кулата Тайницкая до Собакина кула (Ъглова Арсенална, Голяма Арсенална) и твърдял, че е видял камери, пълни със сандъци, клисарят поискал разрешение от княз Ромодановски да ги потърси. За съжаление самият чиновник вече не бил между живите.
В кулата Тайницкая клисарят намерил вход на галерия, която трябвало да бъде откопана, и дори му дали войници, но имало опасност от срутване и работата била прекратена. Шест години по-късно Осипов се върнал към издирването с указ на Петър I. Клисарят получил затворници за работата, но издирването не се увенчало с успех. В Ъгловата Арсенална кула Осипов намерил вход към подземие, което било залято с вода от извора. След пет метра той се натъкнал на колона на Арсенала и след като я счупил по средата, стигнал до скала. Десет години по-късно той направил разкопки вътре в Кремъл, за да „прихване“ пътя на Макариев, но отново претърпял поражение.
Опитът на Шчербатов
Историята имала своето продължение през 1894г. Делото било продължено от длъжностното лице за специални задачи княз Николай Шчербатов. В кулата Набатная той намерил вход към зазидана галерия, водеща към Константино-Еленинската кула. В Константино-Еленинската кула открили насрещен сводест коридор с дължина 62 метра. В края на галерията, зад тухлената зидария, намерили тайник – гюлета. По-късно Шчербатов демонтирал пода в Набатная и намери проход, водещ към този тайник от другата страна.
Изследвайки Ъгловата Арсенална кула, Шчербатов, подобно на Осипов, не могъл да проникне по-нататък.
Тогава князът решил да пробие подземната галерия от страната на Александровската градина. Проходът минавал под Троицката кула и стигал до малка камера с каменни сводове, на пода на която имало люк, водещ към абсолютно същата стая отдолу. Горната камера била свързана чрез коридор с още едно помещение. От втората камера започвал нисък тунел, който стигал до стена.
Под Боровицката кула Шчербатов намерил параклис, подземие под отклонителната кула, проход, водещ до Императорския площад, укрепление, позволяващо да се обстрелва пространството близо до кулата и камерите под събранието.
Изворът
След революцията болшевиките дошли на власт и веднага се притеснили за безопасността на цитаделата. Те иззели снимките на проходите от Шчербатов, засипали кладенеца в кулата Тайницкая и зазидали долните камери в Троицкая. След като през есента на 1933 г. един червеноармеец пропаднал под земята в двора на сграда на правителството, археологът Игнатий Стелецки бил поканен да изследва подземното пространство. Той изложил версията, че кладенецът на кулата Тайницкая някога бил сух и че от него се разклонявали проходи.
Неговите разкопки на „осиповския“ проход под Ъгловата Арсенална кула довели до открития. Намерили разтоварваща арка под стената, открили изход към Александровската градина, който веднага бил зазидан. Но след това Стелецки се натъкнал на каменен блок. Той вярвал, че по-нататък проходът е свободен, но на учения му забранили по-нататъшни разкопки и му заповядали да разчисти изцяло подземието на Ъгловата Арсенална кула. Оказало се, че изворът, който непрекъснато заливал подземията, бил затворен в каменен кладенец с диаметър пет метра и дълбочина седем.
Неочаквани находки
Бил напълно изчистен през 1975г. Археолозите открили в него два воински шлема, стремена и фрагменти от ризница от края на 15 век, каменни гюлета. В дъното на кладенеца имало преливник, който трябвало да предпазва резервоара от преливане. След изчистването му проблемите с наводненията престанали.
Не само археолози, но и строители са правили открития. През 1930 г. на Червения площад те открили подземен проход, в който били намерени няколко скелета с доспехи. На дълбочина пет метра той минавал от Спаската кула към Лобното място и имал тухлени стени и свод от ковано желязо. Проходът веднага бил затрупан с пръст.
През 1960 г., забелязвайки микроскопична пукнатина в мавзолея на Ленин, архитектите започнали да търсят причината и намерили подземен проход под мавзолея с височината на човешки ръст на дълбочина 15 метра.
През юни 1974 г. при Средната Арсенална кула археолозите открили проход между стените. Зад тухлената зидария било намерено стълбище от 15 век, засипано с пръст, което можело да води до заветните тунели. Година по-рано била открита галерия в близост до кулата Набатная, която стигала от Набатная до Спаската кула, но началото и края на галерията не могли да намерят.
Подземните пътища
Но проходите не са всичко! В крайна сметка територията на Кремъл е голяма. На 15 април 1882 г. след срутване откриват подземие по средата на пътя между Цар-пушка и стената на Чудовския манастир. Трима полицаи в редица можели да минат по него. Единият край на тунела стигал до стената на Чудовския манастир, а другият бил затрупан с камъни.
При разкопаването на основите на Благовещенския манастир през 1840 г. били открити изби и подземни проходи с купчини човешки останки. Говорят за цял път, минаващ под храма „Благовещение“. Тук, в храма, княз Шчербатов открил тайник, който можел да води по-нататък, надолу. Князът разчиствал пространството под пода от боклуци и стигнал до мозаечен под, който можело да бъде арка на подземен тунел или съоръжение. Мистериозната желязна врата, предполагаемо разположена в подземията между Благовещенския и Архангелския храм, си остава загадка.
Подземният Кремъл
Някои особено ревностни изследователи на подземна Москва ни уверяват, че Кремъл първоначално е бил замислен като огромно подземно съоръжение, за целта на което била изкопана фундаментна яма на мястото на Боровицкия хълм, в която била заложена цяла система от тунели, стаи и галерии. И едва след това строителите започнали да създават надземната част на Кремъл. След това, казват, плановете за подземията били изгубени или умишлено изгорени. Като се има предвид дълбочината на културния слой, която на някои места в Кремъл достига до седем-осем метра, със сигурност може да се каже, че много от находките са били разположени преди време на повърхността на Боровицкия хълм.
Вярно е, че това не намалява броя на загадките.
Източник: Что нашли советские археологи в подземельях Московского Кремля
© Русская Семерка russian7.ru