По повод 75-тата годишнина от победата над хитлеристка Германия и неспирните спорове около историята се проведе международна конференция в онлайн формат на тема „Кой фалшифицира историята на Втората световна война?“ Участие взеха представители от България, Сърбия, Унгария, Италия, Чехия и Полша.
Народният представител от българската партия Атака проф. Станислав Станилов коментира, че проблемът за оценките на историческите събития винаги е стоял, не само пред историците, а и пред цялото общество, защото „това, което е заложено в историята, донякъде решава и бъдещето.“
Той допълни: „Тези оценки винаги са били използвани с политически цели, както става сега с Втората световна война, която е най-кръвопролитната война в историята на човечеството. За голямо наше съжаление и за съжаление на нашите руски братя, в тази война загубиха живота си повече от 25 милиона руснаци, по общи оценки, може да са и повече, т.е. граждани на СССР, което всъщност е Руската империя, създавана от 300 години насам. Сега историческата истина се изкривява, защото участието на англосаксите в тази световна война е твърде незначително. Само като се погледнат дадените жертви и ще се разбере кой е бил главният участник, кой е победителят и кой само е помагал.“
Проф. Станилов коментира още: „В момента атаката срещу Русия, срещу руснаците по принцип е тотална и всеобхватна и преследва определена политическа цел – това е да бъде унищожена Русия като геополитически фактор, което е невъзможно нито на този, нито на следващ етап, но се провежда с една типична англосаксонска последователност и по-лошото е, че с това вървят германци, французи, италианци, които много добре знаят, че без Русия стабилност и мир на суперконтинента Евразия не може да има.“
По повод опитите да се изкриви историческата истина той подчерта: „Както се казва – ръкописите, документите, не горят.“
От своя страна Надежда Микулашкова – представител на Обществено движение „Славянско единство“, Чехия коментира:
„Има една хубава пословица – „рибата се вмирисва от главата“. На 19 септември 2019 г. ЕП прие резолюция за влиянието на историческата памет върху бъдещето на Европа, в която той постави окончателните акценти в отношението си за ролята на СССР във ВСВ и официално одобри пренаписването на резултатите от войната. Темата с преписването на историята стана много актуална за Обединена Европа. При това то е свързано не само с желанието да се изравнят социализмът в Съветския съюз с национал-социализмът във фашистка Германия, но и да се обяви, че именно СССР е бил истинският виновник за началото на най-страшната война през 20-ти век. Какъв е смисълът на тази резолюция? Смисълът е Русия като правоприемничка на СССР да заплати на всички потърпевши страни и да бъде изключена от Съвета за сигурност на ООН. Без право на вето.“
Според Микулашкова тази резолюция е само началото на това „нагло и цинично да се обиждат всички наши предци, тяхната памет, на тези, които са дошли някога на помощ на Европа, борили са се за нейните идеали и както всички знаем, почти 30 млн. от тях са платили с живота си за тази наша свобода. Загуби имат и всички армии на съюзниците. И пренаписването на историята от сегашните нейни „познавачи“ – това е да плюеш на паметта на всички паднали и живи защитници на Европа от хитлеровия фашизъм“, допълни Микулашкова.
Международният анализатор от Унгария Тамаш Секереш коментира:
„Можем да говорим за една руско-западна противоположност, имаща вече дълга история, която към момента е олицетворена в руско-англосаксонска противоположност. Защото англосаксонския политически и финансов елит заради капитала се нуждае от все повече суровини… Европейските финансови елити, особено тези на Германия са се опитвали да завладят руските територии по военен път, поради споменатите суровини. Но не са успели…. В наше време, ние ставаме свидетели на една ситуация, в която западните сили, конкретно англосаксите, великобританските и задокеанските сили, и за съжаление рамо до рамо наредени на тяхна страна и европейските сили, отново се опитват да откъснат територии от икономическата, политическата и военната сфера на интереси на руснаците.“
Секереш допълва: „Поради офанзивното поведение на запада, за съжаление, пропагандната война не затихва и ролята на СССР по времето на ВСВ стана нейната жертва…Всячески се опитват да скрият на първо място този факт, че между Германската трета империя и Съветския съюз точно заради англосаконските интереси избухва войната.“
Секереш подчертава: „Първо: изобщо не Съветският съюз е бил агресорът! Второ: на всяка цена се опитват да скрият този изключително важен факт, че без военното участие на СССР споменатите западни, особено англосаксонските сили, не биха могли да спечелят войната срещу Германската трета империя. Свидетели сме на срамно изкривяване и тотална фалшификация на историята. Западните сили на практика по лицемерен начин се опитват да представят себе си като абсолютните победители на войната, като спасители на Европа, изкривявайки ролята на руснаците. Важно е също, че сме свидетели на една подобна военна подготовка срещу Русия и в наши дни.“
Той допълва: „Унгария като малка държава и като германски съюзник за голямо съжаление е била длъжна да участва в тази война срещу СССР и за още по-голямо съжаление става жертва на тази война…. Обикновено малките държави страдат…. Решение би било все повече малки и средноевропейски национални държави да излязат дори и от военната структура на НАТО, дори кооперирайки се един с друг да излязат, за да не стават жертви отново на офанзивна война на Запада срещу Русия.“ – заключва Секереш.
Журналистът от Сърбия Горан Игич коментира, че спомените за ВСВ са живи в Сърбия, особено заради геноцида, който са преживели сърбите в хитлеристкия сателит Независима Държава Хърватска. Той допълни: „Когато става дума за настояще, има такива опити за ревизиране на историята и у нас, като навсякаде в Източна Европа, но все пак мисля че се помни освобождаването през октовмри 1944 на Белград и победата над фашистите се съхранява в паметта на народа.“
Проф. Нако Стефанов – д-р по история и председател на Българския национален съвет за мир също взе участие в конференцията. Той заяви: „Трябва да кажем, че във Втората световна война несъмнено решаваща роля има СССР и знаем, че решаващите битки на тази война са именно на Източния фронт… Съвсем наскоро беше показван филм за ВСВ, където се представяха най-големите битки във войната и като най-сериозна битка беше представено дебаркирането на англо-американските войски на европейския континент. Тази битка беше поставена на първо място, а на второ място беше поставена Сталинградската битка. Трябва да кажем, че това са несъизмерими едно с друго сражения. В това дебаркиране на американските войски на европейския континент, без да отричаме неговото значение и роля, доколкото това е все пак откриването на един втори фронт, трябва да кажем, че там са загинали само 10 хиляди човека. В същото време Сталинградската битка има решаващо значение за изхода на войната, загиват 2 милиона човека. Това е достатъчно, за да се види каква е ролята, приноса на всяка една от тези страни за победата във Втората световна война, говорейки за САЩ и Великобритания от една страна и СССР от друга. Знаете, че Чърчил и американците дълго време обещават откриването на втори фронт, но едва когато Съветската армия настъпва в Източна Европа, те решават да открият втори фронт, за да не се случи така, че на практика цяла Европа да бъде освободена именно от Червената армия.“
Елизео Бертолази – старши аналитик Vision&Global Trends, Международен институт за глобални анализи коментира:
„През последните години наблюдаваме опити за пренаписване на историята в страните от Източна Европа. Този процес се извършава чрез манипулиране на историята. Историята, която се преподава в училищата. А също така и чрез събаряне на паметниците и чрез промяна на топонимията в градовете. Има много такива примери във всички страни от Източна Европа. А сега дори и в Украйна. И на основата на тези действия, виждаме, че освободителите се превръщат в окупатори и обратното – виждаме как окупаторите стават победители, освободители…. както знаем, историята се пише от победителите. И в този случай също победителите пишат историята. Но защо казваме „в този случай“? – защото много добре знаем, че след разпада на СССР, победителите в Студената война са атлантическите сили.
По време на конференцията беше обсъден и въпросът за събарянето на паметници, свързани със Съветската армия, или вандализмът срещу тях.
Надежда Микулашкова от Обществено движение „Славянско единство“, Чехия, коментира:
„Именно всички тези стъпки за пренаписването на историческите факти са резултат от това, което днес става в Европа. Вандализъм и поругаване на паметниците на падналите освободители и демонтиране на паметници, както това се случи наскоро в Прага… Всичко това продължава да потвърждава факта, че организмът на Европа е заразен. Той е заразен с вирус, но не с вируса КОВИД-19, а с фашисткия вирус, с който са се борили нашите предци…
От ЕС нямат право да пренаписват страниците на историята, които са написани с кръвта на нашите предци. Дойде време да заявим, че нашите страни, с нашите прекрасни исторически столици – Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, София, това са свободни държави, които са готови да се обединят срещу възраждането на фашизма. И ние няма да позволим на техните потомци да преписват историята и да ни диктуват – как да живеем, с кого да сме приятели, кого да уважаваме, кого да мразим. Историята, истината – те винаги са едни.“
Проф. Станислав Станилов, народен представител от българската партия АТАКА посочи също, че разрушаването на паметниците е във връзка с изкривяването на историческата истина, с принизяването на ролята на руснаците, с обявяването им за окупатори, не за освободители.
„Как да се противодейства? Трябва да има обществени организации, които да вземат мерки в това отношение и да оказват натиск върху правителството. Между другото, между България и Руската федерация има споразумение за опазване на паметниците и българското правителство би трябвало да спазва тези споразумения и да не позволява да се оскверняват тези паметници, да ги боядисват. Паметниците са свидетелства на историята, от там идва и самата дума – „памет“, посочи Станилов.
А в България в оценката за паметника на Съветската армия, която била „армия окупатор, армия такава и такава…“, не бива да се забравя, че България наистина е била окупирана от Съветската армия, но само благодарение на тази окупация, тя запазва територията си, защото намеренията на западните Съюзници, най-вече по предложение на Чърчил, са били България да бъде разделена между съседите си или в другия вариант гръцката граница да стигне до река Марица, а сръбската на 17 километра от София. Всичко това не се осъществи и от българската територия не беше взет един квадратен метър, това е заслуга именно на тази армия, на нейното командване, на политиката на съветското правителство…
Международният анализатор Тамаш Секереш от Унгария припомни, че съветската армия първоначално се отбранявала на своята територия, а после е трябвало да завърши войната. Според него разрушаването на паметниците на съветската армия е ясен признак на слабостта на изключително лицемерните западни сили.
Секереш посочи още: „Знаем, че и едни антикомунистически кръгове обичат да коментират темата за съветските геройски военни паметници… Съветския съюз е провеждал една родоотбранителна война. Тази война не случайно се казва при тях и до ден днешен „Великая Отечественная война“. Тоест тогава е ставало дума не за защита на социализъм, а за защита на родината. И за победата над един истински агресор, като Германската трета империя…“
Според Секереш в никакъв случай не трябва да се разрешава на различни объркани граждани или направо на финансираните от Запада различни НПО да използват тези паметници като добавка към тяхната информационна война или военна пропагандна.
Според проф. Нако Стефанов – д-р по история и председател на Българския национален съвет за мир проблемът с разрушаването на паметниците несъмнено това е част от тази хибридна война, която днес се води срещу Русия, срещу нейната история. „Една от съпътстващите, но много важни акции на тази хибридна война, това е разрушаването на паметниците на Червената армия навсякъде, където тя е стигнала, където тя е освобождавала света от нацисткото господство.“- посочва проф. Стефанов.
От своя страна журналистът от Сърбия Горан Игич призова международните институции да реагират и да не се допуска такава вандалщина, която според него очевидно се подтиква от определени кръгове, които искат да ревизират резултатите на Втората световна война.
Друг участник от Сърбия – Милица Джурджувич Стаменковски – член на председателството на сръбската партия Заветници пък направи препратка към по-нови събития. Тя припомни натовската агресия срещу страната си и допълни, че Сърбия е първата държава в Европа, която е атакувана с въоръжена агресия след Втората световна война. Тя посочи още, че тогава сърбите са били сами, но въпреки това са имали подкрепата на руския народ и че са пристигали доброволци. Стаменковски допълни: „Всеки паметник на руско-сръбското сътрудничество е свидетел и предупреждение, че когато сме заедно винаги побеждаваме…. Пред всеки паметник трябва да си помислим, не със цел да се връщаме в миналото, а да научим уроците от миналото. Това е задачата на историците – да търсят отговори и да разберем и днес кои са ни приятели и съюзници, а кои са тези, които от десетилетия и векове имат претенции към целите Балкани…“
Зита Няри-Игич – кандидат за републикански депутат от унгарското малцинство във Войводина, Сърбия, също направи съвременна препратка. Тя се спря на унгарците в Украйна и подчерта, че правата им там от 2014 година са рязко намалени като посочи проблема с използването на унгарски език.
Тя подчерта: „От тази година именно в Украина виждаме какво става, когато се прекроява историята. Моето становище е, че трябва да се съхрани истината за естеството на Втората световна война и във Войводина и в Унгария, защото не искаме украински сценарий у нас, както искат ревизионистите.“
Лилия Мошечкова – президент на Асоциация World House Justice от Полша пък коментира явлението неонацизъм. Тя допълни, че вече има такива проявления в цял свят.
За да се спре това явление, според нея, би било добре да има идеологическа работа на държавно ниво. Тя посочи: „Мисля, че във всяка държава непременно трябва да има идеологически апарат, който трябва да възпитава любов към по-възрастните, към по-младия, на момчето към момичето, макар че в наше време ще е много трудно да се възпитава, в европейските страни дори започват да подменят родителите като „родител 1 и родител 2“ и да се премахва думата „мама“. Как може в такива условия да се култивира някакво внимание и обич? Затова всички тези движения в света, те са насочени към разрушаване на статуса на семейството. Статуса на родителите. Затова искат всичко да се замени, с какво? Естествено – с вожда. Който ще ни призовава към някакви действия, които той сметне за нужни.
Затова възпитанието трябва да започне от семейството, от идеологията, която трябва да прокарва държавата и когато държавата провежда идеологическа работа, дори пропаганда с хората, това смятам, че ще помогне много, за да се избегне този неонацизъм. Ако имахме всичко това, ако тази култура се усвоеше още в училище, мисля, че много хора нямаше да гледат в посока неонацизъм.“ – допълни Мошечкова.
Участниците се обявиха категорично против фалшифицирането на историята и срещу поругаването на паметниците. В България дори бе написано отворено писмо до президента Румен Радев, до премиера Бойко Борисов и до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. В писмото се призовава да не се допуска фалшификация на историята. Освен от двамата български участници в конференцията проф. Станислав Станилов и проф. Нако Стефанов, писмото е подписано също от председателя на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова и група интелектуалци. То остава отворено за присъединяването на нови поддръжници, които желаят да заявят, че не трябва да се допуска въвличането на България в чужди игри и пренаписването на историята.
https://www.facebook.com/102797654732170/videos/3200434546712024/