За властта, която не знае кой е освободил България от турско робство

На 4 януари в българската столица бе тържествено отбелязана 145-та годишнина от освобождението на София, което целият български народ знае, че е освобождение от турско робство по време на Руско-Турската война от 1877-1878 г. Като организатори на честването бяха обявени сдружение ,,Приятелите на Русия“ – Александър Невски, фондация ,,Героите на България” и Столична община. Активно участие взеха членове на Националното движение ,,Русофили” и представители на политическата партия ,,Русофили за Възраждане на Отечеството“, както и на техни структури от страната. Присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, депутати от Българската социалистическа партия и Иван Таков, ръководител на нейната Столична организация, представители на граждански организации, български интелектуалци и приятели на Русия.

Програмата бе доста наситена с паметни събития: благодарствен молебен в храм ,,Света Неделя“, отслужен по поръка на патриарх Неофит от епископ Поликарп, литийно шествие и поднасяне на венци и цветя пред паметниците на генерал Гурко и на Цар Освободител, както и пред паметника на Българските опълченци.

Искрената благодарност на столичната общественост към сестринска Русия за освобождението на София от османско иго намери достойно отражение в словата на епископ Поликарп, на председателя на Столичната организация на БСП Иван Таков и на председателя на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова.

За истинските приятели на Русия в България тържествата бяха помрачени от някои набиващи се на очи опити за манипулативно представяне на историческото освобождаване на София преди 145 години. От един от обявените организатори – Столична община, чийто кмет е от евроатлантическата партия ГЕРБ, така и не се появи нито един представител. Официалната церемония бе проведена не пред паметника на Цар Освободител или пред паметника на генерал Гурко, а пред паметника на Българските опълченци. Гнетящото мълчаливо послание, че София е освободена не от руските войски, а от българските опълченци, намери потвърждение в някои от произнесените речи. Дори вицепрезидентката Йотова отдаде почит само пред българските опълченци, което кореспондира с внушението, че едва ли не българите сами са освободили София.

Съпричастието на българската власт към подмяната на нашата история заслужава презрение. Слугинската амнезия на българската власт заслужава присмех. Опитът да бъде заличена благодарността на българския народ към нейния освободител Русия е жалък. Това са изводите за българската власт, които може да направи всеки българин, уважаващ и българската история, и себе си.

Горчивината от начина на провеждане на тържествата за Освобождението на София бе допълнително подсилена от представянето на честването в електронните медии на страната. В тях бе съобщено, че в столицата е отбелязана 145-годишнината от Освобождението на София, но така и не споменаха от кого е освободена, нито пък кой е я освободил. Допълнено бе и това, че във всички столични храмове е отслужена благодарствена литургия, но без да се казва на кого е посветена тази благодарствена литургия.

Този маниер на отразяване на Освобождението на София от османското иго от руските войски за пореден път показа, че контролираните от т.нар. ,,колективен Запад” български медии са превърнати в рупор за промиване на мозъците на българите, за изличаване на тяхната историческа памет, за размиване на собствената им славянска и християнска идентичност, за насаждане на омраза към държавата-ядро на Православната цивилизация – Русия.

За пореден път сме свидетели на все по-разрастващата се пропаст между власт, в случая Столична община и вицепрезидент и медии от една страна и Българската Православна Църква, гражданско общество и народ от друга. За съжаление тези диспропорции продължават да се виждат и в думите и делата както на Министерски Съвет, така и на Парламент и Президентство.

Автор: Николай Малинов