Раннохристиянските базилики и древноримските храмове често имат един огромен купол във формата на полукълбо.
Руските църкви обаче могат да бъдат с различен брой куполи в различни форми.
Един купол
Храм Покрова на Нерли във Владимирска област
Един купол символизира единството на Господ Бог
Два купола
Храм Рождество на Пресвета Богородица в Лунино (Пензенска област).
Два купола означават двете природи на Господ Иисус Христос – божествената и человешката.
Три купола
Спасо-Преображенски храм във Волгоград
Светата Троица. Православнитее христиани вярват в Отца, Сина и Светия Дух.
Пет купола
Пет купола символизират Господ Иисус Христос и четирите автори на Евангелия: Матей, Лука, Марко и Йоан.
Седем купола
Един от храмовете в Нижни Новгород
Такива храмове символизират седемте тайнства на Църквата и същия брой Вселенски събори, на които са били твърдо установени догмите на християнската вяра .
Тринадесет купола
Храм Преображение Господне в Звездния городок.
Този брой куполи символизира Господ Исус Христос и Неговите 12 ученици – апостолите.
Дълго време руската църковна архитектура използва т.нар. шлемовидни куполи, чиято форма наподобява шлемовете на руските богатири. Такива куполи могат да бъдат намерени на най-старите оцелели църкви.
Именно „луковидните“ куполи се превръщат в един от символите на Русия и основната отличителна черта на православната църковна архитектура. Формата символизира пламъка на свещ. „Това е короната на една църква, като огнен език, увенчан с кръст и заострящ се към кръста…“, пише религиозният философ Евгений Трубецкой в своя трактат „Три очерка за руската икона“.
Луковидната глава е крайната част на купола, която е монтирана на цилиндрична основа („барабан“). В този случай диаметърът ѝ е по-широк от този на барабана.
Историците имат различни теории за това кога се появяват луковидните куполи и най-важното какво им е послужило за вдъхновение.
Някои учени вярват, че тя е вдъхновена от изображения на Едикула (параклиса над Гроба Господен), за който се смята, че има своя луковиден купол още през XI век.
Други историци смятат, че луковидните куполи може да са заимствани от джамии, които през XV в. често са имали удължени куполи.
Повечето църкви с луковиден купол, оцелели и до днес, са построени най-рано през XVI век. Една от най-известните от тях е храмът „Василий Блажени“ на Червения площад, построен по времето на Иван Грозни.
Фактор, който може да е допринесъл за широкото използване на луковидните куполи, е появата през XVI-XVII в. на църкви, подобни на палатки. Палатковият купол – висока, многостранна пирамида – е алтернатива на барабанния купол.
Този дизайн става широко разпространен както в дървени, така и в каменни църкви и все още може да се види в руския север, както и в Москва, Владимир и Суздал. Освен това в много църкви с по-позната архитектура камбанариите имат палаткови покриви.
Цветът на куполите също има символично значение. Така познатите на вид златни куполи символизират небесната слава и се използват за „овенчаване“ на катедрали или на главните църкви в манастирите. Тези катедрали често са посветени на Христос или на дванадесетте велики празника (основните 12 празника, празнувани от Руската православна църква).
Сини куполи със звезди означават, че храмът е посветен на Богородица или Рождество Христово
Зелените куполи са типични за църквите, посветени на Светата Троица или на отделни светци – на тях се посвещават и сребърни куполи.
Черните куполи се използват най-вече в манастирските църкви.
Смята се, че многоцветните куполи на катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад символизират красотата на Небесния Йерусалим, който според легендата юродивият вижда насън.
Източник: