Защо Яков Зелдович е най-засекретеният академик в СССР

Академикът, когото цитира Стивън Хокинг, създателят на барута за „Катюша“ и съавтор на водородната бомба, няма диплома за висше образование. Но близо 20 години е държан в затворен град: Яков Зелдович знае прекалено много, но по-важното е, че е гениален.

Пустош, труден достъп от големи населени места, гъста гора и блата наоколо. Провинциалното градче Саров, известно с кодовото име „Арзамас-16“, е избрано именно поради тези фактори. То изчезва от съветската карта през 1946 г. и се превръща от забравено от бога място в ключов обект за изследвания и разработки на ядрено и термоядрено оръжие.

Саров става затворен град. Влизането и излизането са строго ограничени. Не може да се снима нищо – дори на улицата. Не може и да се разказва. Преди революцията през 1917 г. Саров е любимо място на поклонниците, защото тук се намира известният манастир „Серафим Саровски“. След войната в града се настаняват физици. Най-добрите в страната.

В. Лукьянов/Музей „Саровска пустиня“/russiainphoto.ru

Яков Зелдович е дребен, набит, винаги бодър и енергичен човек с кръгли очила на средна възраст. Всяка сутрин той идва в саровския ядрен център. Тук всички го познават. Той е в епицентъра на съветския ядрен проект. Но светът още не знае за съществуването му. А когато разбере, ще бъде шокиран. Всичко това не може да е дело на един единствен човек! „Сега знам, че Вие сте реален човек, а не група учени, подобна на Барбуки“, казва Стивън Хокинг, когато среща Зелдович през 1970-те.

Академик без диплома

Като цяло, Зелдович изумява мнозина и в Съветския съюз. Във всяка от биографиите му се споменава, че един от най-авторитетните съветски учени няма висше образование.

На 17 години той отказва да учи по стандартната програма и започва работа първо като лаборант в Института за механична обработка на полезни изкопаеми. Там той сипе гениални и смели идеи, с което доста дразни ръководството. Скоро това омръзва и на самия Зелдович – става му скучно и му се приисква да се премести в друга лаборатория, в Института по химическа физика. Директорите на институтите решават въпроса по дружески: талантливият лаборант е заменен за… маслена помпа. „Смениха ме за помпа“, разказва Зелдович пред всички.

Все пак, той прави опит да се дипломира, като паралелно учи физика и математика в Ленинградския университет. Но скоро зарязва обучението. Зелдович започва да ходи на открити лекции по физика и математика в друг университет – Политехническия институт. Но и тях престава да посещава доста бързо.

Така че той наистина няма диплома – самоук е. Което, обаче, през 1930-те не може да е пречка за научната му кариера. Зелдович иска и получава разрешение да защити дисертация без диплома за висше образование. На 22 години той защитава дипломната си работа, а на 25 години става доктор на физико-математическите науки. На 29 години получава първата от общо четирите си Сталински награди. За открития в областта на взривовете и горенето – най-голямата му страст.

Ядрено хоби

В Саров Зелдович попада, след като заедно с друг физик – Юлий Харитонов, фактически измисля как да бъде създадена ядрена бомба. Сметките им показват, че в естествения уран не може да протече верижна реакция, затова е необходимо да бъде сериозно увеличен делът на изотопа уран-235. Друг академик, Игор Тамм, тогава казва: „Знаете ли какво означава това ново откритие? То означава, че може да бъде създадена бомба, която да разруши град в радиус от може би десетки километри от епицентъра на взрива“. Част от техните статии за ядрената верижна реакция излиза в периода от 1939 до 1941 година.

Но най-удивителното е, че през 1930-те и началото на 1940-те години ядреното оръжие не вълнува почти никого: повечето съветски учени по онова време все още се отнасят скептично към възможността то да бъде създадено, а Зелдович и Харитонов работят над него като хоби – след работно време, без да получават никакви пари. Когато молят да им отпуснат 500 рубли за експерименти, им отказват. Властта също не проявява интерес.

Преместването му в Саров е свързан с друго: на Зелдович е наредено да създаде ново оръжие – ракетно. Той открива нов тип горене на барута поразително бързо, само за няколко месеца. Така се появява системата за залпов огън БМ-13, известна като легендарния реактивен миномет „Катюша“. До края на войната Германия така и не успява да разгадае тайната на балистиката на снаряда, изчислена от Зелдович.

За „ядрените“ статии си спомнят след няколко години, през 1945 г., когато ситуацията се променя кардинално: Съединените щати правят атомни бомбардировки в Хирошима и Нагасаки. Същите тези статии, написани от Зелдович и Харитонов, стават едновременно и последните, публикувани в публично-достъпната литература – след това тази област става напълно секретна. Секретен става и самият Зелдович – ключов човек в ядрения проект.

Да се взриви Луната

Между държавите започва изтощителна ядрена надпревара. Зелдович, като главен теоретик, си има своя група от също толкова талантливи физици, пратени в Саров. Няколко години по-късно там пристига и Андрей Сахаров, за да усили групата. Скоро, обаче, ситуацията се променя: Сахаров предлага собствена конструкция на ядрената бомба и именно неговият вариант е приет за разработка и тестван през 1949 г. на Семипалатинския полигон.

Паралелно група учени работи и над водородната бомба, която е тествана през август 1953 година. Мощността на РДС-6с превишава мощността на първите атомни бомби в СССР и САЩ 20 пъти. Онова, което се превръща в ключов фактор за победата в тази гонка, е че съветската бомба може да се транспортира (тя се събира в люка на бомбардировача Ту-16), докато американската тежи 54 тона и е с размерите на триетажна къща.

Но най-амбициозният ядрен проект на Зелдович се появява през 1958 г., година преди съветската сонда „Луна-2“ да бъде пратена на Луната. Сондата става първият апарат в света, кацнал на повърхността на земния спътник. Година преди тази мисия на Зелдович му хрумва умопомрачителна идея (за да сме честни, точно същият план имат и САЩ) – сондата да бъде оборудвана с ядрен снаряд и буквално да взриви Луната.

„Идеята е, че когато се случи експлозията, тя ще е съпроводена с толкова огромна светкавица, че всяка космическа обсерватория, която наблюдава Луната, ще може да я засече“, пише в книгата си „Ракети и хора“ съветският учен и инженер Борис Черток, който е близък помощник на ръководителя на съветската космическа програма Сергей Корольов.

И макар че тази идея се радва на нелоша подкрепа, все пак е решено сондата да не бъде оборудвана с ядрени бойни глави – рисковете са прекалено високи тя да не стигне до Луната и да падне на Земята.

20 години в затворен град

Зелдович плаща цена за участието си в ядрения проект. Преди всичко, с мълчание. Работите му не се публикуват, а всичко, което се случва в Саров, е държавна тайна. Само един път той проговаря за първите изпитания на ядрено оръжие: „Бях поразен от тревата. Беше удивителна тишина и изведнъж видях как тревата легна – беше дошла ударната вълна. Тишина и клюмнала трева – това е основното ми впечатление от ядрения взрив“.

Както вече нееднократно се е случвало в живота му, скоро на учения му става скучно и в ядрения проект. Но продължават да го държат на военна служба в Саров. Ценността на Зелдович надделява дори над факта, че през 1948 г. е включен в „гнездо от потенциални шпиони и предатели“ заедно с още 14 научни сътрудници. Аргументът е, че Зелдович има „съмнителна“ националност (той е евреин) и дълбоки връзки на Запад (в Париж живеят баба му, дядо му и леля му; друга негова леля е арестувана от съветите през 1936 година). Упълномощен от съвета на министрите на СССР, А. Бабкин препоръчва незабавно ученият да бъде отстранен от секретната група. Но не се случва нищо. Писмото на Бабкин просто е пришито към делото на Зелдович. По решение на Сталин ученият е охраняван от „духове“ – офицери от НКВД. От тях той не може да се избави дори по собствено желание – „духовете“ го съпровождат навсякъде.

Ученият е пуснат „на воля“ чак след 20 години. „Видях, че той е пълен с идеи, тук му беше станало тясно. От друга страна, вече имаше силни ученици, така че напускането му нямаше да е голяма трагедия“, спомня си Юлий Харитон.

Най-големият взрив

Зелдович напуска Саров и се установява в Москва през 1963 г. и веднага се впуска в нови проекти. „Работата в областта на теорията на взрива психологически ме подтикваше към изследването на взривовете на звездите и на най-големия взрив – на Вселената като цяло“, казва Зелдович. Той се отдава на астрофизиката и космологията – негови отдавнашни увлечения, още от времето, когато е обикновен лаборант.

След две десетилетия на успешна работа в гражданската наука, Зелдович е награден с една от най-престижните награди в астрофизиката – златен медал „Катарина Брус“ „за живот, отдаден на астрономията и за изключителен принос към развитието на тази наука“.

Изследванията и откритията му са свързани с теорията на образуването на черни дупки и неутронни звезди (Стивън Хокинг се позовава именно на статиите на Зелдович в своите знаменити трудове, свързани с теорията за изпарението на черните дупки), с разработката на теорията за еволюцията на „горещата“ Вселена, със свойствата на реликтовото излъчване, с теорията за образуването на галактиката и с теорията на инфлацията. А едно от най-известните му астрофизични постижения е ефектът на Сюняев-Зелдович. През 1969 г. той, заедно с Рашид Сюняев, изчислява, че реликтовото излъчване или микровълновият фон трябва да се разсейва в галактическите струпвания, в резултат на което температурата на реликта се променя. И наистина, през 2008 г. именно този ефект позволява да бъде открит нов клъстер от галактики чрез Телескопа на Южния полюс.

Зелдович е автор на близо 500 научни работи, над 30 монографии и учебници, много от които са преведени на чужди езици. През 1979 г. е избран за чуждестранен член на Академията на науките на САЩ и Лондонското кралско общество, Кралското астрономическо общество на Великобритания и още десетки други национални академии по света.

Ученият напуска този свят през 1987 г., когато е на 73 години. Малко преди смъртта си той с въодушевление разказва за своите астрономически успехи пред колегата си Лев Феоктистов. На прощаване му казва: „Няма да познаете кое беше най-хубавото ми време? Да, да, същото… Остана ми една мечта: да напиша още една книга за детонацията“.

Източник:

https://telegra.ph/Zashcho-YAkov-Zeldovich-e-naj-zasekreteniyat-akademik-v-SSSR-03-22