„Нашата ескадра бе приета тук дружелюбно, дори до крайност. На брега не можеше да слезеш във военна униформа: не ти гледаш, а теб те гледат. Обръщат се (дори дамите) с израз на своето уважение към руснаците и удоволствие, че са в Ню Йорк“, пише в писмо до близките си Николай Римски-Корсаков, бъдещ известен композитор, а през 1863 г. – член на екипажа на руския клипер „Алмаз“, който е на рейда в Ню Йорк.
Задачата на руската ескадра е толкова секретна, че появата на руски военни на кораби край бреговете на Америка е неочаквана дори за пълномощния посланик на Руската империя в САЩ Едуард Стекл. Цялото общество на Ню Йорк се пита: каква е официалната цел на визитата на руската ескадра?
В разговор с известния американски журналист Търлоу Уид командирът на ескадрата контраадмирал Степан Лесовски казва, че руското правителство го е снабдило със запечатани пликове, които да бъдат отворени, само ако САЩ влязат във въоръжен конфликт с чужди държави. Ескадрата на Лесковски (6 военни кораба и 3000 души екипаж) не е сама – горе долу по същото време през септември 1863 г. на западното крайбрежие в Сан Франциско е базирана ескадрата на контраадмирал Попов (6 кораба и 1200 офицери и матроси). Какво са замислили руснаците?
Как Русия и САЩ стават съюзници
Първоначално Руската империя е поддръжник на независимостта на САЩ от Британия. През 1776 г., след началото на Войната за независимост на САЩ, Екатерина II отхвърля молбата на крал Георг II да прати 20 000 войници на американския континент, за да бранят владенията на британската корона от революционерите. През следващия век Русия действа против интересите на Британия.
Александър II идва на трона и започва мащабни реформи след гръцкото поражение в Кримската война, в което Русия воюва срещу коалицията на Британия, Франция и Османската империя. Северноамериканските съединени щати запазват неутралитет и дори подкрепят Русия – например, американските кораби снабдяват Петропавловск с храна и вода по време на блокадата от флотовете на Англия и Франция на далекоизточното крайбрежие на Русия.
Още след края на войната, през 1856 г., министърът на външните работи княз Александър Горчаков пише: „Симпатиите на американската нация към нас не отслабнаха в продължение на цялата война и Америка ни оказа, пряко или косвено, повече услуги, отколкото можеше да се очакват от държава, придържаща се към строг неутралитет“. Освен това, Горчаков отбелязва, че „политиката на Русия по отношение на Съединените щати е определена и не се променя в зависимост от курса на която и да е друга държава. Преди всичко искаме да се съхрани Американския съюз като неразделна нация… На Русия бе направено предложение за присъединяване на плана за вмешателство. Русия ще отклони всяко предложение от подобен род“.
Александър Горчаков, министър на външните работи, по-късно канцлер
Свободни източници
Поражението в Кримската война значително отслабва Русия и уронва нейния международен авторитет. Когато през 1863 г. в Полша (в състава на Русия от 1815 г. като Полското царство) се надига въстание срещу руското владичество, Британия и Франция решават да окажат натиск върху Петербург. Русия, която праща в Полша войска за потушаване на метежа, е обвинена в поробване на полския народ. Долната камара на британския парламент започва да твърди, че Русия е загубила всякакви права над Полското царство, а през юни 1863 г. Британия и Франция искат да се събере конгресът на европейските държави, за да се реши полският въпрос. Но, както справедливо отбелязва The New York Daily Tribune, „от английското, френското, а още повече от австрийското правителство не може да се очаква никакво съчувствие за страданията на поляците“.
Лондон и Париж едновременно се опитват да се намесят във войната на Северноамериканските съединени щати срещу Конфедерацията в южните щати. След като признава робовладелческите южни щати за воюваща страна, Великобритания е готова да я подкрепи в делата ѝ – контролът над Юга, където се произвежда памук, е необходим за британската текстилна промишленост. През юни 1963 г. става ясно, че Англия е изпратила към бреговете на Северна Америка 5 военни кораба, които са базирани в пристанище Ескуаймолт в Британска Колумбия, Канада. При това Северноамериканските щати изобщо нямат свой собствен флот.
Франция, от своя страна, е хвърлила око на Мексико – през юни 1863 г. френската армия превзема град Мексико. Освен това французите тайно снабдяват войската на Конфедерацията с оръжие. При тези условия на 25 юни 1863 г. Александър II, при строга секретност, изпраща своите военни кораби под командването на двамата контраадмирали към американските брегове.
Как руският флот помага да се защитят САЩ
„Макар че руският флот дойде по свои собствени причини, преимуществото от неговото присъствие бе Англия и Франция да бъдат убедени, че той е там, за да защитава Съединените щати от вмешателство“, пише държавният секретар на САЩ Уилям Стюарт след като руският флот напуска американските брегове, без да направи нито един изстрел и дори без нито веднъж да види нито един вражески кораб. Въпреки това, ако подобна среща беше възникнала, руснаците знаят какво да правят – „да се приготвят за бой“, както гласи заповедта на контраадмирал Попов към неговите кораби в Сан Францискко. Но двете фрегати на конфедератите – „Алабама“ и „Самтер“, така и не посмяват да предизвикат ескадрата на Попов на Тихоокеанското крайбрежие.
Визитата на руската ескадра продължава от септември 1863 г. до юли 1864 година. За този период руснаците посещават Куба, Ямайка, Хавай и Аляска и, разбира се, успяват да станат звезди по балове и приеми. Както пише американският изследовател Маршал Дейвидсън, „водовъртежът от официални мероприятия и хорски празници, в който повлечени офицерите от руския флот, беше изпитание за тяхната издръжливост, дори по-голямо от изпитанията в открито море“.
Най-запомнящ е банкетът на 5 ноември 1863 г. в Ню Йорк. Вестник New York World съобщава, че на него са сервирани 12 000 стриди, 1850 пуйки, кокошки и фазани и са отворени 3500 бутилки вино. Отрупаните маси са украсени със захарни скулптури на ръководителите на двете държави – Ейбрахам Линкълн и Александър II – и техните основатели – Петър Велики и Джордж Вашингтон. Балът за руснаците, превъзхожда многократно по ниво и разходи официалния прием, който американците организират година по-рано за принца на Уелс. Руснаците скоро отвръщат на жеста на своя територия, на борда на флагманската фрегата „Александър Невски“.
Танците продължават 11 часа, а в края на тържеството контраадмирал Лесовски дарява 4700 долара на бедните в Ню Йорк. Разбира се, има и официален прием – контраадмирал Лесовски и командният състав на ескадрата са поканени в Белия дом за среща с Ейбрахам Линкълн и неговата съпруга.
Защо руската армия праща флота си на бреговете на Америка
Докато руската ескадра е край американските брегове, нито Франция, нито Англия не посмяват да започнат бойни действия нито срещу Северноамериканските щати, нито срещу Русия на полска територия. През юни 1864 г. полското въстание е потушено и руските ескадри получават заповед да се завърнат у дома. Това не е съвпадение.
Двете руски ескадри са прекалено слаби, за да се борят с обединените военноморски сили на Великобритания и Франция. Но ескадрите на Лесовски и Попов биха могли сериозно да нарушат морската търговия на тези държави. „В случай на война“, пише в инструкциите на военноморския министър на Русия към Лесковски „унищожете търговията на противника и атакувайте слабозащитените му владения. Макар че трябва да действате основно в Атлантика, сте свободни да пренесете действията си в друга част на земното кълбо и да разделите силите си по свое усмотрение“.
Контраадмирал Степан Лесовски
Свободни източници
Лесовски и Попов получават специално указание да не влизат в конфликта между Северноамериканските щати и Конфедерацията. Разполагането им на американските пристанища гарантира на Русия, че ако Великобритания започне открита война срещу Русия, тези две ескадри поне ще са под ръка, за да атакуват британската и френската морска търговия. Както твърди руският морски министър Николай Крабе, „няколко руски оръдия в океана ще имат много по-голямо въздействие върху Англия, отколкото далеч по-големият им брой в Севастопол“. И наистина, мисията на Лесовски и Попов минава успешно – без нито един изстрел. Александър II гледа на похода на двете ескадри като на едно от най-големите практически постижения на руския флот и една от забележителните страници в историята на собственото му управление.
Моряците са посрещнати триумфално в Санкт Петербург, където на прием, устроен в американското посолство, секретарят на мисията Хенри Бърг казва: „Между нас съществува приятелство, което не е помрачено от никакви лоши спомени. То ще продължи при спазване на твърдото правило за ненамеса във вътрешните ни работи. Не е трудно да си представим огромните преимущества, които може да осигури подобна политика на всички правителства на земното кълбо, ако те се придържат към нея в международните си отношения“.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/history/338312-ryski-flot-grazhdanska-voina-amerika