Нероново е едно от най-интересните имения в Костромска губерния. Историята му е неразривно свързана с името на Черевини. Този старинен дворянски род е внесен в шестата част на родословната книга на Костромска губерния. Годините на основаването му се губят във вековете.
Тук в продължение на два века и половина е съставена и грижливо пазена изключително богата библиотека. Според някои източници библиотеката е съдържала 1288 тома на руски и 1946 тома на чужд език, предимно френски от XVIII век, приети за съхранение. Според друга информация, при проверката на библиотеката през 1918 г. в нея е имало до 10 хиляди тома. Ядрото на библиотеката се състояло от книги по естествознание, медицина, техника, математика, както и други научни и образователни издания от 18-ти и 19-ти век. Сред френските издания преобладавали произведенията на френските енциклопедисти: Волтер, Монтескьо, Русо, Дидро. В библиотеката имало както ръкописни, така и старопечатни издания, сред които такива редки като Острожката Библия от 1581 г., Часословът на московското издание от 1637 г. и др. В един от древните ръкописи, е записана легенда за произхода на този род:
В битката на княз Святослав Игоревич с печенегите над Днепър се отличил един воин, който се биел смело през деня, а през нощта паднал сред мъртвите, тъй като три копия пронизали стомаха му. През нощта воинът дошъл на себе си, извадил копията от тялото си и като се подпирал на тях, и държал вътрешностите си, се върнал в лагера при своите. Воинът получил прякор Черево. В памет на оцеляването на далечния прародител Черевини получили герб с три или копия, или стрели, вързани в сноп.
Генерал Пьотър Александрович Черевин е роден на 11 (23) октомври 1837 година в село Нероново, в семейството на генерал-майор Александър Дмитриевич Черевин (1800-1849) и графиня Анна Ожаровская. Внук е на флигел-адютанта на Павел I – Дмитрий Петрович Черевин (1768-1818).Чичото на генерал Черевин – Павел Черевин е един от видните руски писатели, член на т. нар. „Северное общество” и на „Союз благоденствия”. Пьотър Черевин се обучава в Школата за гвардейски прапорщици и кавалерийски юнкери, от която излиза на 11 юни 1855г. като корнет в Кавалерийския гвардейски полк. Веднага след пристигането си в армията той участва в последните битки на Кримската война. По-късно по собствено желание преминава на служба в 20-ти стрелкови батальон, намиращ се в Кавказ.
На 13 юни 1867г. Черевин е назначен за флигел-адютант на Император Александър II. На 24 май 1869г. е назначен за командир на Собствения конвой на Негово Императорско Величество и в това си качество през 1877 г. заминава за Дунавския театър на военните действия срещу Турция. В началото на войната му е възложено командването на Кавказката казашка бригада, с която нееднократно се отличава на бойните полета. От деня на пресичането на р. Дунав до самия край на войната тази бригада е действала постоянно в авангарда на армията. Казашката бригада води тежки боеве при село Пещерна. На 24 октомври същата година Черевин е произведен в чин генерал.
След преминаването на Балкана на 18.12.( 30.12.) 1877г. авангардът на генерал Гурко навлиза в Софийското поле. На Кавказката казашка бригада веднага е разпоредено да поеме наблюдението източно и северно от гр. София до Балкана и от Орханийско до Пиротско шосе.
На 20 декември (1 януари 1878г.), близо до Горни-Богров, по негови заповеди и пример за лична смелост, командвайки Кавказката казашка бригада, ген. Черевин е допринесъл за отблъскването на три пъти превъзхождащите го сили на противника.
Първоосвободителят на София
По заповед на ген. Гурко Кавказката казашка бригада преминава под общото ръководство на ген. Велиаминов. На 22 декември ( 3 януари), след получена информация, че няма турци, в с. Требич пристигат, под предводителството на ген. Черевин, 8-ма донската батарея и кавказката войска. В местността „Селището” до храм „Св. Георги Победоносец” те са посрещнати от населението с хляб и сол, а генерал Черевин забива на ливадата дървен кръст и казва: „Това е знак, че сте освободени от турците!”. Хората поставят каменен кръст и до наши дни, на Петровден, на това място се прави молебен в памет на освободителите.
В т.2 на полевата записка на ген. Черевин до ген. Нагловски на 23.12.1877г. (04.01.1878г.) пише: „София се изоставя от неприятеля. В 10.00ч. сутринта сотнята влезе в града. Аз с бригадата бях в града в 11.00ч. Изпратих преследване към Самоков”.
Освободителят на Родопите
В подстъпите на Родопите през януари 1878 година се водят последните решителни боеве за изхода на освободителната Руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 (16) януари 1878 година, започва настъпателният поход на руските войски в Родопския масив.
Основната тежест при преследването на разбитите турски части и най-голяма заслуга за освобождението на Средните Родопи има Казашката кавалерийска бригадата на генерал Черевин. Населението с надежда очаква освободителите.
В Павелско русите влизат на 14 (26) януари късно вечерта. Генерал Черевин е приет в къщата на Бялиолу, но решава да продължи още същия ден към Чепеларе. В полева записка, писана в Чепеларе на 16 (28) януари до генерал Веляминов той докладва за сражения с неприятелския отряд и изпращане на пленници в посока Наречен. На другия ден бригадата продължава своя освободителен поход през Рожен в посока Устово, освобождавайки ограбеното и частично опожарено Соколовци. След преминаването на Бостина казашкият отряд настига значителни турски части, които оказват сериозен отпор. В рапорта си генерал Черевин съобщава, че ариегардът е разбит, но главните турски части успяват да отстъпят. На 17 (29) януари 1878 г. руската кавалерия навлиза в Устово, което днес е един от кварталите на град Смолян. Камбаните на храм „Св. Никола“ бият тържествено, а местното население посреща с възторг освободителите. Според възрожденеца Стою Шишков, ген. Черевин със щаба е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците от Първа сотня на есаул Пархоменко в къщата на Стою Келевски.
Паметник на ген. Черевин в квартал Устово, Смолян
Бронзовият барелеф на генерал Черевин е дело на местния скулптор Ангел Бебелеков. Средствата са събрани от дарения от местни хора и фири, с подкрепата на Община Смолян.
На 18 (30) януари конен отряд от 30 конници се отправя за Долно Райково и Смолян. Тук ген. Черевин получава информация за превземането на Одрин и взема решение да продължи настъплението на изток, за да се присъедини към руските части.
Руският отряд от Устово, минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на река Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я атакува. Тук загиват около 300 турски войници и са пленени бойни турски знамена. На 21 януари (1 февруари) 1878 година след 50-километров тежък поход в силна снежна буря стигат Даръ дере – днешния Златоград. Камбаните на двете възрожденски църкви „Св. Богородица” и „Св. Георги” бият безспир, а освободителите са посрещнати с хоругви, хляб и сол. Щабът на ген. Черевин е настанен в Нашевската къща, а останалите са разквартирувани в училището и къщата на Иван Джинджев.
/За съжаление, след злощастния Берлински договор Златоград и Средните Родопи са върнати на Османската империя./
Казашката бригада продължава бойния поход в посока към Беломорието. След края на войната за проявен героизъм и военни заслуги генерал-майор Черевин е награден със златно оръжие с диаманти, което се съхранява в Костромския музей и Георгиевски кръст ІV степен. Носител е на дванадесет руски и двадесет и шест чуждестранни ордени и знаци, включително и български.
На 13 август 1878 г. ген. Черевин предава командването на Кавказката казашка бригада
Пьотър Александрович продължава да служи в свитата на Императора и заема ръководни места в държавни ведомства. Бил е началник на Собствената охрана на Негово Императорско Величество (той е начело на тази служба през 1881-1896 г.), по същество – първият началник на създадените подразделения на държавната гвардия на Руската империя. Генерал Черевин е един от най-ярките представители на руските специални служби от XIX век. В продължение на 15 години той ръководи най-трудната област, свързана с осигуряването на безопасността на висшето ръководство на Руската империя. Като началник на царската охрана П.А. Черевин се ползвал с личното доверие на Александър III и императрица Мария Фьодоровна.
Пьотър Александрович Черевин малко надживява Александър III, след чиято смърт той останава в двора на разположение на вдовстващата Императрица. Умира в Петербург. Научаваме за последните му дни от дневника на Николай II:
„17 февруари. Събота.
Вчера научих, че Черевин има възпаление на белия дроб; днес то се разпространило на двата бели дроба и вечерта положението станало опасно. Не искам да вярвам в лош изход (…)
18 февруари. Неделя.
Обядвахме със семейството при Мама. Посетихме Черевин, който тъкмо беше заспал за половин час. Той започнал силно да се изпотява – добър знак! (…)
19 февруари. Понеделник.
Тъжно започна деня. В 9 1/2 отидох да навестя Черевин; от сутринта се почувствал много по-зле и изчезнала всяка надежда. Той почина тихо в мое присъствие и няколко минути все още ми говореше.
Неописуемо жалко за него; Трудно е да загубиш толкова верен и честен приятел. Заминах с Мама в Аничков – и тя много съжалява! Върнах се в Зимния за докладите. (…) В 3 часа се събраха на панихида за П. А. Черевин.
24 февруари. Събота
Към 12 часа пристигнахме в Кавалерийската гвардейска църква, откъдето след края на службата тръгнах пеша след тялото към Николаевската гара. През нощта трябваше да отнесат тялото в Костромска губерния, в родовото имение (…) “
Тялото на Петър Александрович е пренесено в Нероново и погребано в Благовещенската църква. Губернаторът на Кострома и представители на дворянството, официални лица, съседи на имението и селяни от Нероново пристигнали на погребението. Сребърни венци от императорското семейство, от конвоя на Негово Величество и много приятели дълго време украсявали църквата в Нероново.
Източници:
https://www.smolyandnes.com/general-cherevin-osvoboditelyat-na-rodopite
http://www.24smolian.com/2015/03/blog-post_71.html
https://rodopchani.bg/Zlatograd-otbelyaza-136-godini-ot-parvoto-si-osvobozhdenie
http://www.old-churches.ru/so_005.htm
https://holiday-trips.ru/page/neronovo-vne-zony-dostupa
https://ojkumena-od.blogspot.com/2020/07/blog-post.html