Генерал Чернозубов (30 януари 1835г – 2 юли 1906г.) постъпва на служба в Донската казашка армия на 6 юни 1853 г., корнет от 28 септември 1854 г., участва в Кримската война.
Поручик от 1859 г., капитан от 1862 г., полковник от 1866 г. През това време Чернозубов командва ескадрони и дивизии в различни донски полкове.
На 16 май 1872 г. е назначен за командир на 22-ри Донски казашки полк, а на 26 февруари 1877 г. оглавява 2-ра бригада от Сводната кавказка казашка дивизия, начело на която участва в Дунавския театър на Руско-турската война. На 28 октомври същата година Чернозубов е назначен за командир на 2-ра бригада на 9-та кавалерийска дивизия, а на 23 февруари 1878 г. получава командването на 2-ра бригада на 1-ва Донска казашка дивизия. За многобройни отличия срещу турците Чернозубов е награден с няколко ордена и златна сабя с надпис „За храброст“. Също на 18 юли 1877 г. той е повишен в генерал-майор.
От 2 март 1889 г. Чернозубов командва 2-ра бригада на 7-ма кавалерийска дивизия.
Неговият син Федор е бил генерал-лейтенант и е командвал Персийската казашка бригада.
Чернозубов е имал следните награди:
Орден „Света Анна“ 3-та степен (1864 г.)
Орден „Св. Анна“ 2-ра степен (1874 г.)
Орден „Свети Владимир“ 4-та степен с мечове и лента (1877)
Златна сабя с надпис „За храброст“ (1878 г.)
Орден „Свети Владимир“ 3-та степен с мечове (1878)
Орден „Св. Станислав“ 1-ва степен с мечове (1879)
Орден „Света Анна“ 1-ва степен с мечове (1879)
Орден „Св. Владимир“ II степен (1884).
Денят е 22 януари 1878 г. В ранния следобед, тук, на хвърлей растояние под стената на яз. “Кърджали”, срещу днешните блокове № 103, 106, 107 на кв. “Възрожденци”, току що се е разположил отрядът на ген. Чернозубов. В снежната виелица до ледените води на Арда десетки руски воини вече са в трескава подготовка за утрешното форсиране на реката. Казаци с подръчни средства правят салове, затоплят изпотени коне, почистват и смазват оръжия и подържат огньове за поредна дълга зимна нощ… далеч, много далеч от роден дом и бащино огнище. Руската лъч, а и ведрото им настроение силно впечатлява местните хора, които ги наблюдават с нескриван интерес. А нали те, местните жители, са посъветвали къде е най-подходящото място за форсиране на пълноводната река. Бръснещия януарски вятър и предстоящето утрешно преплуване на ледените води на Арда не смущава високия боен дух на руските солдати. Израсли в страна на север, с други мащаби и сурови условия, на реката ни и на нашенския студ, гледат умалително! Още повече че отрядът на генерала е съставен от бойци израсли край пълноводните води на р. Дон – Донския казашки полк.
Краткият, уморителен за бойците януарски ден е приключил и идва поредната дълга зимна нощ около запалените огньове на чай и сухари. А умората е наистина голяма. Седем месеца вече са минали от форсирането на р.Дунав – началото на Освободителната за българския народ Руско – турска война от 1877/78 год. Назад са останали вече боевете при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора, където хиляди руски войни са оставили костите си за Освобождението на България от Османско владичество. Уморителни са били и последните дни на бойците от отряда на ген. Григорий Фьодорович Чернозубов. А Кърджали, тогава е ни повече, ни по-малко, селце от около 70-80 гъсто застроени кирпичени къщички, разположено в горния край на днешния кв. “Боровец”. През виелици, сняг и киша, по непознати за тях хребети и кози пътеки с пълно бойно зимно снаряжение, за три денонощия отрядът е пристигнал тук от Пловдив. В откъслечната съпротива в последните дни на настъплението се открояват полковник Сухомлинов и есаул Поцелуев.
Преди обяд на другия ден – 23 януари 1878 г. бурните ледени води на Арда са преодолени. С коне, на салове и с плуване отрядът преминава на отстрещния бряг. Силно деморализираната и стъписана армия на Сюлейман паша хаотично се оттегля на юг.
Паметник на Руския войн-освободител в Кърджали, намиращ се в парка до храм „Св. Георги Победоносец“ и e открит през 1978 г. във връзка със стoгодишнината от Освобождението на България.
В късния следобед днешният Момчилград /тогава също малко селце/ е овладян без нито един изстрел. Тук генерал Чернозубов получава първото известие за сключеното военно примирие. В изблик на радост тръбачът изсвирва “Боже , царя пази!”, а околните планини се огласят от руския химн и мощното “Ура…!”. Ден по-рано ген. Черевин идващ с отряда си от Смолян е изтласкал турските войски от Златоград, Кирково и Крумовград. След по-малко от месец е подписан Сан-Стефанският мирен договор.
В Момчилград името на ген. Чернозубев е изсечено в паметна плоча, в знак на признателност за освобождението на града от войските, под негово командване.
Автор: Иван Колев
Председател на клуба за приятелство с Русия – Кърджали
Източници: