Автор: Пепе Ескобар
Чакахме края на света
В очакване на края на света,
в очакване на края на света
Скъпи Господи, искрено се надявам,
че идваш Защото наистина си започнал нещо
Елвис Костело, В очакване на края на света, 1977 г
Не можем дори да проумеем продължаващите вълнообразни ефекти, произтичащи от геополитическото земетресение през 2023 г., което разтърси света: Путин и Си в Москва, де факто сигнализират за началото на края на Pax Americana.
Това беше върховната анатема за разредения англо-американски хегемонистичен елит повече от век: подписано, подпечатано, всеобхватно стратегическо партньорство на двама равни конкуренти, преплитане на огромна индустриална база и превъзходство в доставките на природни ресурси – с добавена стойност на руско най-модерно оръжие и дипломатически ум.
От гледна точка на тези елити, чийто план А винаги е бил обезценена версия на принципа „Разделяй и владей“ на Римската империя, това никога не е трябвало да се случи. Всъщност, заслепени от високомерие, те никога не са го предвиждали. Исторически, това дори не се квалифицира като ремикс на Турнира на сенките; по-скоро е Империята на лошия вкус, оставена в сянка , „с пяна на устата“ (авторско право Мария Захарова).
Си и Путин с един ход на Сун Дзъ обездвижиха Ориентализма, Евроцентризма, Изключителността и не на последно място Неоколониализма. Нищо чудно, че Глобалният Юг беше прикован от това, което се разви в Москва.
Освен това, имаме Китай, най-голямата икономика в света, по отношение на паритета на покупателната способност (ППС), както и най-големият износител. И имаме Русия, икономика, която по ППС е еквивалентна или дори по-голяма от тази на Германия – с допълнителните предимства да бъде най-големият износител на енергия в света и да не е принудена да се деиндустриализира.
Заедно, в синхрон, те са фокусирани върху създаването на необходимите условия за заобикаляне на щатския долар.
Препратка към една от ключовите реплики на президента Путин: „Ние подкрепяме китайския юан за разплащане между Русия и страните от Азия, Африка и Латинска Америка.“
Ключова последица от този геополитически и геоикономически съюз, внимателно проектиран през последните няколко години, вече е в действие: появата на възможна триада от гледна точка на глобалните търговски отношения и, в много аспекти, Глобална търговска война.
Евразия се ръководи – и до голяма степен е организирана – от руско-китайското партньорство. Китай също ще играе ключова роля в целия Глобален Юг, но Индия също може да стане доста влиятелна, слепвайки това, което ще стане Движение на необвързаните (NAM). И тогава има бившата „незаменима нация“, управляваща васалите на ЕС и Англосферата, заловени в „Петте очи“.
Какво наистина искат китайците
Хегемонът, под своя собствено измислен „международен ред, основан на правила“, по същество никога не е правил дипломация. Разделяй и владей, по дефиниция, изключва дипломацията. Сега тяхната версия на „дипломация“ дегенерира още повече в груби обиди от редица интелектуално предизвикани и откровено глупави функционери на САЩ, ЕС и Обединеното кралство.
Не е чудно, че един истински джентълмен, министърът на външните работи Сергей Лавров, беше принуден да признае: „Русия вече не е партньор на ЕС… Европейският съюз „загуби“ Русия. Но самият съюз е виновен. В края на краищата страните-членки на ЕС… открито заявяват, че на Русия трябва да бъде нанесено стратегическо поражение. Ето защо смятаме ЕС за вражеска организация.
И все пак новата руска външнополитическа концепция, обявена от Путин на 31 март, показва съвсем ясно: Русия не се смята за „враг на Запада“ и не се стреми към изолация.
Проблемът е, че на практика няма възрастен, с когото да говорите от другата страна, а по-скоро куп хиени. Това накара Лавров отново да подчертае, че могат да бъдат използвани „симетрични и асиметрични“ мерки срещу участниците във „враждебни“ действия срещу Москва.
Що се отнася до Exceptionalistan/Изключителностан/, това е очевидно: САЩ са определени от Москва като основен подстрекател срещу Русия, а цялостната политика на колективния Запад е описана като „нов тип хибридна война“.
И все пак това, което наистина има значение за Москва, са позитивите по-нататък по пътя: непрекъсната интеграция в Евразия; по-тесни връзки с „приятелски глобални центрове” Китай и Индия; увеличена помощ за Африка; по-стратегическо сътрудничество с Латинска Америка и Карибите, земите на исляма – Турция, Иран, Саудитска Арабия, Сирия, Египет – и АСЕАН.
И това ни отвежда до нещо съществено, което беше – предвидимо – масово пренебрегнато от западните медии: Форумът Боао за Азия, който се проведе почти едновременно с обявяването на новата концепция на руската външна политика.
Форумът Боао, който започна в началото на 2001 г., още в ерата преди 11 септември, беше моделиран по образец на Давос, но това е Топ Китай открай докрай, със секретариат, базиран в Пекин. Боао се намира в провинция Хайнан, на един от островите в залива Тонкин и днес е туристически рай.
Една от ключовите сесии на тазгодишния форум беше за развитието и сигурността, председателствана от бившия Генерален Секретар на ООН Бан Ки Мун, който в момента е президент на Боао.
Имаше доста препратки към Инициативата за Глобално развитие на Си, както и към Инициативата за глобална сигурност – която между другото беше стартирана в Боао през 2022 г.
Проблемът е, че тези две инициативи са пряко свързани с концепцията на ООН за мир и сигурност и изключително хитрата Програма 2030 за „устойчиво развитие“ – която не е точно за развитие и още по-малко за „устойчиво“: това е свръхкорпоративна измишльотина от Давос. ООН от своя страна всъщност е заложник на капризите на Вашингтон. За момента Пекин играе заедно.
Премиерът Ли Цян беше по-конкретен. Подчертавайки концепцията на търговската марка за „общност на споделеното бъдеще за човечеството“ като основа за мир и развитие, той свързва мирното съжителство с „Духа на Бандунг“ – в пряка приемственост с появата на NAM през 1955 г.: това трябва да бъде „азиатският Път“ на взаимно уважение и изграждане на консенсус – в противопоставяне на „безразборното използване на едностранни санкции и дългосрочна юрисдикция“ и отказ от „нова Студена война“.
И това доведе Ли Цян до акцента върху китайския стремеж за задълбочаване на източноазиатската търговска сделка RCEP, както и за напредък в преговорите по споразумението за свободна търговия между Китай и АСЕАН. И всичко това се интегрира с новото разширяване на инициативата „Един пояс, един път“ (BRI), за разлика от търговския протекционизъм.
Така че за китайците това, което има значение, преплетено с бизнеса, са културните взаимодействия; приобщаване; взаимно доверие; и строг отказ от „сблъсък на цивилизации“ и идеологическа конфронтация.
Докато Москва с готовност се съгласява с всичко по-горе – и всъщност го практикува чрез дипломатически финес – Вашингтон е уплашен от това колко завладяващ е този китайски наратив за целия Глобален Юг. В крайна сметка единственото предложение на Exceptionalistan / Изключителностана/ на пазара на идеи е едностранно господство; Разделяй и владей; и „с нас или против нас“. И в последния случай ще бъдете обект на санкции, преследване, бомбардировки и/или смяна на режима.
Отново ли е 1848?
Междувременно във васални територии възниква възможността за възраждане от 1848 г., когато голяма революционна вълна връхлита цяла Европа.
През 1848 г. това са либерални революции; днес имаме по същество популярни антилиберални (и антивоенни) революции – от фермерите в Холандия и Белгия до нереконструираните популисти в Италия и леви и десни популисти, комбинирани във Франция.
Може би е твърде рано да смятаме това за европейска пролет. В някои географски ширини обаче може с увереност да се каже, че средните европейски граждани са все по-склонни да отхвърлят игото на неолибералната технокрация и нейната диктатура на Капитала и Надзора. Да не говорим за войнолюбието на НАТО.
Тъй като почти всички европейски медии са контролирани от технократи, хората няма да видят тази дискусия в СМИ. И все пак във въздуха витае усещането, че това може да предвещава края на една династия в китайски стил.
В китайския календар винаги става така: техният историческо-обществен часовник винаги работи с периоди между 200 и 400 години на династия.
Наистина има подсказки, че Европа може да стане свидетел на прераждане.
Периодът на катаклизъм ще бъде дълъг и труден – заради ордите от анархо-либерали, толкова полезни идиоти за западната олигархия – или всичко може да се оправи за един ден. Целта е съвсем ясна: смъртта на неолибералната технокрация.
Ето как възгледът на Си-Путин би могъл да навлезе в колективния Запад: да покаже, че тази сурогатна „модерност“ (която включва културата на неистовата отмяна) е по същество празна в сравнение с традиционните, дълбоко вкоренени културни ценности – било то конфуцианство, даоизъм или източно православие. Китайската и руската концепция за цивилизация-държава са много по-привлекателни, отколкото изглеждат.
Е, (културната) революция няма да бъде излъчена по телевизията; но може да направи чудеса чрез безброй канали в Telegram. Франция, увлечена от въстания през цялата си история, може да е отново в авангарда.
Но нищо няма да се промени, ако глобалното финансово казино не бъде подкопано. Русия даде на света урок: тя се подготвяше тихомълком за дългосрочна Тотална война. До такава степен, че нейният пресметнат контраудар обърна финансовата война с главата надолу – напълно дестабилизирайки казиното. Междувременно Китай възстановява баланса и се подготвя също за Тотална война, хибридна и друга.
Неоценимият Майкъл Хъдсън, завършил току що последната си книга, The Collapse of Antiquity („Колапсът на античността“), в която той умело анализира ролята на дълга в Гърция и Рим, корените на западната цивилизация, накратко обяснява сегашното ни състояние на нещата:
„Америка направи цветна революция на върха, в Германия, Холандия, Англия и Франция, по същество, където външната политика на Европа не представлява техните собствени икономически интереси (…) Америка просто каза, – Ние се ангажираме да подкрепим война на (това, което те наричат) демокрацията (с което имат предвид олигархията, включително нацизма на Украйна) срещу автокрацията (…) Автокрация е всяка страна, достатъчно силна, за да предотврати появата на кредиторската олигархия, както Китай попречи на олигархията на кредиторите.“
Така че „кредиторската олигархия“ всъщност може да се обясни като токсичната пресечна точка между глобалистките мокри мечти за тотален контрол и милитаризирания пълен спектър на господство.
Разликата сега е, че Русия и Китай показват на Глобалния юг, че това, което американските стратези са подготвили за тях – ще „замръзнете в тъмното“, ако се отклоните от това, което казваме – вече не е приложимо. По-голямата част от глобалния юг сега е в открит геоикономически бунт.
Глобалисткият неолиберален тоталитаризъм със сигурност няма да изчезне под пясъчна буря. Поне засега. Предстои вихрушка от токсичност: спиране на конституционните права; Оруелска пропаганда; бандитски отряди; цензура; отмяна на културата; идеологически конформизъм; ирационални ограничения на свободата на движение; омраза и дори преследване – славяни – Untermenschen; сегрегация; криминализиране на несъгласието; изгаряне на книги, показни процеси; фалшиви заповеди за арест от кенгурутата на ICC; Терор в стила на ISIS.
Но най-важният вектор е, че както Китай, така и Русия, всяка от които проявява своите собствени сложни особености – и двете отхвърлени от Запада като несъвместими Други – инвестират сериозно в изграждането на работещи икономически модели, които до известна степен не са свързани със западната финансови вериги казина и/или доставки. И това е, което вбесява Изключителните – още по-разярени, отколкото вече са.
Пепе Ескобар, геополитически анализатор, писател и журналист; Международно движение на русофилите
Източник:
https://strategic-culture.org/news/2023/04/17/waiting-for-end-of-world/