Сега изглежда, че Москва се радва на всичко необходимо, за да изгради плодотворно стратегическо партньорство, съсредоточено върху глобалното мнозинство.
Втората среща на върха Русия-Африка, тази седмица в Санкт Петербург, трябва да се разглежда като крайъгълен камък по отношение на интеграцията на глобалния юг и съгласуваният стремеж на Глобалното мнозинство към по-равноправен и справедлив многополюсен ред.
Срещата на върха приветства не по-малко от 49 африкански делегации.По-рано президентът Путин обяви, че ще бъдат приети всеобхватна декларация и план за действие на форума за партньорство Русия-Африка до 2026
Мадарака Ниерере, синът на легендарния антиколониален активист и първи президент на Танзания Джулиус Ниерере, очерта контекста, като каза на RT, че единственият „реалистичен“ начин Африка да се развива е да се обедини и да спре да бъде агент на чужди експлоататорски сили.
И пътят към сътрудничество минава през БРИКС – като се започне с решаващата предстояща среща на върха в Южна Африка и включването на повече африкански нации в БРИКС+.
Бащата на Ниерере беше много важна сила зад Организацията за африканско единство, която по-късно се превърна в Африканския съюз.
Юлиус Малема от Южна Африка накратко разшири геоикономическата концепция за обединена Африка: „Те [неоколониалните сили] процъфтяват от разделянето на африканския континент. Можете ли да си представите минералите на ДРК (Демократична република Конго), съчетани с минералите на Южна Африка и с нова валута, базирана на минералите? Какво можем да направим с долара? Ако станем Съединени африкански щати, само с нашите минерали, можем да победим долара.
Няма хуманитарен характер, няма сделка
Руско-африканската конференция на Валдайския клуб послужи като своеобразно финално сверяване на часовниците на експертите преди Санкт Петербург. Първата сесия беше особено актуална.
Това стана след публикуването на изчерпателен анализ от президента Путин на руско-африканските отношения, със специален акцент върху наскоро рухналата сделка за зърно, включваща ООН, Турция, Русия и Украйна.
Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията на Русия, подчерта, че „Украйна, Вашингтон и НАТО са били заинтересовани от зърнения коридор за саботаж“.
В своя обзор Путин обясни как „за почти една година 32,8 милиона тона стоки са били изнесени от Украйна като част от „сделката“, от които повече от 70% са отишли в страни с хора с високи и над средни доходи, включително европейски Съюз, а страни като Етиопия, Судан и Сомалия, както и Йемен и Афганистан, представляват по-малко от 3% от общия обем – по-малко от един милион тона.
Така че това беше една от ключовите причини Русия да напусне сделката със зърно. Москва публикува списък с изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може Русия да я възстанови.
Сред тях: реален, практически край на санкциите върху руското зърно и торове, доставяни на световните пазари; няма повече пречки за банките и финансовите институции; няма повече ограничения за за чартиране на кораби и застраховки – това означава чиста логистика за всички хранителни доставки; възстановяване на амонякопровода Толиати-Одеса.
И особено важен момент: възстановяването на „първоначалния хуманитарен характер на сделката със зърно“.
Колективният Запад, подчинен на Щраусовите неоконсервативни психопати, които контролират външната политика на САЩ, в никакъв случай няма да може да изпълни всички или дори някои от тези условия.
Така че самата Русия ще предлага зърно и торове безплатно на най-бедните страни, а за останалите ще сключва договори за доставка на зърно при нормални търговски условия.Снабдяването е гарантирано: Москва имаше най-голямата зърнена реколта през този сезон.
Всичко това е въпрос на солидарност. На сесията във Валдай ключова дискусия беше около важността на солидарността в борбата срещу неоколониализма и за глобалното равенство и справедливост.
Олег Озеров, посланик със специални поръчения на руското външно министерство и ръководител на секретариата на Форума за партньорство Русия-Африка, подчерта как европейските „бивши“ партньори упорито следват едностранен път на прехвърляне на вината върху Русия, , тъй като Африка е „еквайрингова агенция“ и „отрича неоколониализма“.
Озеров спомена как „Франция-Африка е в колапс – и Русия не стои зад това. Русия гарантира, че Африка действа като една от силите на многополюсния свят“, като „член на Г-20 и присъства в Съвета за сигурност на ООН“. Освен това Москва е заинтересована от разширяване на споразуменията за свободна търговия на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) към Африка.
Добре дошли в „многовекторното“ сътрудничество на Глобалния Юг
Всичко това очертава общата тема на срещата на върха Русия-Африка: „многовекторно сътрудничество“. Южноафриканската гледна точка, особено в светлината на бушуващия спор около нефизическото присъствие на Путин на срещата на върха на БРИКС, е, че „африканците не вземат страна. Те искат мир.”
Това, което има значение, е какво носи Африка на БРИКС: „Пазари и младо, образовано население.“
Например на руския мост към Африка са необходими „железопътни линии по крайбрежието“: свързаност, която може да бъде развита с помощта на Русия, подобно на начина, по който Китай инвестира сериозно в Африка чрез проекти BRI. В края на краищата Русия е „обучила много специалисти в цяла Африка“.
Съществува широк консенсус, който трябва да бъде отразен на срещата на върха, че Африка се превръща в полюс на икономически растеж в Глобалния Юг – и африканските експерти го знаят. Държавните институции стават по-стабилни. Безкрайната криза в отношенията между Русия и Запада в крайна сметка засили интереса към Африка. Нищо чудно, че това вече е национален приоритет за Русия.
И така, какво може да предложи Русия? По същество инвестиционен портфейл и най-важното идеята за суверенитет – без да се иска нищо в замяна.
Мали е интересен случай. Връща се към инвестициите на СССР в обучението на работната сила; най-малко 10 000 малийци, на които беше предложено първокласно образование, включително 80% от техните преподаватели.
Това се пресича с терористичната заплаха от салафитско-джихадистката разновидност, „насърчавана“ от обичайните заподозрени още преди 11 септември. Мали държи най-малко 350 000 бежанци, като всички те са безработни. „Инициативите“ на Франция се считат за „напълно неефективни“.
Мали се нуждае от „по-широки мерки“ – включително стартирането на нова търговска система. В края на краищата Русия научи как да се изгради инфраструктура за създаване на нови работни места; време напълно да се възползват от знанията на обучените в СССР. Нещо повече, през 2023 г. над 100 студенти от Мали идват в Русия с държавни стипендии.
Докато Русия си проправя път във френскоговорящата Африка, бившите „партньори“, предвидимо, демонизират сътрудничеството на Мали с Русия. Без резултат. Мали току-що изостави френския като свой официален език (това е така от 1960 г.).
Съгласно новата конституция, приета с огромно мнозинство с 96,9% на референдум на 15 юни, френският ще бъде само работен език, докато 13 национални езика също ще получат статут на официален език.
По същество става въпрос за суверенитет. В съчетание с факта, че Западът, както се признава от Мали до Етиопия – единствената африканска страна, която никога не е била колонизирана от европейците – губи морален авторитет в цяла Африка с удивителна скорост.
Мнозина в Африка вече разбират, че Русия активно насърчава освобождаването от неоколониализма. Що се отнася до геополитическия капитал, Москва сега изглежда се наслаждава на всичко необходимо, за да изгради плодотворно, съсредоточено върху глобалното мнозинство стратегическо партньорство.
Автор:
Пепе Ескобар
Независим, геополитически анализатор, писател и журналист
Международно движение на русофилите
Източник:
https://strategic-culture.org/news/2023/07/26/the-russia-global-south-connection-africa-as-strategic-partner/