През 1984 година Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обявява Менделеев за най-известния учен на всички времена.
Жизненият път на гениалния руски учен Дмитрий Иванович Менделеев е уникален. Той е автор на фундаментални изследвания по химия, физика, метрология, метеорология, икономика, основополагащи разработки по въздухоплаване, селско стопанство, химични технологии и народно образование. Оставил е след себе си повече от 1500 труда.
Дмитрий Иванович Менделеев е роден на 27 януари 1834 г. в Тоболск и е последното, седемнадесето дете в семейството на Иван Павлович Менделеев (1783 – 1847), директор на Тоболската гимназия и Мария Дмитриевна Менделеева (по баща Корнилиева; 1793 – 1850).
В същата година, в която се ражда Дмитрий Менделеев, баща му ослепява и се пенсионира по болест. По тази причина семейството се премества в близкото село Аремзянское, където живеещият в Москва брат на Мария Менделеева притежава стъкларска фабрика. Той й поверява ръководството на фабриката и тя издържа семейството напълно самостоятелно след смъртта на Иван Менделеев. Дмитрий Иванович си припомня: „Там, в една фабрика за стъкло, управлявана от майка ми, бяха първите ми впечатления от природата, от хората, от индустриалните дела.“
Менделеев в Аремзянка (1899)
Майката, Мария Дмитриевна Менделеева, интелигентна и енергична жена изиграва специална роля в живота на семейството. Без никакво образование, тя преминава собствен гимназиален курс. Забелязвайки специалните способности на най-малкия син, тя напуска родния Сибир завинаги, за да даде възможност на Дмитрий да получи висше образование. Две години по-късно, няколко седмици след като Дмитрий бил записан като студент в Главния педагогически институт в Санкт Петербург, Мария Менделеева умира.
На първата страница на фундаменталния труд „Изследвания на водните разтвори чрез специфичното тегло“ Дмитрий Иванович пише:
„Това изследване се посвещава на паметта на майката от нейното последно дете. Тя успя да го отгледа само със своя труд, ръководейки работата във фабриката; възпитаваше го с личен пример, напътстваше го с любов и, за да се посвети той на науката, тя го изведе от Сибир, като изразходва последните си средства и сили. Умирайки, тя завеща: да избягва латинската самоизмама, да е силен в работата, а не в думите, и търпеливо да търси Божествената или научната истина, защото разбираше колко често диалектиката заблуждава и още колко много трябва да се узнае и как с помощта на науката, без насилие, с любов, но с упоритост се елиминират предразсъдъците и грешките като се постига: отстояване на получената истина, свобода на по-нататъшното развитие, общо благо и вътрешно благополучие.“ Дмитрий Менделеев е смятал заветите на своята майка за свещени.
През 1855 г. Менделеев завършва със златен медал катедрата по природни науки на Факултета по физика и математика и е назначен за старши учител по природни науки на мъжката гимназия на Симферопол.
От детството той е имал постоянни здравословни проблеми, които в този период са били особено сериозни, като някои лекари са смятали, че не му е оставало много да живее. През същата година той бил прегледан от изключителния руски хирург Пирогов, който казал, че младежът ще надживее самия него с много години. Това внушило на бъдещия учен увереност в благосклонността на съдбата към него.
През 1856 г. Менделев блестящо защитил дисертация „за правото да изнася лекции“ на тема „Структурата на силициевите съединения“. На 10 октомври му е присвоена научна степен на магистър по химия. През януари 1857 г. Менделеев е утвърден като приват-доцент на Императорския университет в Санкт Петербург в катедрата по химия.
Две години по-късно 25-годишният учен бил командирован в Европа „за научно усъвършенстване “.
През 1861 г. Дмитрий Иванович написал уникален за това време учебник „Органична химия“, за който получил известната Демидовска премия.
През втората половина на 19 век в цяла Русия са организирани параходни дружества и железопътни компании. Менделеев е търсен навсякъде като авторитетен експерт с енциклопедични познания. Той изучава възможностите за добив на кавказки нефт, за производство на стъкло, за земеделие и икономика.
През 1865 г. Дмитрий Иванович защитава докторска дисертация „За съединение на спирт с вода“, в която са положени основите на учението за разтворите. След това той получава длъжността извънреден университетски професор в катедрата по техническа химия.
Между другото, съществува мит, че Менделеев е изобретил руската водка. Дисертацията му обаче няма нищо общо с това. Тази легенда е измислена от предприемчиви търговци след смъртта на Менделеев, които използват името на световноизвестния руски учен за свои цели.
От особено национално значение са проектите на Менделеев за нефта и неговите продукти. Известна е знаменитата фраза на учения :
„Нефть – не топливо. Топить можно и ассигнациями“ („Нефтът не е гориво. Пещта можеш да си я палиш и с банкноти.”)
През 1870-те години единственият нефтен продукт, който се цени е керосинът, използван за осветление. В същото време, въпреки разработването на нефтените находища в Баку, започнало през 60-те години, Русия внася керосин от Америка.
Нефтените находища били давани под наем за 4 години, което довеждало до разпиляване на петролното богатство на страната. По това време нефтените крале на Русия били братята Нобел.
Предвиждайки плачевните последици от подобно използване на природните богатства на Русия, Менделеев убедил правителството да отмени концесията върху нефта. Той пръв предложил транспортиране на нефт по тръби, построяване на нефтопровод Баку-Батуми и изграждане на първата петролна рафинерия. Така Русия успяла не само да се откаже от вноса на керосин от Америка, но и започнала да изнася петролни продукти в Европа.
Скоро, благодарение на разработките на Менделеев, на партньорството на братя Нобел, които се стремели към монопол върху бакинския нефт, бил нанесен удар. По това време бензинът и продуктите, получени по време на производството на керосин, се смятали за безполезни отпадъци и били изгаряни. Менделеев, който провел редица изследвания, предложил тези остатъци да се превръщат в масла, които били три до четири пъти по-скъпи от самия керосин.
В началото на 20 век чуждестранни учени издигали Менделеев три пъти за Нобеловата награда, но безрезултатно. Очевидно, братята Нобел не могли да простят на Менделеев неговата прозорливост и разработки, които разбили техния монопол.
Менделеев напуснал Императорския университет в Санкт Петербург поради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказал да приеме от Менделеев петиция на студентите.
В началото на века, предчувствайки страшните сътресения, които чакат Русия, Менделев пише:
„Имах много случаи, за да се уверя, че възникването на безредици е под влияния, идващи от чужбина, които се стремят да спрат очевидния прогрес, започнал в нашата страна.“
По -късно той ще каже:
„Идеалистите и материалистите виждат възможността за промени само в революции и войни, докато реалният успех и прогрес се постигат само постепенно, еволюционно …“
В процеса на работа по обща химия, Менделеев открил връзка между отделни групи и семейства от елементи, в зависимост от увеличаване на атомните им тегла. С часове той размествал картички с написани имената на елементите и техните атомни тегла, докато не открил желаната закономерност, представена в Периодичната таблица на химичните елементи.
Самият Менделеев пише за откриването на периодичния закон по този начин: „Подозирайки съществуването на взаимна връзка между елементите още през студентските ми години, не се уморих да обмислям този проблем от всички страни, събирах материали, сравнявах и съпоставях цифрите. И накрая, дойде моментът, когато проблемът узря, когато решението сякаш беше се настанило в главата ми. Както винаги се е случвало в живота ми, предчувствието на близкото разрешаване на измъчващия ме въпрос, ме довежда до възбуда. В продължение на няколко седмици спах на пресекулки, опитвайки се да намеря магическия принцип, който веднага би подредил цялата купчина материал, натрупан за 15 години. И една прекрасна сутрин, като бях прекарал безсънна нощ и отчаян да намеря решение, аз, без да се събличам, легнах на дивана в кабинета и заспах. И на сън, съвършено ясно ми се представи таблицата. Веднага се събудих и скицирах видяната насън таблица върху първия лист хартия, който ми попадна.” Тази история по-късно е легнала в основата на легендата, според която Менделеев е сънувал таблицата.
2019г. е обявена от Организацията на Обединените Нации за Международна година на Периодичната таблица на химичните елементи на Менделеев.
Нестандартен за своето време, външният вид на Менделеев е станал негова визитна картичка. Той подстригвал косата си веднъж годишно и никога не изневерил на тази традиция. В общуването впечатлявал с дълбочина и стройност на мислите, вроден такт, учтивост и обаятелност, съчетание от твърд нрав и доброта.
Иля Репин. Портрет на Д.И. Менделеев в робата на доктор по право от Единбургския университет. 1885
От писателите Менделеев обичал Жул Верн, Шекспир, Юго, Жуковски и Пушкин. От съвременниците си той предпочитал Достоевски и Толстой.
Запазено е свидетелство на един от слушателите на лекциите на Менделеев:
„Веднъж Дмитрий Иванович дойде разстроен, блед. Той дълго вървеше мълчаливо, след което започна да говори за Достоевски, който току-що беше починал. Под впечатление от тази смърт той не можеше да устои да не изрази своите чувства. Той направи на Достоевски такава характеристика каквато нито преди, нито след това е имало по-дълбока, по-силна и по-проникновена. Удивените студенти мълчаха, а след това тихо се разпръснаха и завинаги запазиха спомена за тази лекция, на която геният говорил за гения”.
Менделеев отлично разбирал изкуството и шахът бил любимото му занимание. Един от редовните му партньори е бил известният художник и приятел Архип Куинджи.
Дмитрий Менделеев и неговият приятел художникът А. Куинджи играят шах
Научният авторитет на Менделеев бил огромен. Списъкът с неговите титли и звания включва повече от сто наименования. Изданията на книгите му моментално се разпродавали в огромни количества и студенти от всички факултети масово се стичали на неговите лекциите.
Последният голям труд в живота на Менделеев е произведението от 1906 г. «К познанию России», където той повдига въпроси за народа и отделя два центъра на Русия – повърхност и население.
Дмитрий Менделеев е имал голям научен авторитет. Бил е почетен член на повече от сто руски и чуждестранни научни общества, награждаван е с много почетни ордени и медали. В негова чест са били наречени най-големите конгреси и четения, посветени на въпросите на химията. В много градове на Русия и в други страни са издигнати паметници на Менделеев, на негово име са наречени музеи, градове, учебни заведения, астероид, кратер на Луната и много други обекти.
Менделеев в робата на доктор от университета в Кеймбридж (1894 г.)
Заслужава да се отбележи, че Менделеев е първият руски учен, получил докторска степен в Кеймбридж.
Дмитрий Иванович Менделеев умира от пневмония на 72-годишна възраст на 20 януари 1907 г. в Санкт Петербург.
Гробът на Дмитрий Менделеев на Волковското гробище в Санкт Петербург
Източници:
https://www.gazeta.ru/science/2017/02/02_a_10505153.shtml#page4
Дмитрий Менделеев
https://vivareit.ru/interesnye-fakty-iz-zhizni-dmitriya-mendeleeva/