Като човек, който не участва в никакви политически сдружения и практически не участва по никакъв начин в актуалния политически живот на страната, аз реших все пак, че има много дълбока символика в това, че се включвам в листата, начело на която е г-н Николай Малинов. Не като политически обвързано лице, каквото не съм вече, не като ляв или десен функционер, а като българин от съзнателен вид; като българин, който е учил история, преподавал е история и който знае, че сега е времето на Русофилството.
Моля моето участие в листата да се тълкува така, както е замислено – като символика, като богата и мощна символика.Това е може би отражение на моето разбиране, че човек може да бъде ляв, може да бъде десен, но ако е отговорен българин… ако отговаря на българския цивилизационен избор, който както знаете е произведен преди много повече от 50 или там 30 години… ако си българин в рамките на българския цивилизационен избор днес, проблемите на Русофилството и на Русофобията не могат да не те вълнуват.
Българската компрадорска буржоазия днес е на власт в България. Моля да отбележите, че сега в България е на власт не национална буржоазия. Ако да би имало национална буржоазия в България, българският свят би бил напълно различен. За националната буржоазия можем да говорим всякакви лоши за нея неща, но тя не е забелязана в историята да предава своя народ, своята държава и своята култура. Националната буржоазия може да е експлоататорка, но тя не е предател. Напротив, тя дърпа към себе си. Тя е отговорна историческа сила. В България не националната буржоазия, която се опита да дойде на власт, но се провали, а компрадорската буржозия изрази своето верую, своята „алфа и омега“ с казаната преди две седмици „истина“ на Мая Манолова за българската компрадорщина. Тя каза, че „Родолюбието – това е Атлантизъм!“ … Или може би беше обратното, „че Атлантизмът – това е родолюбието в наше време“. Всичко, което може да се каже като характерно за нас, българските русофили, е вложено в тази кратка, ясна, блестяща формула. В България да бъдеш родолюбец означава да не си на власт и обратното… да бъдеш на власт като компрадорска буржоазия, означава родолюбието да не ти е известно дори като дума.
Както вероятно знаете, има Национално движение „Русофили“. Ние успешно го наричаме „културното русофилство“. То е една от най-големите, ако не и най-голямата масова обществена организация. Национално движение „Русофили“ има своите функции и своите задачи в цял ред насоки – ритуални, културни, традиционни, международни, възпитателни и всякакви други насоки. Но, моментът е такъв в България, че той влиза в моята идея за историческа необходимост да обявя себе си в партийна листа. Моментът е такъв, че без политическо представителство нито една обществено значима организация, та дори и българското културно русофилство, което е многозначима организация, не може да изпълни своята мисия. Без политическо представителство, което да живее свой собствен политически живот, българските русофили са безпомощни. Просто моментът е такъв, моментът е часът на българската компрадорщина. Това е мрачен час. В България българската политика е тъмна и мрачна, както е нормално да е тъмно и мрачно в епохата на победилата компрадорщина.
В България ще продължи да работи политическата сила „Русофили за възраждане на Отечеството“ и тя няма да изземе функциите на културното русофилство, нито пък ще стане обратното. Това са две лица на един и същи фундаментален исторически факт.
Аз живея със социолози и общувам непрекъснато с тях.Според тях в редки, но добросъвестни социологически изследвания, българската русофилия се движи между 60-85% в българското общество. Да не дадеш глас на тези 60%, хайде да приемем, че най-малкото число е релевантно, да не дадеш глас на българското русофилство, което покрива най-малко 60% от българското население, означава да не си отговорен към българския политически живот.
Последна особеност на българското русофилство – то може би в наше време е не просто естественият исторически отговор на победилата компрадорщина в България, но това е и начин българите да бъдат сдобрени не само с историческата си съдба, но и със самите себе си. България е разделена, вие знаете, по един трагичен и печален начин, на леви и десни, като лявото и дясното са толкова свръх експонирани, че са на път да загубят смисъла си. И българското ляво е в криза, и българското дясно е в криза… Искам да подчертая, че русофилската партия „Възраждане на Отечеството“ преодолява ляво-дясното деление на България! Това е мир в името на българската националноисторическа съдба, в името на българската националноисторическа култура! Ние можем да твърдим, че сме носители на социалния и националния мир в България, точно защото лявото и дясното, оставайки си такива каквито са при нас, вече не са ръководни принципи, а са подчинени на битката за българската национално суверенна историческа съдба. Има леви русофоби, за съжаление, колкото и парадоксално да звучи това. Има и десни русофили, което е много хубав знак на българската история, което значи че пък българското дясно все пак остава… остава способно да отговаря по някакъв начин, да мисли по някакъв начин за българската националноисторическа съдба.
Така аз обосновавам за себе си своето участие в тази листа като човек който не участва в политическия живот. Аз съм там, затварям листата, но и тук има символика… Искам да поздравя моите колеги, с които съдбата ме свърза, и да ги уверя,че сутрин преди разсъмване е най-тъмно. Ние сме в един особен тъмен период на българската история, но ние сме уверени в своите сили, в своята решимост, в своя ентусиазъм, в своята енергия, че ние ще ускорим разсъмването. Българската русофилия, българското русофилство – това е силата на българското разсъмване, на българското национално историческо утро.
Валентин Вацев