Специалистите по ракетно оръжие знаят, че благодарение на нетрадиционните конструкторски решения и авангардната технология двустепенната (с течно гориво) най-тежка в света, четвърто поколение междуконтинентална балистична ракета „Сатана”, известна и с името „Войвода” (с маса 211 тона) има ненадминати и до днес бойни качества.
Стратегията на генералния конструктор Владимир Фьодорович Уткин (1923–2000) включва създаването на 10 разделящи се орбитални бойни части и система за преодоляване на ПРО, снабдена с 40 лъжливи цели, прилагане на уникална – минометен тип – стартова система за изстрелване от шахта, гарантиране на непрекъснато бойно дежурство на ракетата, заредена с течно гориво, в продължение на много години, устойчивост на системата срещу поразяващите фактори на ядрения взрив на атакуващите противникови бойни заряди и много други нетрадиционни решения.
И до днес те определят оригиналния облик на ракетните комплекси.„Сатана” е проектирана в бюрото „Южное” в Днепропетровск, Украйна, и е произвеждана в предприятието „Южмаш”, ръководено през 1986-1992 г от ракетостроителя, бившия президент Леонид Кучма.
Впечатляващи са бойните характеристики на „Сатана”, която има максимална далекобойност 11 000 км, дължина 34,3 м, диаметър 3 м, обща мощност на ядрените бойни части, монтирани в 8,8-тонната глава 20-25 мегатона, гаранционен срок на експлоатация 10-15 години, с възможност да бъде продължен до 25-30 години.
Под земята, на дълбочина около 50 м, в шахти, са монтирани капсулите с ракетите и командният пункт. Ракетчиците могат да престоят в автономен режим поне 45 денонощия. Подземното съоръжение издържа пряко попадение на атомна бомба.
Всяка шахта е закрита със 120-тонен капак. По време на проверки капакът се отваря бавно от хидравлика, а при внезапен боен старт се отстранява (изстрелва) мигновенно от мощен барутен заряд.„Сатана” е уникална машина. Ако по позиционния район бъде извършено ядрено нападение, ракетата може да излети веднага след взрива.
Покрита е с тъмна топлозащитна обвивка от специален материал, която облекчава преодоляването на прашния облак след ядрения взрив и изглежда като черна мълния. Лети през ядрената „гъба”, датчиците постоянно фиксират нивото на радиацията и системата за управление се изключва, за да не бъде поразена от лъчението.
Двигателите продължават да работят, ракетата бързо набира височина, радиацията намалява или изчезва, автоматиката на системата за управление се включва и при необходимост коригира траекторията чрез специални двигатели. В определен момент бойната глава се отделя и от нея се пръсват 10 бойни части с ядрени заряди, всеки от които има мощност на двеста Хирошими и поема към предварително указаната в програмата цел.
Издигайки се на голяма височина, те се движат в „облак” от около 40 лъжливи цели, които практически не се идентифицират от радарите и създават у противника пълна илюзия, че срещу него се движат истински бойни глави с ядрени заряди. За да бъдат унищожени, е необходимо пряко попадение. Но истинските ядрени бойни глави са прикрити от масивна броня с добавен уран-238, изключително тежък и плътен метал.
Такава броня не може да бъде „поразена” от лазерен лъч. Във всеки случай не и от лазери, построени в близките 30 години. Не може да бъде унищожена системата за управление на полета на „Сатана” и нейните бойни глави от импулси електромагнитно излъчване, тъй като всички системи са дублирани освен с електронни и с пневматични автомати.
Тогава срещу всяка „Сатана” американците трябва да изстрелват десетки антиракети. Но дори в този случай част от бойните глави на ракетата, все едно, се промъкват към целта.От тези ракети не съществува защита.
Само една „Сатана” може да унищожи Вашингтон и дори окръг Колумбия. Самите американци казват, че докато руснаците не се откажат от „Сатана”, тях ще ги пази само Бог.
Автор: О.р.полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ
Източник: http://www.novazora.net