Юрлова: През декември исках да приключа със спорта, но татко ме разубеди

Юрлова: През декември исках да приключа със спорта, но татко ме разубеди

Публикувано от:

Биатнлонистката Екатерина Юрлова смята, че можеш да станеш световен шампион, ако много искаш..

Състе­за­тел­ката от рус­кия жен­ски наци­о­на­лен отбор по биат­лон Ека­те­рина Юрлова раз­каза в интервю за елек­трон­ното изда­ние „Лента” как успя да спе­чели пър­вия от 2009 г. насам зла­тен медал за „сбор­ная” на Све­тов­ното първен­ство във Фин­лан­дия. Тя отбе­ляза също така, че през декем­ври мина­лата година е мислела да при­ключи спорт­ната си кари­ера, ако не е била под­крепата от баща й.

– Пър­во­на­чално на Све­тов­ното първен­ство имахте наме­ре­ние да про­бягате една един­ствена гонка. Как се спра­вихте с емоци­ите, след като зна­ете, че имате само един шанс?

– Когато при­стиг­нах в Кон­тио­лахти, бях много развъл­ну­вана. След това обаче се абстра­хи­рах от всичко. Моят дом е близо, дой­доха много при­я­тели. Почув­ствах, че въл­не­ни­ето ми нама­лява. В бяга­нето дори про­явих хазарт, а нерв­но­стта ми изчезна напълно. Почув­ствах умора към послед­ните оби­колки. Смя­там, че успях да поддър­жам темпото, което избрах, благо­да­ре­ние на положи­тел­ните емоции. Всички оби­колки про­бягах една­кво, може би само пър­вата преми­нах по-​бързо, защото ските ми рабо­теха по-​добре. Искам да благо­даря на сер­визната бригада — днес про­сто летях по тра­сето — изпре­вар­вах всички при спус­ка­ни­ята и напра­вих добра разлика.

– Много руски фенове на ста­ди­она щяха да избух­нат от напреже­ние по време на вашата реша­ваща стрелба. Как успя­вате да стре­ляте тол­кова хладнокръвно?

– За да съм честна, ще ви кажа, че пър­вия изстрел на послед­ната стрелба беше габа­рит. Мише­ната едва се затвори. Въздъх­нах и реших, че трябва да се стегна за още четири изстрела, а след това да става как­вото ще. Когато сва­лих мише­ните, се усмихнах.

– Зна­ете ли, че този зла­тен медал е първи за рус­кия биат­лон от све­товни първен­ства от 2009 г. насам?

– Не, не знаех това. Не следя внима­телно ста­ти­сти­ките. За първи път в живота бягах и не мислех за кла­си­ране. Про­сто бягах за удо­вол­ствие. След послед­ния рубеж ми казаха, че съм лидер и тогава вклю­чих всич­ките сили, които ми бяха оста­нали. Не мислех и за нулата на послед­ния рубеж. Тре­ньо­рите по тра­сето ми каз­ваха, че изо­ста­вам. С всяка стрелба се при­ближа­вах все повече и повече до завет­ното първо място. След послед­ния рубеж спе­че­лих 30 секунди, след което си казах, че трябва непременно да устис­кам до края. Как­вото ще да става, но на финал­ната отсечка не трябва да загубя. Раз­брах, че се боря за златото.

– Пре­зи­дентът на Съюза на биат­ло­ни­стите на Русия Алек­сандър Кравцов преди състе­за­ни­ето каза, че залага именно на вас. Каза ли ви нещо за това?

– С Алек­сандър Михай­ло­вич се срещ­на­хме на закуска. Той ме попита: „Дого­вори ли се с оня горе?” Аз отго­во­рих: „Да! Казах му да изключи вятъра.” Стру­ваше ми се, че вятърът беше на пориви като в отми­на­лите гонки… Тогава моми­че­тата бяха про­сто герои. Вятърът беше тол­кова силен, че изтръг­ваше вин­тов­ката от ръцете ти. Сега ми про­вървя с времето. Тра­сето беше точно такова, как­вото го оби­чам. Не много зале­дено, не пре­ка­лено меко. Много оби­чам да бягам в такива условия.

– Тра­сето в Кон­тио­лахти ви е добре познато. Нали тук тре­ни­рахте между сезоните?

– Да, тре­ни­рах тук целия юни и август. Не съм пра­вила нещо осо­бено и сек­ретно. Тре­ни­рахме така, както и през 2010г., когато Ана­то­лий Хованцев беше тре­ньор на наци­о­нал­ния отбор. Тогава тези тре­ни­ровки ми бяха по вкуса. Сега също напра­вихме всичко както трябва. Системата дава резултат.

– Какви бяха отноше­ни­ята ви с Хованцев в подгот­ви­тел­ния период? Тогава не попад­нахте в наци­о­нал­ния отбор. Защо с баща ви решихте да тре­ни­рате под негово ръководство?

– Пър­во­на­чално аз про­сто се кон­сул­ти­рах с Ана­то­лий Нико­ла­е­вич. От сре­дата на лятото започ­на­хме да рабо­тим по-​отблизо. Той вяр­ваше в мен. Беше ми малко обидно, когато го снеха от длъж­но­стта старши тре­ньор направо по време на щафе­тата на Све­тов­ното първен­ство през 2011 г. Над отбора ни тег­неше няка­ква тегоба. Тре­ньорът тогава не беше вино­вен. Много се рад­вам, че Хованцев и баща ми ми помогнаха да повяр­вам в себе си и да не се отпускам.

– Между двата сезона вие тре­ни­рахте заедно с Кайса Мякя­рай­нен. Не съжа­ля­ваше ли фин­ланд­ката за това, че именно вие я отме­стихте с едно място надолу?

– След финала Кайса ме прегърна и двете заедно запла­кахме. Тя ми каза: „Рад­вам се, че именно ти спе­чели. Катя, ти заслужи тази победа.”

– Послед­ните сезони бяха трудни за вас…

– От 2012 г. нямам нито един положи­те­лен период в спорт­ния си живот. През цялото време все нещо не ми достигаше. Ту про­блеми със скоростта,ту със стрел­бата. Най-​накрая дойде такъв ден, в който всичко си дойде на мястото — и ско­ро­стта, и стрелбата.

– Въз­ни­квали ли са мисли за край на кариерата?

– През декем­ври мина­лата година сери­о­зно мислех за това. Смя­тах да избера нещо, което не е свър­зано със спорта. Близ­ките ми хора ме отка­заха. Много ми помогна татко. Той каза: „Дай да проб­ваме още един старт. След това ще завършиш кари­е­рата си.” Оти­дох на състе­за­ние и вед­нага спе­че­лих спринта. След това татко ми каза: „Е, къде ще отиваш!?”

– Този старт беше на Европе­йското първен­ство, където спе­че­лихте два медала. Помогна ли ви кон­ти­нен­тал­ното състезание?

– То всели у мен уве­ре­ност. Там рав­нището беше добро, имахме силни съпер­нички. Състе­за­вахме се с поля­ки­нята Веро­ника Новаковска-​Жемняк и укра­ин­ката Валя Семеренко.

– В сегаш­ната ситу­ация тре­ньо­рите не могат да не поста­вят све­товна шампи­онка в щафе­тата. Веро­ятно ще се наложи да про­бягате още две гонки?

– Сега не съм готова да говоря за след­ващите гонки. Нека изжи­вея тази, да почув­ствам положи­тел­ните емоции. Всичко ще бъде тре­ньор­ско реше­ние. Мисля, че твърдо ще участвам в масо­вия старт — той се формира както при етапите от Све­тов­ната купа — по точки. В него ще участва като побе­ди­телка в инди­ви­ду­ал­ната надпревара.

– След тази радост имате ли пла­нове да бягате на Олимпи­а­дата през 2018 г.?

– До Олимпи­а­дата има много време. Засега не мога точно да ана­ли­зи­рам ситу­аци­ята, дори не мога да осъз­ная състо­я­ни­ето си. Про­сто нямам думи.

– А ще се наме­рят ли думи за сти­хове? В семейството на биат­ло­ни­стите сте известна като много добра поетеса…

– Засега ника­кви сти­хове не са се родили. Нека първо да дойда на себе си!

в. Русия днес – Россия сегодня