Ще снимат ли следващия Джеймс Бонд в Украйна?

Ще снимат ли следващия Джеймс Бонд в Украйна?

Публикувано от:

Във втория филм от поредицата за Джеймс Бонд “От Русия с любов” един от най-големите гадняри е българин. Филмът е сниман през 1963 година, когато ветровете на Студената война вече са съвсем ледени и ядрената надпревара е факт. И сега се дръжте за столовете – този българин е толкова автентичен, ама толкова автентичен, че фамилията му е традиционно българска – Криленко. Още тогава американците показват, че са добри в пропагандата. Всички гадове в Джеймс Бонд са нелогично зли, изначално кофти хора, в тях няма нищо смислено, искрено или светло – само мрак и садизъм. Това е работещата технология. Социалистическата пропаганда беше по-комплицирана. Тя все се стараеше да види нещо отсреща, да го представи по-цялостно. Вземете например романите на Богомил Райнов. В два от тях – “Голямата скука” и “Денят не си личи по заранта” разузнавачът Емил Боев се сблъсква с американския шпионин Уилям Сеймур. Сеймур е изцяло враждебен и мрачен, но е представен като човек – със своите разочарования, търсения, провали. Той е интересен като образ, но като пропаганда не струва. Съзнанието на зрителя се нуждае от холивудски екшън, ако искате той да е убеден в точното нещо и в точното време. Студената война – златни години за експериментаторите на пропагандата.

След разпада на СССР западният свят изпадна в остра идеологическа абстиненция, защото останаха без свръхвраг, някакъв архизлодей, който да е в състояние да стресира средностатическия гражданин на богата държава и да бъде сочен като Онзи, който иска да ги лиши от свобода и просперитет. Тази остра криза се видя иронично отново във филм за Джеймс Бонд. Сниманият през 2002 година “Не умирай днес” показва Бонд на мисия в Северна Корея, а архиврагът там е севернокореец. Ненапразно този филм се оказа провал – никой балък не се върза, че Северна Корея може да бъде чак такава заплаха, че да накара 007 да се лиши от следобедното си лондонско мартини (разбито, не разбъркано!). Бин Ладен също не свърши работа, защото тероризмът наистина е несиметрична заплаха. Един човек срещу супердържавата? Моля ви! Ресто, не струва. Дори и “Ал Кайда”, а сега и “Ислямска държава” са твърде призрачни и неясни, за да могат да активизират граждански уплах и желание за контрол в големи размери. При това нито “Ал Кайда”, нито “Ислямска държава” дават алтернативен модел за развитие на света. Те са строго регионални организации, вплетени в несвършващия кошмар на Близкия изток.
Заради всичко това отново бе възкресен старият демон от миналото – Русия. Ето това вече е враг, който можеш да наречеш всеобхватен и с пълна сила да упражняваш върху него нови технологии за наплашване на населението. Проблемът се състои в това, че днес вече Русия има смелостта да защитава своя собствен интерес, дори когато той е в противоречие с геополитическото статукво. И само да уточним – всякакви локуми, които ни раздуват, че в тази битка има добро и лошо, са просто приказка за наивници. Значи е добро да нахлуеш в държава под измислен предлог и да я окупираш, а е кофти да си вземеш полуостров, чието местно население така или иначе масово желае да се отдели от Украйна. Тук не действат понятия като добро и лошо, колкото и да ни се иска да надарим случаите с подобни оценки. И в двата случая говорим за сила, въпросът е защо пропагандата представя едната като нещо слънчево и превъзходно, а другата като останка от ХІХ век. Ами много ясно защо – дошло е пак време да бъде търсен Големият враг.
Има безпогрешен начин да разберете кога говорим за тотална пропаганда – когато истината вече нищо не означава. Днес например постоянно ще слушате как през 2008 година Русия, в първия си опит да опита имперските си зъби, е нападнала невинната и миролюбива Грузия, намираща се тогава под президентстването на Михаил Саакашвили. И никой няма да ви разкаже истината – това, че грузинските войски първи атакуваха гражданското население на Южна Осетия, и ако е имало агресия, то със сигурност тя почва от Грузия. Разбира се, до днес има противоречиви мнения за това кой е виновникът за началото на конфликта, но повечето версии не издържат. Например, ако руснаците са искали наистина тази война, те спокойно можеха да стигнат до Грозни, защото грузинските войски бяха напълно разбити. И независимо от публичните изявления на западните лидери, на практика тогава не бяха предприети никакви санкции срещу Москва, което ясно показва, че западните елити много добре знаеха, че това е работа на тяхното момче, което обаче никак не успя да прецени момента и времето.
Сега обаче и това време на лъжи изглежда леко утопично, защото когато човек чете средностатистически статии за Русия, остава с впечатлението, че те са родени в алтернативно измерение.
Пропагандата много държи да представи управлението на Путин като някакво възкресяване на СССР, което освен абсолютно непознаване на реалностите не помага никак за достигането до решение на украинската криза. Всъщност конфликт като този в Украйна можеше да бъде решен отдавна, ако не беше безумното желание на определени световни сили напрежението там да трае дълго, защото то помага на пропагандното оформяне на врага.
Очевидно е, че руската позиция дойде като начин за защита, а не за агресия. Ако не вярвате, че това е защита, представете си ситуация, в която например в далечното Мексико идва проруско управление на власт и кани руски бази в страната си. Нека да видим как демократичният западен свят ще реагира на подобно нещо. Тоест пак опираме до най-важното – повечето оценки, които се опитват да ни пробутат днес като супер моралистичен писък, всъщност са си крещяща пропаганда. И най-интересното е, че тази пропаганда първа ще фалира в Украйна, защото хората все още не могат да се хранят с клишета и красивите приказки, защото те не са в състояние да им осигурят нормален живот.
Но фактът си е факт – Големият враг пак е изплувал на сцената и никой не дава пет пари за истината. Пропагандната машина работи и от нея ще загубят най-много обикновените хора, които понякога се оглеждат и търсят истината за своя собствен живот и за света, в който живеят. Вместо истина обаче те ще получат нов филм за Джеймс Бонд. Почти съм убеден, че някоя от новите части ще бъде снимана в Украйна. Сега сигурно Бонд ще воюва на страната на киевската демокрация и ще трепе опълченци като мухи. А опълченците, разбира се, ще бъдат пълни гадове, с татуировки на Путин – тоест как да не им пуснеш по един куршум в десятката. В крайна сметка – това е Големият враг, на кой му пука дали е истински или не.
Автор:  Александър Симов