Ще се състои ли новият голям завой на историята, или…?

Ще се състои ли новият голям завой на историята, или…?

Публикувано от:

Автор: Петко Ганчев*, Поглед Инфо.

Епохата на Просвещението (ХVІІ – ХІХ вв.) роди идеята за непрекъснатото възхождане на разума в историята. Последвалите епохи обаче родиха достатъчно събития, които показаха наивността на тази представа. Всъщност историята, като продължение на Универсалната еволюция на Вселената във формите на човешката култура, е сложен, противоречив, многовариантен процес, при който много често отделни народи или човечеството като цяло, водено от някакъв хегемон, тръгва по пътища, които го водят към тежки катаклизми и деградации, от които то е излизало векове. Спасението от тези катастрофи винаги е било под формата на голям завой от гибелния път на историята. Един такъв голям завой е победата на антихитлеристката коалиция през Втората световна война. Можем само да си представим какво би било, ако не бяха се обединили Великобритания, САЩ и СССР и А. Хитлер беше малко по-умен в своята геостратегия за световно господство.

Всъщност, това е ставало много пъти в историята. За щастие до тази последна епоха, наричана с много имена, сред които доминиращо е епоха на глобализацията, човечеството е съхранявало шанса да оцелее и да продължи своята битка за оцеляване и просперитет. В съвременната глобална епоха, започнала по същество след края на Втората световна война (1945г.) под въздействието на много фактори, сред които от съдбоносно значение е създаването на ракетно-ядрените оръжия за масово унищожение.

Краят на епохата на Студената война (1947-1991), протекла под знака на борбата за доминация на един от двата центъра на сила, оформили се след края на Втората световна война – САЩ и СССР даде нов импулс на процесите на глобализация, интеграция и взаимозависимост на човечеството. Но за съжаление вместо да протича като обективен закономерен процес на многостранната интеграция на човечеството новият етап на глобализацията определено започна да се разгръща по принципите и правилата на неолиберализма и в съответствие с геоикономическите и геополитическите интереси на единствено останалата свърхсила САЩ.

По такъв начин вместо да реши с помощта на новите информационни, комуникационни, производствени и други технологии и натрупани финансови средства многобройните си тежки проблеми на бедността, престъпността и замърсяването на околната среда човечеството неочаквано се оказа в мрежите на новия претендент за хегемон в света. При това поучил се от краха на Рим, на монголците, на османците и на британците, които запазваха в своите империи многообразието на културите на завладяните народи новият претендент за хегемон беше решил да прави еднополюсен свят трансформиран по “неговия образ и подобие”, изповядващ неговото политическо (либерална (певдо)демокрация) и икономическо устройство (свободен пазар, където всичко е стока), споделящ неговите “културни” ценности( където “добрите” винаги побеждават “лошите”) . И без да се бави започна, и веднага обяви началото на “нов световен ред” (Дж. Буш- 1991 г.).

Под въздействието на хипнозата на медиите в попадналите бързо във васална зависимост общества, сред които и българското, малцина осъзнаха, че на историческата сцена се е появил един нов “Артуро Хи” (Адолф Хитлер по Б. Брехт), който започва своя “(не)удържим възход” за изграждане на “хилядолетен Райх”, в случаяPaxAmericana.

Още тогава аз в съзвучие с малкото европейци, руснаци и американци говорех и пишех, че човечеството навлиза в нова опасна епоха, че започва тежка криза за цивилизацията. С годините и станалите събития (Югославия, Ирак) моята убеденост за настъпващата катастрофа нарастваше. Малцина разбираха за какво става дума, но мнозина зомбирани от зависимите медии гледаха на ставащото като на нещо нормално. Сътресението в представите на много настъпи едва след разразяване на кризата от 2008 година. За съжаление те така и не разбраха, че това беше само върхът на айсберга, в който се беше сблъскал кораба на човешката цивилизация. Те така и не разбраха, че съществуващият и доминиращият вече над цялото човечество в различни форми либерален капитализъм и ултралиберален маркетизъм е навлязъл във фазата на катастрофичния си разпад. Но движен от старческите инстинкти да се задържи колкото може повече този капитализъм , чието сърце и мозък е световният олигархат и по-конкретно Уолстрийт , чиито инструменти са ЦРУ, Военно-промишления комплекс, Президентската администрация и различните лобита в Американския конгрес устрои преди това и след това инвазията в Ирак, Афганистан, “арабските пролети” (Тунис, Египет, Либия), предизвика гражданската война в Сирия, а след това в Украина. Навсякъде лозунгите, под които се осъществяваше агресията или просто намесата във вътрешните работи на суверенни държави бяха “права на човека”, “права на малцинствата”, “демокрация” и т.н. Но резултатите от Ирак и Афганистан до Либия и Сирия са разруха, деградация на обществените структури, стотици хиляди, милиони убити, хаос.

Всъщност в новата ситуация изправен пред съпротивата на различните национални авторитарни лидери и местните култури с хилядолетни традиции претендентът за нов хегемон на света, който искаше да го изгради като комфортна, зависима от него маса, вече прилагаше принципа на “управляемия хаос”. Принципът на “управляемия хаос” трябваше да довърши това, което бяха предизвикали другите международни инструменти на Световния олигархат – МВФ (Международният валутен фонд), СБ (Световната банка), СТО (Световната търговска организация) и разбира се НАТО.

Създателят на теорията за управляемия хаос Стивън Ман го характеризира така: “Ние можем на много неща да се научим, ако разглеждаме хаоса и перегрупировката като възможности, а не да се стремим към стабилност като към илюзорна цел. Трябва да приведем системата в състояние на политическа критичност, а по-нататък тя сама при определени условия неизбежно ще се хвърли в катаклизмите на хаоса и преустройството.

С американските преимущества в комуникациите и увеличаващите се възможности за глобално преместване, вирусът ( идеологически – заразяване с хаос) ще се самовъзпроизвежда и ще се разпространява хаотично, затова нашата национална безопасност ще разполага с най-добри гаранции”.

Хаосът в Близкия и Средния изток, в Северна Африка и Украина вече е факт, който не виждат само глупци и помияри на Соросоидните корита и на “Америка за България” в България и разбира се, васали на каишка. Последната година в хаоса е хвърлена и Европа с добре организираната и водена мигрантска (беженска) вълна през Турция и Либия. Тези десетки, стотици и в скоро време милиони бежанци от Сирия и целия Близък и Среден Изток и Северна Африка не отиват в сродните по религия и култура Саудитска Арабия, Катар, не остават в мюсюлманска сунитска Турция, а благодарение на същите тези Саудитска Арабия, Катар, Турция и т.н. съучастници в геостратегията на САЩ, тръгват към сърцето на Европа Германия и другите близки до нея страни, за да парализират веднъж завинаги възможността за ново въздигане на същата тази Германия.

След като Русия, която единствена, подкрепяна в повечето случаи мълчаливо от Китай, през всичките тези години постепено се въззимаше и противопоставяше на гибелната за човечеството геостратегия на САЩ трябваше да бъде ударена и Германия. Защото Русия и Германия държеха оста на “хартленда”, на Евразия, а който контролира тази ост, той контролира света (Х. Макиндър). Тази вековна мечта на англо-саксите (англо-американците) е пусната в процес на практическа реализация. Инструментът за тази реализация е фундаменталният, уахабитски, салафитски, екстремистки терористичен ислям. След залезът на “Ал Кайда” днес това е “Ислямска държава”. Днес бойното поле на човешката история, където се решава неговото бъдеще е очертано в триъгъника “Берлин- Дамаск – Киев”. Тук е действителния “кръстопът” на историята, от където човечеството може да тръгне по един от възможните два пътя.

На всички мислещи човеци им е ясно, че ако не се намери верния път и историята не направи новия голям завой, който да прекрати гибелната геостратегия, която доведе до него, човечеството е изправено пред световна война, в която няма да има победители, защото ще бъде последната за неговата цивилизация. Въпросът е, разбират ли го това европейците, арабите, украинците? Разбира ли го това човечеството или продължава да е в будна кома поддържана от дърдоренията на Обама, Меркел, Оланд, Камерън и джавканията на разни “прецеденти” и “кучи синове”?

Но днес единствено народите могат да принудят зависимите от Световния олигархат политици на своите държави да започнат диалога на спасението, като първо унищожат Инструмента на злото –“Ислямска държава” и постепенно да стабилизират политическите системи и икономиките на разбунените от “управляемия хаос” държави от Близкия и Среден изток, Северна Африка и Украина и дадат възможност на народите действително суверенно и демократично да решават своите съдби. Това е единствено спасителния път –завой на съвременната човешка история. В речта си на Юбилейната сесия на Генералната асамблея на ООН президента на Русия В.В. Путин ясно посочи пътя за това спасение.

Въпросът е, чуха ли го добре другите лидери и разбраха ли го добре? От отговора на този въпрос зависи “Ще се състои ли новия голям завой на историята днес, или…?”

 
*Проф. доктор на философските и доктор на политилогичните науки Петко Ганчев. Работил основно в БАН. Народен представител в 39-то НС. От май 2005 г. до 2010 г. Извънреден и Пълномощен посланик на България в Беларус. Почетен професор на няколко чуждестранни университета. Автор на 35 големи монографии и на повече от 500 научни и научно-популярни статии, студии и др.