Чудо ли?

Чудо ли?

Публикувано от:

Днес е първият работен ден на последното политическо чудо, пръкнало се в омайданена Украйна. То, чудото, е босо – в буквалния и преносен смисъл, с оскъден, но пиперлив нецензурен словесен запас. Яко пие и пуши. Пише неграмотно, колкото са го научили в ПТУ. Хал хабер няма от политика, но се мъдри под номер едно в партията “Бащиния” на залязващата пасионария на “оранжевата революция” Юлия Тимошенко.

То, чудото, трудно произнася думата законотворчество, но ще седи на видно място във Върховната Рада, където вече е фактор в Комисията по сигурност и отбрана. Именно на това поприще се смята, че е силата на туй чудо. В крайна сметка, натрупало е и опит като коректировчик в репресивните операции в Донбас в състава на наказателния отряд “Айдар”. Зад гърба си има най-малко убийството на двама руски журналисти, за което получи дългогодишна присъда в Русия. Това даде основание на самия Порошенко да връчи на куриозната особа Златна звезда и званието Герой на Украйна. Ентусиасти предложиха веднага да й се даде възможност да оглави военното ведомство.

Няма тайна: чудото се нарича Надежда Савченко. Името на “героинята” даде сгоден повод на управляващата шайка в Киев да го използва в пропагандната си акция, за да напомни на света за себе си. Да го размаха като знаме в общоевропейския медиен поход срещу Русия, чиито редици взеха да вехнат. Както изглежда обаче, сметките излизат криви. Надежда им вдъхваше надежди, докато бе в ръцете на руските правосъдни органи. Според мутиралите представи на Европа за правосъдие руският съд по определение е несправедлив, просто защото е руски. Това обстоятелство е достатъчно да превърне убийцата в мъченица. И това е добре дошло за управата в Киев.

Всичко беше О`кей, докато “страдалката” си бе на мястото – зад решетките, където най-добре можеше да изпълнява възложените й функции. Само така имаха смисъл призивите за свобода, петициите, които правозащитници и европейски институции се надпреварваха да бълват. Но когато “агресорът” Путин взе, че я помилва, тя се превърна в опасност за всички, които я използваха за инструмент за спасяване на собствения си авторитет. Надеждата се изпари в мига, в който новоизпеченият украински идол слезе от самолета на родна земя. Най-потърпевши бяха двамата най-гласовити защитници – Порошенко и Тимошенко.

Първият шамар отнесе Юлия, пристигнала с огромен букет да посрещне съпартийката си, но бе отблъсната барабар с китката. Вторият бе зашлевен за баш началника. Докато й връчваше Златната звезда, главнокомандващият Порошенко пристъпваше край старши лейтенант Савченко с гузната усмивка на провинил се ефрейтор. Тя не само не му благодари за високото отличие, но го заплаши, че ще му вземе поста. На депутатите обеща да ги научи какво и как да вършат в Радата.

Буйно тържество от щастливата развръзка не се получи. Сподавена бе искреността на всенародната радост. Странно, но и правозащитният Запад не изпадна в очакваното ликуване. Всички изпаднаха в шок и в зле прикрита неловкост. В чистосърдечен възторг бяха само откровените неонацисти и щурмовашки отряди. Нормално – тя е техен човек. За другите стана безпощадно ясно, че ако досега Савченко бе представяна като голям проблем за Русия, след завръщането й у дома, тя се превръща в голям проблем на властта, която засега не знае как точно ще го решава.

Ясно е едно: общо е желанието по някакъв начин “мъченицата” да изчезне и най-малкото да не се набърква в политиката, за не обърква сметките. Тъй като тя самата заяви, че изгаря от желание да се върне в Донбас, вече се чуха гласове тутакси да бъде пратена във вид на командир в редовната армия. А там – един господ знае, на война като на война. Ако нещо се случи, ще има повод да я издигнат на още по-висок героически пиедестал. Преди това обаче има планове идолът да бъде изстискан докрай в пиар кампанията. Затова вече се подготвят маршрутите на нейните задгранични турнета. Из Европата за нея има още работа. Ще обикаля по градове и ще вдига лозунги срещу Русия и за славата на Украйна. На хоризонта са поне две трибуни – предстои сесия на ПАСЕ, където покровителката й Тимошенко я е записала за депутат, и срещата на ЕС на високо равнище, където ще се обсъждат антируските санкции. Там щурмовачката ще има повод да се навряка.

Прави впечатление мълчанието и липсата на възторг от завръщането на надеждата в Киев у нейните български фенове. Не произнесе похвално и окуражително слово най-пламенният сред тях – едномандатникът Плевнелиев. А той обича въодушевените речи. Не се проявиха и любимите му вечно будни активисти от НПО-та. Проспаха момента. Може би, защото не искат да произнесат на глас това, което си мислят: за да изпълни мисията си, мястото на мъченика е зад решетките. Путин пак постъпи подло. Опропасти надеждата. И чудото пак ще бъде за три дни. Ако не му намерят друга роля, или то не скрои номер на всички. Какво ти тук чудо. Нормална модерна европейска практика.

Автор: Светлана Михова, в. “Дума”