Цената на русофобията

„Президентът Тръмп иска ние да постигнем доминиране, за сметка на нашите големи природни ресурси“, заяви миналия вторник по време на брифинг в Белия дом министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери, цитиран от ТАСС. Американците трябва да бъдат признати за едно – те са винаги честни и искрени, когато заявяват публично какво искат да направят. Ако ви казват, че искат да доминират, или се предавайте веднага, или се пригответе  да бъдете подложени на всевъзможен натиск, не си мислете, че това са празни приказки.
Точно с това в момента се занимава както президентът Доналд Тръмп, така и американските законодатели. Първият, както виждаме, се стреми методично да изпълнява предизборните си обещания. Едно от тях бе за нови привилегии за енергийния сектор на страната и печалби от „стотици милиарди долари“ от износ на нефт и газ, и въглища. Със същото се занимават и американските законодатели, които подготвиха пакет от нови санкции срещу Иран и Русия, а целта им е не спиране на фантомната „руска агресия“ или пък „сдържането на Иран“, а банално осигуряване на конкурентни предимства на американските доставки на газ и нефт, пред тези от двете суровинни държави. Това бе и причината, поради която правителствата на Германия и Австрия изреваха на умряло преди няколко дни и безпрецедентно, за последните десетилетия, обвиниха американския Конгрес в опит да изтласка с непазарни методи руския природен газ от европейските пазари, като го замени с американски шистов газ.
Индустриите и битовите потребители в Германия и Австрия, и други европейски страни използват големи количества природен газ, доставян от Русия, която сега е

сатанизирана от евроатлантическата общност

поради нежеланието си да се подчинява на наложения от американците световен ред.  Този газ, поради изградената система от газопроводи, според специалистите, винаги ще бъде по-евтин, т.е. по-конкурентен от американския газ, който пристига в Европа във втечнено състояние, превозван от газовози. Самата система на пренос на американската суровина не може да гарантира 24-часова непрекъсната доставка на потребителите, за разлика от доставката на руски газ по тръбопроводните маршрути.

Затова, за да гарантират, че конкурентът ще бъде отстранен или силно ограничен в своята дейност, американските сенатори предлагат европейците, т.е. основно германците, да бъдат буквално заставени да купуват синьо гориво от САЩ, под заплахата от санкции, ако сътрудничат с руснаците в големи енергийни проекти. Преди всичко тук става дума за газопровода „Северен поток-2“. Освен това, американците са обвинявани, че целят, създавайки пречки за руския газ в ЕС, да причинят изкуствен дефицит на синьо гориво, рязко да се повишат цените му, и така техният по-скъп втечнен газ да бъде конкурентен.

„Американците искат да продадат своя газ в Европа, но могат да направят това само ако цените на европейския пазар се увеличат. Доставчикът с най-ниски цени е „Газпром“, поради това по американската логика той трябва да бъде отстранен“, коментира ситуацията пред „Взгляд ру“ преподавателят от Финансовият университет към правителството на Руската федерация Игор Юшков. „При по-скъп газ цените на всички стоки, произведени в Европа, ще нараснат. Европейските компании ще бъдат по-неконкурентоспособни от американските производители“, обяснява Юшков смисъла на започнатата от американците атака срещу вноса на руски природен газ в ЕС.

Още не е ясно как ще свърши оформящият се конфликт между Германия и САЩ, но примерът на две източноевропейски държави – Литва и Полша, ни показва ясно какво се случва, когато политиката, още повече базирана на стари фобии, измества икономическата логика.

Литва през 2014 г. построи с чужда помощ в Клайпеда терминал за прием на втечнен природен газ (ВПГ), с който да се избави от енергийната зависимост от Русия. Миналата година литовците намалиха руските доставки до 50%, останалата част я получават от терминала за ВПГ, който функционира основно с американски доставки. След две години работа напук на Русия, рекапитулацията за Литва, по данни на изданието „Евразия Дейли“, е неутешителна. Според отчет на Еврокомисията от есента на 2016 г. Литва е купувала ВПГ

по най-високите в ЕС цени

250 долара за 1000 куб. м. Газът, доставен по тръбите от Русия, е по-евтин минимум с 50-60 долара за хиляди куб. м, твърди зам.-председателят на руския Фонд за национална енергейна безопасност Алексей Гривач. По неговите думи, в съседната на Литва Полша, където също има терминал за ВПГ в Швиноуйшче, руският газ се продава на цени от 195-213 долара за хил. куб. м, а за да не бъде на загуба терминалът в Швиноуйшче, трябва газът от него да се продава на цени не по-малки от 266 долара за хиляда куб. м. Цената на ВПГ от Катар пък се очаква да бъде още по-висока – около 319-350 долара.

Явно в Полша има известно разминаване между антируска реторика и реални действия, за разлика от праволинейната Литва, чиято президентка Даля Грибаускайте явно сериозно смята, че води война с Русия. Това е видно от структурата на газовия пазар в Полша – само 10% от него се падат на доставките на ВПГ. Основният обем – 75% от газа – са руските доставки (и то при положение, че има ограничение от един чужд доставчик на горива да не се купува повече от 59% от нужните обеми). При това всички вече успешно забравиха как още през 2014 г. тогавашният премиер на Полша Доналд Туск обещаваше, че страната му ще стане Катар на Източна Европа, заради добива на шистов газ. Поради по-големия дял на руския тръбопроводен природен газ в Полша средните цени на синьото гориво за населението са по-евтини от тези в Литва, казва Гривач. По данни на Еnergypriceindex, ако в Полша те са 466 евро за хил. куб м, то в Литва с нейния голям дял на американския ВПГ – 610 евро, пише „Евразия Дейли“ и напомня, че от 1 юли цената ще бъде вече 640 евро.

Освен със значително по-високата цена от тази на руския газ, ВПГ от Америка може да се „похвали“ и с невъзможността за редовни доставки по логистични причини. В момента и в Литва, и в Полша пристигат единични американски танкери, всеки от които може да превози за един курс 100-150 млн. куб. м газ. За сравнение сегашните годишни потребности на Полша са за 15 млрд. куб. м, а на Литва 2 милиарда.
Напълно естествено е, че европейските държави, ръководствата на които са съхранили все още

останки от здрав разум

не са готови да нанесат такива тежки щети на икономиките и населението си, търсят способи да си осигурят още количества евтин руски природен газ, 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата, 366 дни в годината. Баталиите около „Северен поток-2“ са не само защото Украйна ще се лиши от транзитния си статус и ще загуби печалба от  2 млрд. долара годишно. Това не вълнува никого, освен самите украинци. Значително по-важно е, че САЩ чрез Украйна ще загубят възможност да шантажират Германия и други страни със спиране на доставките. Не са малко анализаторите, които смятат, че изваждането на транзитния статут на Украйна от уравнението, което сега представлява украинската криза, ще развърже ръцете на германците по-строго да искат от Киев да изпълнява взетите от него задължения. Така ще загуби и Киев, но и Вашингтон, който няма да може посредством своите украински креатури да влияе на европейската източна политика.

Залозите са много големи и битката ще бъде жестока. Но и сега с просто око се вижда, че енергийните проекти, които изключват преднамерено руското участие, въпреки икономическите му предимства, водят до сериозни ценови проблеми. Едва ли в която и да е европейска държава някой ще продължи много дълго, в угода на трета страна и във вреда на своята държава, да плаща политическата надценка за глупостта или омразата на конкретни политици спрямо Москва.

Що се отнася до самите руснаци, специалистите им в момента скептично преценяват възможностите на американския ВПГ да застраши търговските интереси на държавния монополист „Газпром“ в Европа. За миналата 2016 г. американците са успели да доставят ВПГ в Европа, в обеми от 500 млн. куб. м. За сравнение само ръстът в износа на „Газпром“ към ЕС  е бил 19, 9 млрд. куб м. Цитира се анализаторът от Оксфордският институт за енергийни изследвания Джеймс Хендерсън, по чиито данни доставчиците на американски ВПГ в Европа ги устройват цени не по-малки от 245 долара за хил. куб. м. За сравнение през април м.г. американците са продавали ВПГ на 127 долара за хил. куб. м, а на Испания през юли за „цели“ 174 долара за хил. куб.м. Поради това, смятат анализаторите, американските доставки на ВПГ ще се ориентират основно към Азия, където цените са много по-високи – там те достигат и до 350 долара за 1000 куб. м. Освен това в Европа пред американците се очертава още едно препятствие. Според специализираното издание Energypost френските власти са обявили, че ще се стремят да спрат вноса на шистов газ, в Германия все още не е построен нито един терминал за прием на ВПГ и Берлин определено разчита на увеличени доставки на руски природен газ по старите и нови газопроводи. Тези фактори дават повод на изпълнителния директор на групата газодобиващи предприятия LNG Alies Фред Хътчисън, цитиран от различни руски медии, да каже в началото на тази година: „Атлантическият газ ще си остане в Атлантика“.

Източник: в Дума