Царски дарове за манастирите в Подмосковието

Царски дарове за манастирите в Подмосковието

Публикувано от:
 Винаги съм се учудвала на препълнените с хора църкви в Русия. Нещо, с което не можем да се похвалим в България, за съжаление. Там храмовете са пълни не само по време на християнските празници, а всеки ден, особено в събота и в неделя. Идват истински вярващи хора, дошли да се помолят, а не просто да присъстват. Мъже, жени и деца, които почитат религията си, вярват в Бога и в Спасителя Исус Христос, съблюдават и почитат християнските традиции и поведение. Направило ми е силно впечатление как се кръстят руснаците. Дори малките дечица знаят кръстния знак. По време на службите всички пеят. Знаят молитвите наизуст, знаят църковните песнопения и ги изпълняват с много чувство. Жените задължително влизат в църквите забрадени, а мъжете свалят шапките си – православен канон, който стриктно се спазва в Русия. Ако нямате кърпа, забрадка или шал, ще ви дадат на входа на църквата, а после ще я върнете. Може и да си купите красив шал от църковната лавка. По канон още пред вратата на църквата всеки мирянин се прекръства три пъти и прави нисък поклон до земята.

В Москва влязох в църквата на “Воробьевы горы” по време на следобедната литургия. Храмът бе препълнен. След службата се доближих до отеца и го помолих да ми прочете индивидуална молитва за здраве. Свещеникът изпълни молбата ми, а аз му пъхнах в ръката пари, както се прави обикновено при нас. Отчето се стресна и ме изгледа с недоумение. “Дъще, какво правиш! Това при нас не е прието. Не искам пари. Грях е да се взимат пари за молитвата Божия! Върви си с Богом и се покай….”, ми каза свещеникът. “Ако искаш, откупи литургия, запиши имената за здраве и упокой, остави за храма колкото решиш, а молитвата и без пари ще стигне до Всевишния”, допълни отчето. Почувствах се толкова неудобно… Излиза, че нашите църковни служители съгрешават непрекъснато, взимайки за молитвите пари на ръка… За пореден път се убедих в истинската вяра на руснаците, която ги е спасявала през войните и опазила тяхната идентичност. Руснаците твърдят, че са закърмени с вярата, която никога не ги е напускала, дори когато съветската власт е забранила тя да се изповядва публично. Вярата обаче е била дълбоко в сърцата им, в домовете, в дълбоката руска душа. Безспорно свидетелство за думите ми са уникалните храмове, църкви и манастири по цялата необятна руска земя. Изумителната им архитектура се допълва с духа, витаещ в тези храмове, и особено в магическия кръг, наречен “Золотое кольцо” – “Златен пръстен”.

“Золотое кольцо” на Русия – това са велики паметници на архитектурата – стари събори, здания, църкви, манастири. Всеки от тях носи частица от руската душа, от нейната древнославянска сила и могъщество. Пътувайки през Московска, Владимирска, Ивановска, Костромска и Яриславска област, почувствах силата на руския дух и величието на Русия.

В няколко поредни броя представихме на читателите Владимир, Суздал и Ростов Велики, Переславъл-Залесски, Ярославъл и вълшебната Троицко-Сергиевата лавра. Днес ще завършим обиколката по маршрута на Златния пръстен в Подмосковието – Сергиев Посад.

За Сергиев Посад Иван Грозни поръчал събор като в Москва

“На рассвете тает мгла.
Это Сергиев Посад –
Голубие Колокола,
Православия фасад”.

К. Ваншенкин

Главният “туристически магнит” на Подмосковието, включен в “Золотое кольцо”, се издига около дървената църквичка в чест на Света Троица на хълма Маковец, където през XIV век е основал монашеска обител Сергий Радонежски. 1337-а се смята за годината на основаване на града. В Свето-Троицката Сергиева Лавра се пазят иконите на Андрей Рубльов и Даниил Чорни. Според легендата в нея е идвал за благословия преди Куликовската битка московският княз Дмитрий Донской. Днес тук се намира Московската духовна академия. Свето-Троицката Сергиева Лавра влиза в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО. Най-старата постройка там е белокаменният Троицки събор, издигнат над гроба на преподобния Сергий Радонежски през 1422 -1423 г. Съгласно архивите на манастира, от 1575 година световноизвестната икона на Андрей Рубльов – “Троица”, заемала главното място в иконостаса на Троицкия храм – вдясно от Царските врата. Успенският събор на Лаврата (1585 год.), с яркосини куполи със златни звезди, е изграден по заповед на Иван Грозни по образец на Успенския събор на Московския Кремъл. Камбанарията на Лаврата е най-високата в Русия – 88 метра. В Сергиево-Посадския историко-художествен музей “Конный двор” се пази най-голямата и уникална в Русия колекция на древноруското изкуство от XIV-XIX век.

Кострома – градът с улици лъчи

Изключително интересен град със специфичен дух. В Кострома човек се чуства като в лабиринт, от който няма излизане. Имате чуството, че се въртите на едно и също място поради забележителните улици, които тръгват от един център като лъчеобразна паяжина към река Волга. В старата част на града е запазена историческата структура на планиране, утвърдена още от императрицата Екатерина II през 1781 г.

В Ипатевския манастир отсядате за здраве и душевно смирение.
Свято-Троицката Ипатевская обител е действащ мъжки манастир в западната част на Кострома на брега на реката при вливането й във Волга. Счита се за главен исторически паметник на Кострома, споменат в писанията още през 1432 година, но е основан много по рано – през 1330 г. На манастира е кръстен известният исторически летопис – Ипатевският летопис. Манастирът се състои от две части – стар и нов град. Старият град е във формата на неправилен петоъгълник, а композиционният център на самия манастир е монументалният петоглав Троицкий събор с камбанарията.
Архитектурният ансамбл на Ипатевският манастир се състои от няколко изключително древни храма:
* Троицки собор (1586), (1650Ч1652)
* Звонница (1603Ч1605)
* Архиерейският корпус (XVIII в.)
* Палатите на династията Романови (XVI в.)
* Братският корпус (XVIII в.)

Благодетелите Годунови дали 400 села

На територията на Ипатевският манастир се намира изключително красивата църква с пет купола на св. Апостол Йоан Богослов (XVII век). Легендата гласи, че манастирът е основан от четата на родовете Годунови и Сабурови, които са бягали от Златната Орда към Москва. На това място много болни хора са получили изцеление, от благодарност те изграждат манастира с храмовете на Света Троица и Рождество Богородично. По онова време всички постройки са били дървени. Друга легенда гласи, че манастирът е основан през далечната 1275 година от княз Василий Ярославович, роден брат на Александър Невски, който вече е бил по онова време велик княз Владимирски, но е предпочитал да пребивава в Кострома. След смъртта на княз Василий манастирът попада под покровителството на рода Годунови, взели властта в средата на XVI века. На територията му се намират семейните могили на майката и бащата на Борис Годунов. По времето на управлението му манастирът бързо е процъфтявал. Само за периода 1586-1591 г. тази обител е била облагодетелствана от Годунови с 1000 рубли и няколко села. В резултат на това земеделските земи на манастира са нараснали 4 пъти и към 1600 г. той бил в първата четворка руски манастири – земевладелци, притежаващ над 400 села. С парите на Дмитрий Годунов – чичото на бъдещия цар Борис Годунов, е издигната бяла стена с 6 кули, опасваща манастира. През 1564 г. завършва строителството на великолепната църква “Рождество” на Пресвета Богородица. Над Светите порти е построена каменна кула за камбанария. Освен тези подобрения семейството на Годунов дарява огромно количество църковна и друга литература за библиотеката. В манастира е построена специална работилница за художници и зографи с огромна библиотека за съхранение на книгите и ръкописите. Благодарение на Годунови към края на XVI век манастирът получава най-високото признание на важна политическа и духовна обител във средновековна Русия.

Люлката на династия Романови

По времето на Романови манастирът се е считал за “люлката на династията”. Царският род бил шедър покровител на тази христианска обител. Всеки следващ цар, сядащ на престола, е считал за свой дълг да посети манастира и да направи щедро дарение. По нареждане на Михаил Фшдорович Романов до западната стена бил издигнат Новия град. От година на година мястото процъфтявало благодарение на царските династии. В 1767 г. специално за пристигането в Кострома на императрица Екатерина II са били построени Екатеринските порти, които станали главен параден вход в манастира. Яркото и впечатляващо със своите форми съоръжение в стил “барок” е заоблено с изключително красиви триумфални арки, изографисани с релефното изображение на “всевиждащото око”. Традицията за отсядане в манастира на царските особи продължила, дори самият Николай II многократно го посещавал по празниците, като отсядал в специално построена за него дървена къща.

Почитат като чудотворна Феодоровската Богородица

Друг забележителен манастир в Кострома е Богоявленско-Анастасиин (Богоявленски). Манастирът е женски, известен с иконата на Феодоровската Богородица. Тя е почитана от Руската православна църква като чудотворна и светиня от дома на Романови. В 1559 г. на територията на манастира е започнало строителството на Богоявленския събор – най-древния от съхранените до ден днешен каменни събори. Строителството е финансирано от княз Владимир Андреевич Старицки, братовчед на Иван Грозни. В XVI век към тази обител са присъединени още два женски манастира – Анастасиин (основан от дъщерята на Дмитри Донской – Анастасия) и Крестовоздвиженски.

В Иваново пазят мощи на новомъченици

Най-новото кътче от Златния пръстен е малкото китно градче Иваново. Множеството исторически паметници му придават забележителен колорит. Свято-Введенският женски манастир е основан през 1991 г. от архимандрит Амвросий (Юрасов).
Църквата, кръстена в чест на Въведение Богородично, е паметник на архитектурата от началото на XX век. В храма се съхраняват светите мощи на руските новомъченици. Манастирът има собствено издателство, в което се печатат книги, църковни дипляни и вестник “Утешително слово”.

Завършихме обиколката по “Златния пръстен” на Русия, впечатляващ със своите храмове. Красотата им е израз на вътрешното усещане за вяра, олицетворяваща чистия облик на душата. Вярата ни обогатява с любов, която прави света по-красив. И сега, в дните на Великите пости, нека всеки от нас да допринесе за красотата на света с духовно пречистване и любов към ближния и Бога.
Защото Бог е любов!

Автор: Оля Ал-Ахмед, журналист в. Стандарт