Българката Ирина Бокова иска да бъде първата жена генерален секретар на ООН, пише „Хъфингтън пост“.
Организацията на обединените нации трябва да избере нов Генерален секретар в края на 2016 г., тъй като мандатът на настоящия лидер Бан Ки Мун изтича, а за първи път в 70-годишната история на Организацията жена може да заеме поста на световен топ дипломат.
Откакто ООН започна привличането на кандидати през декември, Ирина Бокова от България се очерта като потенциален фаворит за поста. Шестдесет и три годишната Бокова е настоящ генерален директор на ЮНЕСКО – първата жена, която заема този пост, а сега води кампания за поста на генерален секретар на ООН.
Генералният секретар е официално най-висшият служител на ООН, но ролята на тази неопределена позиция се е развила с течение на времето. Сега тя е комбинация между световна дипломация и ръководене на персонала на главния офис на ООН. Тазгодишният подбор за позицията е различен от този през миналото, тъй като ООН поиска от държавите-членки официално да номинират кандидат за поста в опит да се постигне повече прозрачност на процеса.
Бокова осигури номинацията от родината си през февруари, след като победи колегата си Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Европейската комисия, която също бе смятана за топ кандидат. Сега, след като вече Бокова има подкрепата на България, много наблюдатели на процеса я определят като водещ кандидат за поста.
Бокова е родена в София и завършва университети в Русия и САЩ, вкл. Харвард. Заемала е много политически и дипломатически длъжности в ООН от края на 70-те години, през 90-те години е била външен министър на България.
Като директор на ЮНЕСКО, тя публично осъди разрушаването на обекти на световното културно наследство от войнствени групи, включително разрушаването на древни храмове в Палмира, Сирия, от самопровъзгласилата се Ислямска държава.
В допълнение към богатия дипломатически опит на Бокова, анализаторите отчитат наличието на няколко други фактора, които работят в нейна полза. Относно избора на генерален секретар, е заложен регионалният ротационен принцип и според него сега на Източна Европа й предстои да излъчи свой кандидат.
Много държави-членки и активистки групи настояват също така, че след като осем пъти последователно мъже са заемали позицията, е крайно време жена да оглави Организацията на обединените нации. Когато ООН изпрати писмо с покана за номинирането на кандидати, държавите бяха призовани „да обмислят представянето на жени, както и на мъже като кандидати за позицията на генерален секретар“.
„Има голям интерес този път да бъде жена и също така има толкова много талантливи възможни кандидати. Повече не може да има аргумент, че липсват квалифицирани жени“, заяви пред WorldPost Джийн Красно, професор в училище „Колин Пауъл“ към City College в Ню Йорк. Красно, която е експерт по въпросите на ООН, ръководи онлайн кампанията за избор на жена за генерален секретар.
Но номинацията на Бокова не е непротиворечива. Под нейното ръководство ЮНЕСКО призна Палестина за пълноправен член на организацията, ход, който предизвика ответна реакция и спиране на финансирането от Израел и Съединените щати през 2011 г. Има и спор във връзка с членството на Бокова в Българската комунистическа партия по време на Студената война, и на баща й като бивш главен редактор от пропагандата преса.
Бокова защити участието си в Българската комунистическа партия след избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г., като каза, че тя винаги е била за демокрация и реформи. Някои медийни наблюдатели също така определят Бокова като предпочитания кандидат на Кремъл, но други анализатори оспорват твърдението.
„Говори се от известно време, че е вярно [че Кремъл подкрепя Бокова], но никога не е имало нещо, което го потвърждава“, казва Красно. „Мисля, че руснаците няма да разкрият каква е тяхната позиция, за който и да е от кандидатите, но те искат да е от Източна Европа.“
Шестима са сега официалните кандидати в надпреварата, включително две други жени от Източна Европа. Това е само началото на една дълга и безпрецедентна кампания, която има добър шанс да доведе до избора на първата жена начело на Организацията на обединените нации.