Хипотезата за глобално затопляне не се потвърждава

Хипотезата за глобално затопляне не се потвърждава

Публикувано от:

Постоянният мониторинг на ледената и климатична ситуация в Антарктида, провеждан от Руската антарктическа експедиция, не потвърждава хипотезата за глобално затопляне. Съобщи на пресконференция в Санкт Петербург началникът на експедицията Валерий Лукин.

Според него, огромният масив данни, които изследователите получават от борда на научно-експедиционните кораби и петте целогодишни станции, както и анализът на промените на ледената обстановка говорят в полза на цикличността на климатичните промени, но не за глобално затопляне като устойчива тенденция.
В потвърждение на това си мнение Лукин разказа за невиждано тежката ледена обстановка в района на руската станция „Новолазаревская“. Тази година неподвижните ледени полета с дебелина 2-3 метра се простираха там на разстояние 18 километра от брега, докато в предишните години корабите акостираха към брега по чиста вода.
Лукин напомни и историята на покоряването на Северния морски път в Арктика:
– През 1932 година по това трасе самостоятелно, без ледоразбивачи, мина корабът „Сибиряков“, през 1933 година ледоразбивачът „Челюскин“ срещна ледена преграда едва на 15 километра от Беринговия пролив. А преди този период, в началото на 20-ти век, хидрографското изследване на района се правеше само с ледоразбивачи. И след това трасето за дълги години беше достъпно само за ледоразбивачи. Сега Северният морски път отново става достъпен.
Лукин аргументира тезата си и с историята на озоновия слой над Антарктида, за която дълго време много бе говорено и писано, а по-късно, след приемането на Монреалската конвенция, забраняваща използването на фреон-4, темата изгуби вниманието на световната общественост, въпреки че озоновата дупка над Антарктида остана:
– Без фреон не работи нито един хладилник или климатик, но „изходът“ бе намерен от фирма „Дюпон“, която започна да използва друг вид фреон – фреон-141, който излезе 4 пъти по-скъп от предшественика си.
„Защо ли никой повече не споменава за озоновата дупка?“ – се пита Валерий Лукин и сам си отговаря:
– „Дюпон“ си върна парите, вложени в кампанията по борба с „убиеца на озоновия слой“, и за озоновата дупка престанаха да пишат и говорят. Друг е въпросът, няма озонова дупка над Арктика? Там от време на време възникват малки разкъсвания на озоновия слой, но те бързо изчезват, въпреки че обемът на стопанската дейност в този регион е къде по-мащабен от този в Антарктида.
Ученият намира обяснение на този парадокс в същата концепция за цикличния характер на климатичните промени.