Хибридни липички

Хибридни липички

Публикувано от:

Българският евроатлантически телевизионен планктон, психодесницата, която трайно е оставена без качествени медикаменти, от няколко дни насам има ново чудовище, което смущава съня й и грантовото й безвремие. Новият кошмар се нарича “Нощните вълци” – легендарна група от рокери, известна със своите мотопоходи и акции. Мотористите се прочуха, след като на част от тях им бяха наложени санкции за влизане в САЩ и Канада, защото те активно подкрепиха връщането на Крим в Руската федерация.

Оттогава насам “Нощните вълци” бяха сатанизирани и изкарани едва ли не мотополк на Кремъл, лична рокерска гвардия на Путин, която само дебне евроатлантическите съвести в мрака, за да ги приклещи в паяжината на хибридната война. Тези дни седесарят Иван Сотиров изпадна в телевизионна истерия от новината, че “Вълците” ще идват в България, ще садят липичка като в още много страни в чест на победата над фашизма. Случайните зрители сигурно са се удивили откъде у един наглед нормален човек толкоз клокочеща ярост към хора, които не само не познава, но и не иска да познава.

Обичаен номер на психодясното. То няма аргументи. За сметка на това е добре заредено с опорни точки, поднасяни с крясъци и буреносни плюнки. Тирадата на Сотиров бе един ексцес на болно съзнание, което не може да разбере, че нещата, които бръщолеви, се бият драматично с етикета “защитник на свободата”. Оказа се, че 12 руски рокери са най-голямата заплаха за България, а недоизчезналият седесариат още разчита да спечели някой и друг самотен глас чрез такива медийни пърформанси.

Най-ироничното в случая е абсолютната мешавица от фобии у този човек – той громи православие, рокери, Путин и хибридна война плюс възстановяване на сталинизма. От една страна, Путин е унищожил Русия, от друга – 12 рокери са страшни като конниците на апокалипсиса. Кое е вярното? Боя се, че и самият автор на абракадабрата не може да отговори. Но да живеят “Нощните вълци! Те идват с мир, но ни показват в каква минивойна с лудостта си живеем ние тук.

Автор: Александър Симов, в. “Дума”